ДРЕВНЯЯ РУКОПИСЬ , Русскій Вѣстникъ, 1889, IV, с. 3 -24 . І Сборникът на българския презвитер - монах (йеромонах) Григорий и оцелялата част от паметника. Първоначалният славянски хронограф или „Елински Летописец“ е в българска редакция от X век. Прeзвитер - монах Григорий. Значението на неговия Сборник за христианското просвещение на ки eвските руси от времето на великата княгиня Олга. Одна рукопись, по своему содержанію, является дороже сотни другихъ. Копитар за Супрасълския ръкопис . Въ библиотеката на Главния Московски архив на Министерството на външните работи се съхранява скъпоценен по своето съдържание и значение ръкопис от ХV век подъ № 902/24988, чийто прототип е от X век; самият препис от втората половина на XV век е точно копие на препис от XIII век. Ръкописът е написан на гланцова хартия на две колони с най - дребен полуустав, преминаващ в бързопис, на 531 листа; на хартията са забележими Бамбергските знаци с глава на бик. Приписките, намиращи се по листата, не са важни. – В своя цялостен вид този ръкопис, както се вижда от запазеното в него „оглавление“ на преписа от XIII век, от който е копиран, включвал четири отделни съчинения, отнасящи се към златния век на българската писменост от времето на българския княз, книголюбеца Симеона (907 -927) и според надписа в него (л. 199) принадлежал на един от главните негови сътрудници в литературната област, по - горе споменатия български презвитер - мних (йеромонах) Григорий (старши йеромонах и съдия на всички църковници). Тези четири съчинения са следните: 2 а) Тълковен Апокалипсисъ; б) Съчинение без специално заглавие, което, както ще бъде доказано по - долу, съставлява първоначалния славянски хронограф или „Елински летописeц“ в българска рeдакция; в) Сборник, който се оказва, че не е нищо друго, освен сборникът, понастоящем известен у нас под названието „Изборник Святослава 1073 года“; г) Избрани глави за добродетелта и злобата от гръцкия сборник „Пчeла“. От тези четири съчинения, отнасящи се според времето на превода им и съставянето на сборника към X век, в Архивния ръкопис се е запазило досега само едно, второто, a именно хронографът или „Елински летопис“ в българска рeдакция, първообраз на най - стария руски хронограф, известен у нас под названието „Еллинскiй л ѣ тописецъ“ в руска рeдакция (XV -XVI век). Към него е добавена в ХІІІ век руска статия: „ Летописецъ рускихъ цареи …“, публикуван от княз М. А. Оболeнски в ІХ том от Врѣменникъ Императорскаго Московскаго общества исторiи и древностей россiйскихъ (1851 г.) под названието „Переяславскiй лѣтописецъ“. Известно е, че даровитият автор на съчинeнието „Обзоръ Хронографовъ русской редакцiи“, А. Н. Попов, след обстойно и многостранно изследване на така наречения „Елински летопис от Първа руска редакция“, е дошъл до твърдото си и справедливо убеждение, че този новоначален руски хронограф, нe e превод от някаква гръцка хроника, а че неговият прототип трябва да е бил Югоизточен славянски хронограф, който той, А. Н. Попов, при всичкото си старание, не е могъл да открие сред групата на известните му хронографи, на брой близо 150. Не е открил този търсен от него хронограф единствено поради това, че сам лично не е разгледал Архивния сборникъ, доверявайки се напълно на неговото описание от княз М. А. Оболенски в споменатия Врeмeнникъ от 1851 година, том ІХ, който, като не забелязал в този сборник първоначалния хронограф, нарекъл това съчинeние просто ≪ непълен превод от Хрониката на Йоан Малала Антиохийски с вставки ≫ , докато още самото разделяне на това съчинение на глави и слова посредством написано с киновар изложение на техното съдържание (което липсва в гръцкия оригинал на Хрониката на Йоан Малала) би могло да наведе княз Оболенски на мисълта, че такова разделяне трябва да е имало особено значение 107 . Ощe по - странно е, че княз Оболенски, описвайки тези съчинения, е оставил без внимание и обстоятeлството, че сборникът започва със съчинението Шестодневец , състоящо се от първите шест слова на хронографа, който също липсва в гръцкия оригинал, както и обстоятелството, че с прекъсването на заимстванията от Хрониката на Йоан Малала (в десетата книга от оригинала), Григорий продължава своите заимствания от съчинението на Йосиф Флавий и тези последни глави вече съвсем нe могат да бъдат наречени вставки в хрониката. В своето