Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2019 10:16 - НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РАННОХРИСТИЯНСКИТЕ ХРАМОВЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 706 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 06.09.2019 10:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   



Темата за раннохристиянските храмове по нашите земи не е сред най-често изследваните в нашата научна и научно-популярна книжнина. Етозащо, всяко ново издание, свързано с тази проблематика следва дапредизвика сериозно внимание и отзвук
.
Книгата на Димитър А. Димитров „Християнските храмове побългарските земи I–
IX век” представлява нов принос в тази тематика. Трудътна Димитров съчетава кратък, но сравнително изчерпателен исторически очерк за ранното християнство по нашите земи и каталог на „църквите,функционирали по нашите земи преди 866 г.” Първият дял (8–13 с.) епосветен на историографията по темата, като са взети под вниманиепочтивсички основни трудове, както и публикациите от археологическите разкопки до 2003 г.

Като едно от достойнствата при работата на Димитров сархеологическата книжнина трябва да се изтъкне, че той се е запознал соригиналните публикации, също както и Нели Чанева Дечевска преди него,но тя е ползвала статии, публикувани до 1987 г.
Фактически Димитров продължава работата на Чанева Дечевска, като я допълва с по
-нови данни, без обаче да прави цялостен архитектурен анализ на храмовите постройки. Задачата, която авторът си поставя е малко по-различна –
да събере данни за раннохристиянските църкви на нашатеритория, като популяризира обектите и самата тема. Като положително качество на книгата може да се посочи подробния очерк за историята нахристиянството по нашите земи до 866 г. 
Такъв очерк енеобходим, за да постави архитектурните паметници в техния историческиконтекст. Още повече, че десетилетия наред ранното християнство побългарските земи бе тема, която в най-добрия случай се споменаваше мимоходом. Димитров започва с мисията на апостол Павел в южната част наБалканския полуостров и продължава с пътуванията на апостол Андрей.

