Постинг
06.09.2019 10:16 -
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РАННОХРИСТИЯНСКИТЕ ХРАМОВЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2019 10:41
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.09.2019 10:41
Темата за раннохристиянските храмове по нашите земи не е сред най-често изследваните в нашата научна и научно-популярна книжнина. Етозащо, всяко ново издание, свързано с тази проблематика следва дапредизвика сериозно внимание и отзвук
.
Книгата на Димитър А. Димитров „Християнските храмове побългарските земи I–
IX век” представлява нов принос в тази тематика. Трудътна Димитров съчетава кратък, но сравнително изчерпателен исторически очерк за ранното християнство по нашите земи и каталог на „църквите,функционирали по нашите земи преди 866 г.” Първият дял (8–13 с.) епосветен на историографията по темата, като са взети под вниманиепочтивсички основни трудове, както и публикациите от археологическите разкопки до 2003 г.
Като едно от достойнствата при работата на Димитров сархеологическата книжнина трябва да се изтъкне, че той се е запознал соригиналните публикации, също както и Нели Чанева Дечевска преди него,но тя е ползвала статии, публикувани до 1987 г.
Фактически Димитров продължава работата на Чанева Дечевска, като я допълва с по
-нови данни, без обаче да прави цялостен архитектурен анализ на храмовите постройки. Задачата, която авторът си поставя е малко по-различна –
да събере данни за раннохристиянските църкви на нашатеритория, като популяризира обектите и самата тема. Като положително качество на книгата може да се посочи подробния очерк за историята нахристиянството по нашите земи до 866 г.
Такъв очерк енеобходим, за да постави архитектурните паметници в техния историческиконтекст. Още повече, че десетилетия наред ранното християнство побългарските земи бе тема, която в най-добрия случай се споменаваше мимоходом. Димитров започва с мисията на апостол Павел в южната част наБалканския полуостров и продължава с пътуванията на апостол Андрей.
Следва обзор на данните за ранната църква и първите мъченици за Христовата вяра по нашите земи ( I – III в. ) . Спомената е дейността наепископите Ерм, Амплий, Сотас, Елий Публий Юлий и Мелитон, както имъчениците Максим, Теодот и Асклепиот от Марцианопол и мъчениците отДуросторум Максим, Квинтилиан, Дадас, Даций (Дазий) и Емилиан (с. 18– 20). Тук авторът би могъл да използва ценният труд на Георги Атанасов за раннохристиянските светци - мъченици от българските земи 3 , но тъй катобиблиографията на Димитров е до 2003 г., е напълно обяснимо, защо книгатаотсъства от цитираната литература. Особен интерес лично за мен представляват разделите, посветени нахристиянизацията на бесите и на християнството сред (пра)българите (с. 30– 36) . Тук Димитър А. Димитров е привел изключително интересни сведения , които са известни на науката, но събрани заедно дават различен поглед къмтази тема . Много важни са страниците, посветени на писмените,художествените и археологическите свидетелства за ранно християнствосред (пра)българите (с. 32– 36). Към коректно представените писмени извори и археологически паметници могат да се добавят и други, които бихапридали плътност на доказателствения материал. Като пример бих далпечатът на „Исайа, епископ на България”, датиран към 20 - те – 40- те годинина IX в. и християнската рисунка, открита в основите на т. нар. езически храмв Плиска 4 . Към тази категория паметници бих отнесъл и открития вероятно вПлиска печат с изображение на кръст, „ипсилон с две хасти” и птица(патица ? ) с клонка в човката 5 . Тук може да се причисли и находката от гр.Виница (Македония), където върху фрагмент от раннохристиянска плочка 3 Атанасов, Г. 345 раннохристиянски светци - мъченици от българските земи I - IV в. С., 2011. 4 Билик, С. Моливдовул на неизвестен епископ на България от IX век. – ППИК 3, 1997, с. 363– 366; Николова, Б.За „Исая епископ на България” от един печат. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 3, Ч .2, 2007, с. 49 – 57; Михайлов, Ст. Археологически материали от Плиска. – ИАИ, XX, 1955 , с. 50– 181; Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. С., 1993, с. 106, обр. 73;Бояджиев, Ст. Архитектурата на българите от VII до XIV в. Т. I . Дохристиянска архитектура. С., 2008, с.114; Илиева, Г. Християнска рисунка в основите на езически храм в Плиска. – Приноси към българскатаархеология. Т. V . С., 2009, с. 148– 154. 5 . Йорданов, И. „Корпус на печатите на средновековна България”. Addenda et corrigenda. – Нумизматика и епиграфика, 1, 2003, с . 106 - 107, № 131в, табло XXIV ; Рашев, Р. Още захристиянския смисъл на някои „прабългарски” знаци. – В: Историкии. Т. 3. Юбилеен сборник в чест на доц.Д - р Стоян Витлянов по случай неговата 60 - годишнина. Шумен, 2008, с. 25– 31. 