Орион бил управляван от женското начало.

Да се чуди човек на толкова много прилики.

Но, както и да е. Аз не знам истината от първо лице, мога само да откривам подобията, когато ги срещна.

Като допълнително сведение от предговора от едната книга, да ви кажа, че Морнингскай бил изчезнал от езотеричната сцена за дълго време, като след това внезапно се появил отново и заявил, че прекарал това време в Европа, където бил посвещаван от специално братство, което пазело познанията от и за Орион и Богинята-Майка в пещери. Пък виждаме, че Богинята-Майка изглежда се явява в епохите Дева, а пък направата на рисунките в Магура се отнася все до същата епоха.

Да оставим тази тема и да преминем към следващата сцена, защото идеята на настоящето е изложение е да бъде беседа.

Усещах, че изпускам нещо важно по темата, защото не мога с лекота да продължа към следващата. Но в ума ми има толкова много сведения по темата Магура, че е напълно естествено да не могат да са заредени едновременно в съзнанието ми.

Става дума отново за Лентата на живота и за това, че тя започва със 7 сегмента, в осмия се къса и продължава с 5 нови. Спомнете си и за богомилската легенда как човекът е създаден от Твореца. Създаването на човека може да се отнесе в началото на Лентата.

Според друга богомилска легенда, бог бил дал на Сатаната да управлява света (мирозданието) за 7 (седем) века, като не се уточнява каква е продължителността на един от тези векове. Очевидно е, че става дума за седем период. А след това бог щял да дойде и да вземе мирозданието от Сатаната.

И добре се вижда, че след началото нещата продължават 7 периода, а в осмия това нещо бива прекъснато и изградено наново, но този път по нов начин.

Коментарите относно приликите и еднаквостите оставям на вашия собствен ум.

Познания за седмица и месец

Тази съвкупност от рисунки трудно може да се нарече сцена, защото в нея липсва развитието на някакво действие или поне такова не се забелязва. Но тук има един любопитен символ в горната дясна част:

Това е полумесец, но и новолуние. Дори и сега ние представяме новолунието по този начин, защото то изглежда именно така:

След него, на ляво е разположена ето тази съвкупност от вертикални черти:

Тук има 14 дълги и една черта с половин дължина, което представлява числото 14.5, а това е именно половината на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29 денонощия. Интересно е, че след това (в посока на ляво) се намира и един символ за смърт, край, изчерпване:

Това се чете по следния начин: за половин месец 14.5 дни се изчерпват веднъж или 14.5 дни се изчерпват веднъж за половин месец, което буквално значи, че продължителността на половин месец е 14.5 денонощия.

Това е гениално. Първо, използват полумесец, за да кажат, че става дума за половин луна. Иначе какво, трябваше да нарисуват един кръг за цяла луна, цял месец и ние да се чудим какво са имали предвид с този кръг. Освен това, така трябва да изброят само 14.5 черти, а не 29 – спестяват от записа. Накрая, използвайки именно разпознаваеми символ за новолуние, указват, че става дума за луната и по-точно за нейния синодичен период, което е времето между две еднакви състояния на Луната, наблюдавани от нас – това са новолунията, първа четвърт, последна четвърт, пълнолунията.

Магурският запис е направен максимално пестеливо откъм брой символи, но в същото време максимално ясен.

Отдолу следва друго:

Тук имаме една цялост от 7 черти, обединени в едно, а след това два символа за изчерпване. Това може да е седмицата, която се изчерпва два пъти за половин месец. Но са налични и други особености:

Тази сцена показва и протичането на менструалния цикъл. Ето къде можете да прочетете повече по въпроса:

Менструален цикъл според рисунките от Магура. Първоначални бележки

Да обобщим. Преди 14 000 – 15 000 години или малко преди края на Последната Ледникова епоха хората от околността на Белоградчишките скали вече разполагали не само с необходимата математическа подготовка, за да съставят календар, но и действително са го съставили. И то един далеч не прост календар.

Сега да видим, има ли в района някакви конкретни обекти, които са били предназначени за работа с календари и с космически цикли.

Тук представям извадка от стара моя статия, в която се споменава слънчевата обсерватория върху Рабишката могила – самия хълм, в който се намира пещера Магура:

В магурския календар годината е била разделена на четири части (сезони) според слънцестоенето. Върху хълма на пещерата е изградена огромна слънчева обсерватория. Тази снимка, извадена от Google Earth, показва разположението и конфигурацията на обсерваторията.