съчинение „Обзоръ Хронографовъ русской редакціи“, А. Н. Поповъ така да се каже, се приближил до откриването на търсения от него първоначален славянски хронограф в югоизточна редакция, като на два пъти отбелязва, че „Елинският летопис“ в руската си редакция постоянно се отъждествява с Хрониката на Йоан Малала, но все пак не стига до заключението, че намиращият се в Архивния ръкопис и описан от княз Оболенски старинен превод на Йоан Малала с вставки би трябвало да бъде търсеният от него славянски хронограф или „Елински летопис“ от югоизтосточна редакция. Аз съм твърдо убеден, че ако сам А. Н. Попов беше видял Архивния ръкопис, той веднага щеше да разбере с какво има работа, но това не се е случило и за А. Н. Попов така и останал неизвестен този славянски хронограф от югоизточна редакция, чието съществувание 3 тъй убедително е доказано в неговото съчинение „Обзоръ Хронографовъ русской редакціи“ (Част II, глава I). Въ края на своето изследване A. H. Попов между другото казва: Така нареченият „Елински и Римски летопис“ (описан от него в първата част на неговия труд, с. 1 - 95) в руска редакция носи несъмнени следи от своя славянски състав, a не от превод от гръцки. Въ основата му е вложен старинен превод от Хрониката на Йоан Антиохийски Малала с вставки от други източници; в текста му е включена пълната Александрия на Псевдо - Калистен и библейските книги по старинен славянски превод (ч. II, гл. 1, с. 19). ≫ Този хронограф със славянски състав е и това именно неозаглавлено съчинение, което се е съхранило в Архивния ръкопис от ХV век, препис от ръкопис от XIII век. A че нашите предци, ползвайки се през XIII век от славянския хронограф в българска редакция, го наричали не просто „превод от Хрониката на Йоан Малала с вставки“, a именно хронограф или летопис и приписвали съставянето му на българския презвитер - мних (йеромонах) Григорій, за това има доказателство в същия Архивен ръкопис в прибавената към хронографа през XIII век руска статия „ …“, където в разказа за женолюбието на великия княз Владимир по време на езичеството му и сравняването му в това отношение със Соломон, е казано: „ както Григорий в летописа казва .... . “ (следва разказът за Соломон). Това място действително се намира в „Елинския летопис“, съставен от Григорій по Йоан Малала и други източници. След като установихме факта, че в Архивния ръкопис имаме налице не просто старинен славянски превод от Хрониката на Йоан Малала Антиохийски с вставки в нея (както е озаглавил това съчинение княз М. А. Оболенски), a славянски хронограф или по - точно „Елинския летопис“ в българска редакция, нека се заемем с подробно описание на този най - стар паметник на славянската историческа писменост от X век. Както беше отбелязано по - горе, хронографът е разделен на глави и слова; първото разделяне е така да се каже външно, а второто – вътрешно ; т.е. първото разделяне на глави в преписа от XIII век го свързвало с останалите съчинения (предшестващите и следващите), влизащи в Сборника на Григорий, a второто разделяне на слова е свойственно само на хронографа. В него се наброяват 208 глави (от 73 до 279), а словата са само 140, но и те не навсякъде са изтъкнати отделно от кописта. Както главите, така и словата са надписани, а и тяхното съдържание е обозначено в целия ръкопис с киновар. При описанието на хронографа ние ще вземем под внимание главно вътрешното деление, т.е. на слова. Трябва да отбележим, че първите 9 листа от Архивния ръкопис заема оглавлението на преписа от XIII век, от който е преписан настоящият от XV век, в който от четирите съчинения, обозначени в „оглавлението“, три липсват. Л. 10 -15. Шестодневец, озаглавлен в рукопис: Книга на битието за сътворението на небето и земята . Дали ръкописеца на преписа от XV век е възприел това заглавие на Шестодневца за заглавие на цялото съчинение и е пропуснал истинското заглавие, или то е било пропуснато още в преписа от ХІІІ век, не може да се каже с положителност. Този Шестодневец съдържа най - краткото извлечение (само на 7 листа) от Шестоднева на Йоан Екзарх български, съвременник на презвитера - мних Григорий и съставлява първите Шест слова на хронографа. Трябва да отбележим, че в гръцкото (Бонското) издание на Хрониката на Йоан Малала липсват първите 18 слова и поради това те са известни само от стария славянски превод.