Следва обзор на данните за ранната църква и първите мъченици за   Христовата вяра по нашите земи ( I  –  III в. ) . Спомената   е дейността наепископите Ерм, Амплий, Сотас, Елий Публий Юлий и Мелитон, както имъчениците Максим, Теодот и Асклепиот   от Марцианопол и мъчениците отДуросторум Максим, Квинтилиан, Дадас, Даций (Дазий) и Емилиан (с. 18– 20). Тук авторът би могъл да използва ценният   труд на Георги Атанасов за раннохристиянските светци - мъченици от българските земи 3 , но тъй катобиблиографията   на Димитров е   до 2003 г., е напълно обяснимо, защо книгатаотсъства от цитираната литература.   Особен интерес лично за мен представляват разделите, посветени нахристиянизацията на бесите и на християнството сред (пра)българите (с. 30–   36) . Тук Димитър А. Димитров е привел изключително интересни   сведения , които са   известни на науката, но събрани заедно дават различен поглед къмтази тема . Много важни са страниците, посветени на писмените,художествените и археологическите свидетелства за ранно християнствосред (пра)българите (с. 32–  36). Към коректно представените писмени извори   и археологически паметници могат да се добавят и други, които бихапридали плътност на доказателствения материал. Като пример бих далпечатът на „Исайа, епископ на   България”, датиран към 20 - те –   40- те годинина IX в. и християнската рисунка, открита в основите на т. нар. езически храмв Плиска 4 . Към тази категория паметници бих отнесъл и открития   вероятно вПлиска печат с изображение на кръст, „ипсилон с две хасти”   и птица(патица ? ) с клонка в човката 5 . Тук   може да се причисли и находката от гр.Виница (Македония), където върху фрагмент от раннохристиянска плочка 3   Атанасов, Г. 345 раннохристиянски светци - мъченици от българските земи I - IV в.   С., 2011.   4   Билик, С. Моливдовул на неизвестен епископ на България от IX век. –    ППИК 3, 1997, с. 363–  366; Николова, Б.За „Исая епископ на България” от един печат. –    Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 3, Ч .2, 2007, с. 49  –  57;  Михайлов, Ст. Археологически материали от Плиска. –    ИАИ, XX, 1955 , с. 50–  181; Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. С., 1993, с. 106, обр. 73;Бояджиев, Ст. Архитектурата   на българите от VII до XIV в. Т. I . Дохристиянска архитектура. С., 2008, с.114; Илиева, Г. Християнска рисунка в основите на езически храм в Плиска. –    Приноси към българскатаархеология. Т. V . С., 2009, с. 148–  154. 5   . Йорданов, И. „Корпус на печатите на средновековна България”. Addenda et corrigenda.  –    Нумизматика и епиграфика, 1, 2003, с . 106 - 107, № 131в, табло XXIV ;   Рашев, Р. Още захристиянския смисъл на някои „прабългарски” знаци. –    В: Историкии. Т. 3. Юбилеен сборник в чест на доц.Д -  р Стоян Витлянов по случай неговата 60 - годишнина. Шумен, 2008, с. 25–  31.  3 („икона”) (V  –  VI в. ?) срещаме латинския надпис BOLGAR, фланкиран отхристиянски кръстове 6 . Тези, а   и други данни , които са извън тематиката   на настоящия   отзив , дават основание да се мисли в посока сериозното   преразглеждане надосегашните историографски догми относно „изконното езичество” и„тангризъм” на българите и тяхното   покръстване в средата на IX в. В тозисмисъл книгата на Димитър А. Димитров е поредното интелектуалнопредизвикателство пред някои от „азбучните истини” на роднатамедиевистика.   Разделите, озаглавени „Административното деление на днешнитебългарски земи през IV  –   VII век” и „Църковно администиране на днешнитебългарски земи през IV  –   VII век” (с. 37–46) са полезни, защото даватпредстава за териториалния обхват на отделните църковни диоцези   и разположението на храмовете спрямо големите центрове на църковната исветска администрация.Каталогът на църквите (с. 47–180) е най - значимото достижение и успехна Димитров. Представени са общо 254 храма, като авторът уточнява, чедокато е работил по текста през последните няколко години , са открити нови раннохристиянски църкви, които не са включени в книгата. Следователно, реалният брой на църквите е по - голям, но пълното им   каталогизиране епредмет на бъдещи обобщаващи публикации. Археологическите даннисвидетелстват за добре развита църковна структура, която покрива плътноцялата територия на днешна България, т. е. античните провинции Тракия,Долна Мизия, Първи и Втори Хемимонт, Средиземна Дакия, Родопис, Първаи Втора Македония, Малка Скития и Външна Дакия. Голяма част отхрамовете са били разрушени в периода V  –  VI в. , като най - честото обяснениее, че те са станали жертва на „варварските” набези на готи, хуни, авари,славяни   и др. Алтернативно обяснение за разрушенията биха могли да бъдатвътрешните религиозно - политически междуособици в Източната Римска 6   Вж. Мошев, Ал. Керамична плочка (икона) с надпис †BOLGAR† от крепостта край град Виница,Македония. - Минало, 4, 2013, с. 7–16; Атанасов, П. Вяра и мяра или Българско тайнство (Хермесианскоесе). С., с. 272–  286.    4 империя, които са твърде ожесточени и обхващат значителни   територии.Като пример бих дал събитията около бунта на Виталиан в началото на VI в.,когато българи и хуни от диоцеза Тракия се вдигат в защита на„ортодоксалното” християнство срещу монофизита Анастасий I (491  –  518) 7 . Подобни събития далеч не са изключение в историята на Източната Римскаимперия след IV в.В интерес   на истината следва да се отбележи, че едни от най - представителните раннохристиянски храмове по   нашите земи са запазени в различна   степен и до наши   дни . Като пример може да се дадат църквата „Св.София” в днешната българска столица   (вероятно V  –  VI в.)   и т. нар. „Червенацърква”, край Перущица  (IV в.). За „Червената църква” може да се добави, чев нея има съхранени следи от стенописи. Същото важи и за ротондата „Св.Георги” в София ( IV в.), която е запазена цялостно с минимална реставрационна намеса. Всички тези факти противоречат на тезата запланомерното разрушаване на християнските храмове от „езичниците - българи” . Както пише Димитър А. Димитров: „Атанас Милчев аргументиранооповестил в сп. „Археология”, че Голямата базилика в Плиска е самопреустроена при посещението на латинската мисия през 866–869 г.оригинална раннохристиянска църква, която всъщност никога не е била разрушавана. Както и че тя, заедно с кръстовидната църква под нея, не леживърху прабългарски културен пласт. Това показва, че огромната църква встолицата на България и по -  ранната кръстовидна църква, вероятно построенакато мартирий, са сгради, съществували и функционирали непрекъснато презт. нар. „езически” период на Първото българско царство.   Защо не са разрушени християнските храмове в сърцето на иначе уж„езическата” столица, на уж „езическата” държава, е върос на койтоисторическата наука тепърва ще трябва да дава отговор” (с. 35). Смелостта, скоято Димитър А. Димитров поставя едни от най - сериозните въпроси преднашата историография и в частност медиевистика, според мен заслужава   адмирации. 7   Вж. подробно изследаване по темата у Стоянов, Ив. Бунтът на Виталиан  (511  –515 г.) - Военна история, 8,2013, с. 37  –  56; Същият. Бунтът на Виталиан –   2.  –    Военна история, 9, 2013, с. 40–  52.   5 Авторът е достатъчно скромен, за де не изтъква на преден планнаучните приноси на своята книга. Той смята, че трудът му има предимнонаучно - популярна стойност, но събраният и систематизиран материал дававъзможност за бъдещи детайлни изследвания и сам по себе си е научнопостижение. Да пожелаем на автора да продължи и задълбочи проучваниятаси в областта на раннохристиянската археология и история по българските   земи! Става дума ключова зона от нашата културна история, която   се нуждае   от нов прочит и преосмисляне.   Това може да бъде дело на едно ново инеобременено от догми поколение историци, археолози и културолози



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 974883
Постинги: 443
Коментари: 652
Гласове: 1745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031