 

Тук представям кратък анализ на начина на действие:

 

Хоризонталната линия изток-запад служи за определяне на пролетното и есенното равноденствия. Отклонената на юг плътна линия сочи зимното слънцестоене. По продължението й на северозапад се определя лятното слънцестоене (при залез). Полукръговете са за измерване на часовете от деня.
Тази обсерватория показва, че календарната година е била разделяна на четири части (сезони), както правим и сега. 

 

Дългите прави линии върху хълма са създадени чрез струване на камъни. Ето, намери се едно древно астрономическо пособие.

Втори астрономически обект е пещерата Лепеница, разположена на около 4 км от Белоградчик, едва ли не в средата на Белоградчишките скали.

На дъното на пещерата има една изкуствена ниша:

Като застанеш пред нея и погледнеш навън, виждаш следното:

Цели три скали на отсрещния склон се подреждат така, че образуват отвор в небето. Става дума за три отделни скали. От нишата до най-далечната скала разстоянието е 500 метра по права линия и общо имаме четири обекта, които са разположени на една линия, така че имаме отвор, прицелен срещу нишата. Това е пособие, служещо за отчитане на точна дата при преминаване на слънцето през отвора и осветяване на нишата.

Така намерихме и втори палеоастрономически обект в района.

А в скалите над пещерата Лепеница пък е изсечена древна звездна карта:

Lepenitsa Star map facility

The Star map facility above Lepenitsa cave

Върху тази скална площадка са изсечени десетки кръгли дупки с различни размери, съответстващи на яркостта на звездите. Ето заснемане на една част от тях:

С това се намери трети палеоастрономически обект в района.

Следва скалното светилище Чачин камък, където е изсечен следният петроглиф:

За обяснение на астрономическата стойност на петроглифа, представям извадка от книгата

„Петроглифът от Белоградчик / Скалните изображения от Белоградчик“:

 

ПЕТРОГЛИФЪТ

Върху същата скална площадка се намира и централното изображение, което първоначално получи името „Петроглифът от Белоградчик”. Отличителното при него е, че по някакъв начин се възприема като най-разбираемо, макар и до ден днешен никой да не е успял да го обясни в достатъчна степен. То създава усещането за нещо известно и с това ни печели силно. Това изображение е и най-сложното като брой елементи и притежава изтънченост, която пленява. От тук произлизат и причините то да се възприема като централно, защото заема централно място в нашето сегашно съзнание. От тук нататък именно това скално изображение ще се нарича Петроглифът.

Петроглифът представлява осмолъча структура, организирана около една централна точка. Шест от лъчите са толкова дълги, колкото е диаметърът на ириса на Окото. Останалите два лъча са два пъти по-дълги. Фигурата е явно несиметрична, но оставя впечатление за пълна хармония и дори за симетрия. Двата дълги лъча обхващат сектор с ъглови размери от 135° и могат условно да се нарекат северен и югоизточен.

При тези дълги лъчи е очертана дъга по окръжност със същия радиус, която е описана с двадесет и четири точки в скалата. От тук нататък тази окръжност ще се нарича Голямата дъга. От другата страна, в протежение на останалите 225° е описана Малката дъга, която има два пъти по-малък радуис. Тя е очертана с двадесет и пет точки в скалата, разделени в пет групи – по пет точки във всеки сегмент. Налични са и три извънредни точки, разположени извън Малката дъга.

Дясната страна на Петроглифа, където се намира Малката дъга, е много неясна и почти напълно непроучена. Местното население познава тази фигура като „слънчевия часовник” и това наименование идва на по усета за предназначението на изображението. То не се основава на реални изследвания. Действително фигурата беше опитана като слънчев часовник и показа напълно верен час по зимното часово време. Тази функция на слънчев часовник се отнася до дясната страна на фигурата. Не е известна функцията на допълнителните точки извън Малката дъга. Заради това е възможно слънчевият часовник да е само най-простата и очевидна функция на дясната страна на изображението, а зад нея да се крият и други функции и познания, които засега не сме успели да разпознаем.

