Руните от Плиска са каталогизирани и изследвани през 1905 г. Това е сторено от руския археолог Фьодор Успенский. Той стига до смаялото самия него заключение, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват знаците от Троя и тези от о-в Крит.
Успенски е изправен пред парадокс, защото по негово време се вярва, че старите българи са тюрки и руският учен не е в състояние да обясни защо в тъкъв случай руните на старите българи са най-близки не до сибирската орхонска писменост, а до тази на древните трояни.
А парадокс реално няма, но както археолозите, така и историците са заслепени от недоказаните теории на хора с престиж. Достатъчно е било Успенски да обърне внимание на сведенията на Йоан Цеца и Йоан Зонара, които отъждествяват старите българи с траките пеони. Тези пеони, които Херодот определя като преселници от Троя. Ако навремето беше признато, че старите българи са древен тракийски народ, на историците и археолозите нямаше да се налага да се борят с парадокси и да премълчават важна информация. Истината винаги е проста - сложен е пътя тя да бъде укрита.

Pavel Serafimov