Понеже снимките които бях качил изчезнаха /вероятно заради авторски права/ помествам само материал от "Българска история" - защото сме длъжници на предците си.

Когато чуем „българско съкровище” винаги се сещаме за онези изкусни и красиви тракийски златни съкровища. Славата им се носи по целия свят и всички се прекланят пред изяществото им, а за нас те са още една причина да се гордеем и възхищаваме на майсторството на нашите предци. Но има и едни други съкровища, които също са български. Да, не са в съвременните териториални граници на страната ни, но все пак са български. За съжаление често забравяме за тях. Може би това се дължи на факта, че не се намират в нашите музеи или просто не са достатъчно известни.

Такова е намереното през 1912 г. до малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, днешна Украйна. И досега, за съжаление, то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург, а не в България. Историята за неговото откриване звучи като приказка. Две краварчета пасели добитъка край реката. Докато тичали и си играели кракът на едно от децата пропаднал в песъчливата земя. Когато с общи усилия успели да го изкарат откриват голяма златна кана. Щастливи от находката си те се прибрали вкъщи. Щом баща им видял скъпата вещ си помисли, че са я откраднали от църквата и ги набил. Завел ги при свещеника, за да я върнат, но божият служител веднага се досетил какво е намерено и се обадил на властите в Полтава. Мълвата за безмерното богатство, обаче, се разпространила по-бързо от мълния. Селяните успели да заграбят голяма част от него. След като дошла полицията взела мерки за опазването му, но вече било прекалено късно.

Това, което научната експедиция успяла да събере са около 800 украсени със скъпоценни камъни златни и сребърни предмети, бижута, монети, съдове, оръжия и други неща. Въпреки щетите, нанесени от хората, тази находка става най – голямото съкровище от Ранното Средновековие. Според историците то датира от годините непосредствено след 668г. , защото от тогава е най – късната византийска монета в него.

Впечатляващо е количеството на златните предмети – цели 25 килограма. Част от находката включва златен жезъл, завършват с щампована фигура на лъв; златна тока за колан, тежаща почти половин килограм; обкована със злато ножница; богато украсена дръжка за меч. От бижутата са намерени четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Открит е и не малък брой посуда – златна лъжица, рог за пиене, кана, 11 чаши, блюда и две купички. А също и 281 квадратни пластинки.

От среброто присъстват 10 чаши, сервиз за измиване, фруктиера, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Като цяло предметите са разделени на три групи. Първата е степни или още номадски. Това са оръжието и снаражението. Другите две групи са византийски и персийски. Според историците те са придобити чрез внос, военна плячка или подаръци. Мнението на българския археолог Рашо Рашев е, че последните са направени от опитни ювелири. Привържениците на иранската теория за произхода ни са на друго мнение. Те смятат, че персийските предмети са българско производство, а византийските са внос или подаръци. Колкото до номадските – те са налице благодарение на десетки години взаимоотношения с аварите и други степни племена.

Сериозното проучване на това съкровище започва години по – късно. Основно от украински и руски учени. Първоначално съществуват много хипотези затова на кого е принадлежало. Надделява предположението, че е на някакъв хазарски вожд. Унгарците, от своя срана, претендират, че е аварско, защото прилича на много от находките, намерени в днешна Унгария. На категорично противоположно мнение са друга част от учените, включително и българския археолог Р. Рашев.

Най- голямата загадка се оказват трите златни пръстена, с монограми на гръцки език. Чак през 1982 немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху тях. Така той разбира, че два от тях принадлежат на Кубрат. Текстовете върху тях гласят: на "Кубрат” и „ на патриция Кубрат”. Всички знаем, че владетелят е прекарал голяма част от живота си в Константинопол, в императорския двор. Там той става един от най-близките приятели на император Ираклий и получава титлата “патриций”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа. Това се разбира от надписа „бат Органа патриция”. Докато бъдещият обединител на българите изучава изкуството на управлението в Константинопол, вуйчо му „подготвял почвата”  за бъдещото обединение. Органа е бил един от най- влиятелните и уважавани хора във Стара Велика България. Така Вернер по безспорен и категоричен начин доказва, че съкровището е българско и принадлежи на български владетел. През 1990г. българо-съветска научна експедиция потвърждава това и излиза със заключението, че находката до Малая Перешчепина е гробът на кан Кубрат, а не на хазарски вожд.

Тук идва и другият голям спор – дали наистина тук почива първият български кан. Според археолозите липсват каквито и да било следи от погребение. Дори след щетите, нанесени от хората, по археологическата находка, признаците от погребение не би следвало да бъдат тотално заличени. Няма, обаче, следи от горене или трупоизгаряне. Няма и кости, а също придружаващият инвентар е прекалено богат дори за погребение на толкова високопоставен човек. Също така Кубрат е приел християнството в столицата на Източната Римска империя, следователно би трябвало да е погребан според християнските обичаи. Повечето историци се обединяват около твърдението, че там е било скрито само съкровището,  без да има гроб.

Интересно е, че от всички наши ранни владетели, ние не знаем къде е погребан нито един. Обяснението, което учените дават е, че телата на кановете ни са били изгаряни церемониално, а след това всички свидетели са били убивани ритуално. За украинските българи няма значение дали там е гробът на Кубрат. На мястото, където е намерено съкровището днес има борова гора, а по средата й малка полянка. На нея с човешки ръст се извисява паметник, направен от черен мрамор. Най – отгоре е издълбан емблематичния знак IYI. Отдолу на украински пише „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.” , а на български „ От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001г.” Всяка година на тази дата те отиват на поклонение на това място. Също при всяка сватба или дипломиране хората се снимат на паметника, за да увековечат момента. За тях този паметник в свещено място. Те смятат, че дори да не е погребан там Кубрат, това е неговото място.

Всички ние трябва да вземем пример от украинските българи. Трябва да се научим да ценим историческите реликви, завещани ни от нашите предшественици. Да се научим да се гордеем с тях и да възпитаваме така децата си, защото те са спомен за величието и славното минало на България и ни показват кои сме ние и от къде идваме.