3 („икона”) (V – VI в. ?) срещаме латинския надпис BOLGAR, фланкиран отхристиянски кръстове 6 . Тези, а и други данни , които са извън тематиката на настоящия отзив , дават основание да се мисли в посока сериозното преразглеждане надосегашните историографски догми относно „изконното езичество” и„тангризъм” на българите и тяхното покръстване в средата на IX в. В тозисмисъл книгата на Димитър А. Димитров е поредното интелектуалнопредизвикателство пред някои от „азбучните истини” на роднатамедиевистика. Разделите, озаглавени „Административното деление на днешнитебългарски земи през IV – VII век” и „Църковно администиране на днешнитебългарски земи през IV – VII век” (с. 37–46) са полезни, защото даватпредстава за териториалния обхват на отделните църковни диоцези и разположението на храмовете спрямо големите центрове на църковната исветска администрация.Каталогът на църквите (с. 47–180) е най - значимото достижение и успехна Димитров. Представени са общо 254 храма, като авторът уточнява, чедокато е работил по текста през последните няколко години , са открити нови раннохристиянски църкви, които не са включени в книгата. Следователно, реалният брой на църквите е по - голям, но пълното им каталогизиране епредмет на бъдещи обобщаващи публикации. Археологическите даннисвидетелстват за добре развита църковна структура, която покрива плътноцялата територия на днешна България, т. е. античните провинции Тракия,Долна Мизия, Първи и Втори Хемимонт, Средиземна Дакия, Родопис, Първаи Втора Македония, Малка Скития и Външна Дакия. Голяма част отхрамовете са били разрушени в периода V – VI в. , като най - честото обяснениее, че те са станали жертва на „варварските” набези на готи, хуни, авари,славяни и др. Алтернативно обяснение за разрушенията биха могли да бъдатвътрешните религиозно - политически междуособици в Източната Римска 6 Вж. Мошев, Ал. Керамична плочка (икона) с надпис †BOLGAR† от крепостта край град Виница,Македония. - Минало, 4, 2013, с. 7–16; Атанасов, П. Вяра и мяра или Българско тайнство (Хермесианскоесе). С., с. 272– 286. 4 империя, които са твърде ожесточени и обхващат значителни територии.Като пример бих дал събитията около бунта на Виталиан в началото на VI в.,когато българи и хуни от диоцеза Тракия се вдигат в защита на„ортодоксалното” християнство срещу монофизита Анастасий I (491 – 518) 7 . Подобни събития далеч не са изключение в историята на Източната Римскаимперия след IV в.В интерес на истината следва да се отбележи, че едни от най - представителните раннохристиянски храмове по нашите земи са запазени в различна степен и до наши дни . Като пример може да се дадат църквата „Св.София” в днешната българска столица (вероятно V – VI в.) и т. нар. „Червенацърква”, край Перущица (IV в.). За „Червената църква” може да се добави, чев нея има съхранени следи от стенописи. Същото важи и за ротондата „Св.Георги” в София ( IV в.), която е запазена цялостно с минимална реставрационна намеса. Всички тези факти противоречат на тезата запланомерното разрушаване на християнските храмове от „езичниците - българи” . Както пише Димитър А. Димитров: „Атанас Милчев аргументиранооповестил в сп. „Археология”, че Голямата базилика в Плиска е самопреустроена при посещението на латинската мисия през 866–869 г.оригинална раннохристиянска църква, която всъщност никога не е била разрушавана. Както и че тя, заедно с кръстовидната църква под нея, не леживърху прабългарски културен пласт. Това показва, че огромната църква встолицата на България и по - ранната кръстовидна църква, вероятно построенакато мартирий, са сгради, съществували и функционирали непрекъснато презт. нар. „езически” период на Първото българско царство. Защо не са разрушени християнските храмове в сърцето на иначе уж„езическата” столица, на уж „езическата” държава, е върос на койтоисторическата наука тепърва ще трябва да дава отговор” (с. 35). Смелостта, скоято Димитър А. Димитров поставя едни от най - сериозните въпроси преднашата историография и в частност медиевистика, според мен заслужава адмирации. 7 Вж. подробно изследаване по темата у Стоянов, Ив. Бунтът на Виталиан (511 –515 г.) - Военна история, 8,2013, с. 37 – 56; Същият. Бунтът на Виталиан – 2. – Военна история, 9, 2013, с. 40– 52. 5 Авторът е достатъчно скромен, за де не изтъква на преден планнаучните приноси на своята книга. Той смята, че трудът му има предимнонаучно - популярна стойност, но събраният и систематизиран материал дававъзможност за бъдещи детайлни изследвания и сам по себе си е научнопостижение. Да пожелаем на автора да продължи и задълбочи проучваниятаси в областта на раннохристиянската археология и история по българските земи! Става дума ключова зона от нашата културна история, която се нуждае от нов прочит и преосмисляне. Това може да бъде дело на едно ново инеобременено от догми поколение историци, археолози и културолози
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Идин поздрав:)
По документи за турското робство. Защо т...
Идин поздрав:)
По документи за турското робство. Защо т...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69