Фототипният текст е описът на съдържанието на „Летописец Персеславля – Суздалский“ , подготвен в този му вид от Княз Михаил А. Оболенский и излязъл от печат през 1851 г. Причината , за представянето му на любознателните читатели, се корени в това, че в този Летописец, запазен в единствен екземпляр , се намира най - ранният превод на старобългарски език на хронографа на Иоан Антиохийски Малала , в който са запазени както началото, така и краят му, което не съдържат другите известни копия от него . В него е и текстът на „Летописецъ Русских царей“ . Хронографът е от 487 листа, а до посленият 541 - и е текстът на Летописеца. Установено е, че е изготвен към 1214 г. за княз Ярослав Всеволодович . Особено важно в случаят е, че споменатият опис съдържа заглавията на 7 81 текста, които са съществували в прототипа, от който е произлязъл този Летописец Переславля - Суздалский, и най - вече защото той е идентичен с описа на т.н. Архивно копие, както и на всички заглавия на текстове в т.н. Светославов изборник от 1073 г., представляващи около 1/3 от този опис. Стигайки до края на този списък и опитвайки се да прочете отделните имена на текстовете, човек разбира, стига да поиска, защо времето, когато тези текстове са превеждани от другите езици на старобългарски език и писани , времето на българският владетел Цар Симеон Велики, е известно като Златен век на Българската култура. Нито на Балканите, нито на север от Дунав до Балтийско море, че и на изток до р. Волга е имало някой друг, който да осигури подобни условия, така че тези думи в тях да достигнат до хората от споменатият ареал , на езика, на който са си общували едни други. В останалата част от текста, която не е представена на читателя, Княз Оболенски съобщава, освен другото, че представеното от книгата Вехтият завет, тази на Иоан Антиохийски Малала и хронографът на Героги Арматол е преведено от гръцки на словенски (разбирай старобългарски ) език по повелята на Българският княз Симеон в Х - ти век от Григорий презвитер мних на всички църковници от българските църкви. По тази причина, споделя той, преподобният Нестор не е ползвал гръцки източници за своя текст „Повест за отминалите години“ , началният ръкопис на руската държава и народ, а българските им преводи от Григорий.

... Нестор не е ползвал гръцки източници за своя текст „Повест за отминалите години“ , началният ръкопис на руската държава и народ, а българските им преводи от Григорий.