В тази връзка възникна заплетена ситуация с неправомерно ползване на авторски материали. Заснех проверката дали фигурата служи и като слънчев часовник и публикувах снимките и трактата по темата в блога си, на чиято основа се създават книгите от настоящата поредица. Две години по-късно група от изследователи реши да добие популярност и създаде материал за древен слънчев часовник от община Минерални бани, Хасковско. Този слънчев часовник представлява неголяма скала, оформена като стъпалообразна пирамида. Очевидно тази изследователска група е имала нужда от по-атрактивни изображения за илюстрация на откритието си и след неголямо търсене в Интернет е попаднала на снимки на Петроглифа, публикувани във въпросния блог. Петрогли-фът е толкова впечатляващ, че решават да заемат една от снимките и да я ползват за илюстрация на собственото си откритие.

Фигура 16. Проверка за слънчев часовник и откраднатата снимка.

По-скоро заради атрактивността на приложената крадена снимка, отколкото заради съдържанието на публикувания материал, тази изследователска група печели бърза популярност и статията й се препечатва в десетки новинарски сайтове и дори се излъчва по една от националните телевизии. Макар в началото това да предизвика силното ми възмущение и това на моите близки, скоро видяхме тази постъпка като най-откровено признание за високото качество и пленителност на Петроглифа. Той действително е уникално изображение и е цяло щастие, че се намира на територията на България. Това е също и вредно за Петроглифа, защото ние тук нямаме културата и нагласата да ценим богатствата и да се възползваме максимално от тях. Та такава история се получи с Петроглифа, когато беше разгледан като слънчев часовник. В действителност, Петроглифът е уникален не само в България, но и по света. Никъде другаде не може да се намери такава изчистена и елегантна фигура, която да съдържа в себе си толкова голяма загадка.

За разлика от дясната страна, която на пръв поглед е твърде проста, че да позволява по-задълбочено изслед-ване (знаете, най-простите неща най-трудно се проумяват и обясняват), то лявата страна я проучих доста задълбо-чено, макар далеч да не съм изчерпал смисъла и. Това беше възможно, защото скоро преди първото си посеще-ние на това място, имах прозрение относно математиката от Магура и връзката и с подредбата на планетите от Сънчевата система.

Математиката от Магура е едно много особено явление. Тя се основава на „шахматните” полета, които са изрисувани в пещерата. Те имат различни размерности – брой квадратчета по хоризонтала и по вертикала. Състоят се от последователности от пълни и празни квадратчета. Много от тези полета имат свои противоположни – същите по размерност, но с обратно разположение на пълните и празните квадратчета. Така в Магура са представени „шахматни” полета с различни размерности, като се започне от едно-единствено квадратче и се стигне до размерност 3х18, 6х9 или 6х14 (Фигура 17).

Фигура 17. Основни шахматни полета от Магура.

При отделеното време и внимание стана очевидно, че полетата се изграждат едно от друго чрез два процеса. Единият е натрупванетото (Фигура 18), което се извършва по хоризонтала. При него изходните полета с еднаква размерност и противоположни по разположението на пълните и празни квадратчета, се добавят едно до друго и най-вляво се добавя още една колонка. Така от по-малките полета чрез натрупване се получават някои от по-големите.

Фигура 18. Действието натрупване.

Важно уточнение е, че процесът натрупване се извършва само с противоположни полета – имащи същата размерност, но с противоположна подредба на светлите и тъмни квадратчета. Давам това сведение, за да е по-ясно защо действията се изобразяват по този начин. Тази информация няма важност за читателите, а е част от някогашното образованието на маговете.

Другото действие е съчетаване. То се извършва по вертикала и също се отнася за полета с еднаква рамерност, но в противофаза, ако са с нечетен брой редове. Това действие е по-сложно (Фигура 19).

Фигура 19. Логика на действието съчетаване.

При съчетаването две противоположни полета се поставят едно над друго и вдясно се добавя една колона, а отдолу се вадят Х-1 реда, където Х е размерността на изходните полета. Съчетаването се извършва само и единствено с квадратни полета, т.е. с размерност ХхХ.

Голямата идея в магурската математика е, че не става дума за алгебрични действия, нито за геометрични. Тази математика не се отнася до материалните обекти, до тяхното преброяване и до изчисленията, свързани с броя на обектите. Това е математика на света на идеите и показва как се разиват и създават те.

