Най-накрая една от най-големите загадки в българката средновековна история беше разкрита, а именно откъде са взети каменните блокове, използвани за строежа на дворците в старата българска столица Велики Преслав. Наскоро археолози, работещи на разкопки в природен парк Шуменско плато, успяха да разкрият загадка, която измъчва науката от повече от 100 години насам.

Оказва се, че блоковете, използвани за издигането на величествените дворци в старопрестолния град, са взети от варовиковата кариера, намираща се в близост до шуменското село Средня. Населеното място се намира на 15 километра от Велики Преслав.

Откритието е направено съвсем случайно от служители в парка, които правели карта на района. Те открили пещера, която помислили за средновековен манастир. Дошлите на място археолози обаче останали изумени, след като при огледа установили, че се намират в стара каменна кариера.

Проучванията са започнали едва преди два месеца, но археолозите са категорични, че съставът и структурата на варовика са същите като на материалите, използвани за величествените дворци и крепостните стени във Велики Преслав.

В изоставената кариера ясно личали вдлъбнатините от извадените от там блокове. Те са с размер 80х40х30 см. Абсолютно същата големина са и блоковете в столицата на цар Симеон Велики, разказват археолозите.

Подът на кариерата е бил покрит с отломки, което дава основание на археолозите да смятат, че след като били изваждани камъните, били допълнително обработвани и чак след това откарвани в столицата на първото българско царство. Теорията е, че това е правено с волски впрягове. На място са намерени и много съдове, които били ползвани от каменоделците.

Археолозите са на мнение, че в близост до кариерата би трябвало да има още няколко, които все още не са открити. Друга тяхна теория е, че блокове от мястото са използвани и за строежа на внушителната крепост в Плиска.

В зенита си град Велики Преслав е бил един от най-развитите градове в Европа. Докато днешните световни столици Париж и Лондон са представлявали малки градчета с 10 хиляди население, в края на IХ век българската столица е имала много сложна система на канализация, близо 150 хилядно население и огромни каменни постройки. Неслучайно съвременниците на това величие са наричали града Третия Рим.