Постинг
23.06.2021 22:20 -
За писането на съдби и ритуалите
Автор: slaveya66
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1518 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2021 08:13
Прочетен: 1518 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 17.07.2021 08:13
Здравейте блогъри, в страхотно настроение съм. Вие нали ме познавате - страхотна съм. Това го знаете. И понеже имам време, реших да драсна равносметка. Та до къде стигнах? До писането на съдби и ритуалите! Ще е полезно и за младото поколение.
През края на 80-те и началото на 90-те, не ми се прави справка за точното време, в сп. “Паралели” или във в-к “Работническо дело” имаше един Жулиен и някои други като него, дето за пари ти правеха хороскоп, а при по-голяма сума и съдба. Името може и да бъркам, а фамилията му - не помня. Естествено, събрах парите и реших да се пробвам. Човекът не искаше много, освен вечер по едно и също време да се концентрирам върху моя и негова снимка. Имаше и някои други ритуали, които не бяха по-страшни от ритуал с цигара или чашка ракия със салатка за сънотворно. После дочух, че го тикнали в затвора. Пак по това време ходех и на курс по ювенология при г-н Гешанов, бивш психолог на космонавтите, който също ме учеше отново на ритуали, но здравословни, като приготвяне на жива вода, ювенологични комплекси и бол такива работи. Жена му беше около 50-те и имаше дете на 3-4 годинки, а той беше 20-тина годинки повече. Сега тази жена се подвизава в МЗ и “се бори” за свят без тютюнев дим. Без коментар. Но за тази зависимост, друг път. Нито курса завърших, нито се уредих със съдба. Защо ли? Ей тук идва интересното: Вкараха ме в психиатрия без мое желание, вързаха ме с каиши за леглото и ми нахакаха инжекция, за да се успокоя. Естествено реших, че е по-безопасно да се подчиня. Нямаше как. Първото, което ми каза професорът на четвърти километър беше: Славея ти си с параноя. Осъществявала си някакви телепатични контакти всяка вечер. Последваха 8 мозъчни електрошока през ден с пълна упойка и какви ли не психофармака без всякакъв ефект. По-добре не станах. Бях прекъснала следването си по медицина. Твърдеше се, че вземе ли медикът патоанатомията завършването на медицина е в кърпа вързано. Та взех си изпита по патоанатомия с 4, остана ми само един изпит и реших, че трябва да се погрижа за моя гинекологичен статус. Исках да ставам майка, въпреки че женихът го нямаше още, а имах гинекологичен проблем. Но както винаги, тръгнех ли да търся гинеколог, се озовавах в психиатричен кабинет. Това акне, себорея и хирзутизъм било нормално да го имаш на 24 години, според нашите лекари, а мен това ми беше голям проблем. Цялата заплата на баща ми отиваше за електроепилация и кожни доктори, а тя беше една от най-добрите за времето си. Странно ми беше как мои колеги работеха по нощите, даваха дежурства в тежки отделения, взимаха си изпитите отлично, без да се нервират и запазваха самообладание, а аз трябваше да кълва като последния хашлак по 3 пъти тези тухли, защото не знаех как да помня. Чудех се и на тия активисти, дето вършеха всичко друго, но не и да учат и пак си взимаха изпитите с отличен. Наливаха ли им го в главите, не знам, но аз повече от 4-5 на изпит не взимах. Аз, която написах на входно ниво 32 страници по биология и 34 страници по химия, се тормозех за всеки изпит при положение, че съм чела, а те дори не се притесняваха. На тях им беше дадено “с боже”. Мисля да спирам. Друг път ще пиша за влизането ми медицина.
О!СЪЗНАВАНЕ!!!!!
Българското Звучене на ХИПОКРАТОВАТА КЛЕ...
Защото животът не се мери с броя вдишван...
Българското Звучене на ХИПОКРАТОВАТА КЛЕ...
Защото животът не се мери с броя вдишван...
Здравей, slaveya66. Мисля, че всеки с действията си пише съдбата. Въпросът е по-рано да го осъзнае, защото в някои случаи няма втори шанс. Що се отнася до равносметката- добре е човек да си прави, за да види какво е свършил. Аз лично около 21-25 декември я правя веднъж- годишна равносметка. Обикновено съм позитивно настроен и гледам да изкарам годината "много добра" или "сравнително добра"
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря за коментара. Съгласна съм до някъде с теб. Защо?! защото, за да пише човек съдбата си са необходими знания и умения, на които в училище не учат. Напоследък са много модерни курсове и дори университети за личностно развитие. Някои го мислят за излишно, но повярвай ми не е така. За съжаление, без тези познания в даден момент човек се оказва, че е нечия прибавка, оръжие в нечии ръце или на нечия кауза, без да подозира. Например участие в секта, наркотична или друга зависимост и т.н. Темата е дълга. И когато пишеш съдбата си ти пожелавам в един момент да не се окаже, че си писал нечия чужда съдба. Погледнах блога ти. Признавам си, по история съм боса, въпреки че имах залитане в 9-ти клас да запиша история в университета. Да познаваш историята е богатство и то голямо, интересно. Уважавам, но както казват студентите медици в 5-ти курс - "няма го в конспекта". Колкото до годишната равносметка, не мислете, че не си правя такава. Нещо повече, правя и целеполагане за следващата година, и то по специална система. Препоръчвам Робин Шарма, Антъни Робинс, Университет "Майндвали".
цитирай