Постинг
10.01.2022 17:16 -
СЛОВО ЗА ДЛЪЖНИКА
Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Дори след гроба - всеки е длъжник.
Небето гледай! Колко е далеко!
Че там духът отива в сетен миг.
Едни везни - от Святост безпристрастни -
претеглят мисли, думи и дела,
и стават греховете по-опасни
от всичките човешки теглила.
Дългът расте, а няма кой назаем
да би ти дал, че да го изплатиш.
И ужасът нараства нескончаем,
когато пред Създателя мълчиш.
Да би се скрил от Него... Но не може!
Редуват се падение с вина.
"Прости ми престъпленията, Боже!
Тъй тежка стана моята везна..."
"Да ти простя ли?" - пита Съдията -
"Та Аз от Милост те потърсих пръв!
И всичките длъжници по земята
реших да опростя с пролята Кръв.
Върни Ми тази капчица червена,
отронена за тежкия ти грях,
така везната ще е изплатена
и мигом ще изчезне твоят страх..."
Дали за по-нататъшна развръзка
да бих написал някой друг куплет?
На злия днес душата му е дръзка
и дълговете трупа в път проклет.
Щом никой на света не му ги иска
решава той, че нищо не дължи.
Над бедните и честните се киска,
и цял живот ги трови със лъжи.
Но идва миг да му привършат дните,
дори и сто години доживял.
И ще не ще - застанал пред везните -
ще вземе отредения си дял...
Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Да, имаш!... Но Христос за тях плати!
Повярвай Го! И в бремето нелеко
небесно оправдан ще бъдеш ти...
(Бакърена паничка)
Ведролей
Дори след гроба - всеки е длъжник.
Небето гледай! Колко е далеко!
Че там духът отива в сетен миг.
Едни везни - от Святост безпристрастни -
претеглят мисли, думи и дела,
и стават греховете по-опасни
от всичките човешки теглила.
Дългът расте, а няма кой назаем
да би ти дал, че да го изплатиш.
И ужасът нараства нескончаем,
когато пред Създателя мълчиш.
Да би се скрил от Него... Но не може!
Редуват се падение с вина.
"Прости ми престъпленията, Боже!
Тъй тежка стана моята везна..."
"Да ти простя ли?" - пита Съдията -
"Та Аз от Милост те потърсих пръв!
И всичките длъжници по земята
реших да опростя с пролята Кръв.
Върни Ми тази капчица червена,
отронена за тежкия ти грях,
така везната ще е изплатена
и мигом ще изчезне твоят страх..."
Дали за по-нататъшна развръзка
да бих написал някой друг куплет?
На злия днес душата му е дръзка
и дълговете трупа в път проклет.
Щом никой на света не му ги иска
решава той, че нищо не дължи.
Над бедните и честните се киска,
и цял живот ги трови със лъжи.
Но идва миг да му привършат дните,
дори и сто години доживял.
И ще не ще - застанал пред везните -
ще вземе отредения си дял...
Грешиш, че нямаш дългове, човеко!
Да, имаш!... Но Христос за тях плати!
Повярвай Го! И в бремето нелеко
небесно оправдан ще бъдеш ти...
(Бакърена паничка)
Ведролей
Съдия Мирослава Тодорова: Преценявам дал...
Маргарита Попова: Лош вкус е да се кръст...
Открито писмо на Едвин Сугарев
Маргарита Попова: Лош вкус е да се кръст...
Открито писмо на Едвин Сугарев
Няма коментари
Търсене