В Магура всичко е записано с минимално достатъчния брой символи. Обикновено там трябва първо един символ да се разчете в една сцена, а след това прочита да се пренесе в друга, където същият или подобен смисъл не може да се прочете пряко. Така в Магура е дадено сведението, че зигзаговидните линии се получават от действието на символите на силата. Зигзаговидните линии често имат същия брой върхове и падове, какъвто е броят на квадратчетата от два хоризонтални реда на „шахматните“ полета. Ако поставим пълно квадратче на връх и празно на пад, от повечето зигзаги ще получим двуредови „шахматни“ полета, каквито са изобразени в пещерата. „Шахматните“ полета пък се отнасят до пространството.

С това в Магура, на различни места сред рисунките, е представено, че действието на силата изтъкава пространството. А на друго място е показано направо, че символите могат да се отнасят към отделните квадратчета.

Представете си сега, че отнесем по един магурски символ към всяко квадратче. Така ще се получи праобраз на шахмата, който празобраз е бил всъщност пособ за магически действия. Освен това, така ще се получи запис, който представлява идея, изобразена в пространство с точно зададена размерност.

Ето от това става ясно, че „шахматните“ полета от Магура са пространствата, в които се разгръща идеята. Затова действията с тези полета произвеждат следващите размерности на идейното пространство и са в действителност математика от света на идеите.

При идеите има натрупване и съчетаване, от които действия се пораждат нови и различни идеи. Освен това, всички идеи съществуват в особени пространства, които отговарят на тяхната размерност. Идея от едно пространство не може пряко да се отнесе към идея от друго пространство, а първо трябва да се преформатира. Действията добавяне и съчетаване имат своите противоположни действия и те се наричат разграждане. Магурската математика е в основата на инженерното дело на мага, защото магьосничеството не е изградената масова представа за заклинания, ритуали и безумно ръкомахане. Истинското магьосничество е инженерно дело във фините светове. То изисква познание на механизмите на осъществяване, а също и на проектиране. Именно магурските математически занимания показват как правилно трябва да се борави в полето на построенията и как правилно да се впрягат фундаменталните проявени и непроявени сили.

След като се получи прозрението за действията от магурската математика, бяха проверени резултатите от съчетаването, като се започна от съчетаване на полета с размерност 1х1. Така се видя развитието на идейния зародиш. Първо имаме 1, след това от съчетаването му със себе си се получават 3 нови, после 8, 15, 24 и т.н. Получи се една числова редица на идейното развитие и възникна въпросът, съществува ли някъде в света нещо, което в числово отношение да се развива по същия начин. Не бяха положени някакви специални усилия в тази посока. Мина време и отговорът се появи сам при разглеждането на орбиталните периоди на планетите от Слънчевата система, т.е. времето, измерено в денонощия, за което всяка планета прави една обиколка около Слънцето. Тук са показани орбиталните периоди на всяка планета:

Слънце – 25.4 денонощия (завъртане около оста си)

Меркурий – 87.97 денонощия

Венера – 224.7 денонощия

Земя – 365.26 денонощия

Марс – 686.96 денонощия

Юпитер – 4335.35 денонощия

Сатурн – 10757.74 денонощия

Уран – 30708.16 денонощия

Нептун – 60224.9 денонощия

Първо беше направен опит, при който всички орбитални периоди бяха разделени на 29.5 или това е продължителността в денонощия на синодичния период на Луната, а също и времето, за кето Слънцето се завърта около оста си. Синодичният период е времето между две положения на светилото, при които то се вижда еднакво, т.е. такива положения са пълнолунията. При разделянето на 29.5 не се получиха добри съвпадения с числовата редица на магурската математика, когато се проследява развитието на единично поле. След това беше направен опит с орбиталния период на Луната – времето, за което тя обикаля около Земята. Той е 27.3 денонощия. Числото 27 се оказа точният делител и затова орбиталните периоди се делят на 27:

Слънце – 0.94 – 1 единица

Меркурий – 3.22 – 3 единици

Венера – 8.22 – 8 единици

Земя – 13.37 – 13 единици

Марс – 25.14 – 25 единици

Юпитер – 158.69 – 159 единици

Сатурн – 393.77 – 394 единици

Уран – 1124.02 – 1124 единици

Нептун – 2204.43 – 2204 единици

С това се стигна до виждането, че Слънчевата система представлява материалния израз на развитието на някаква идея, че е еволюцията на някаква мисъл. Слънцето следва да е зародишът, а всяка следваща планета е материален израз на поле, в което да се развиват построения от съответната размерност. Например, астрологията потвърждава този извод, защото вътрешните планети са най-нисши, а колкото по-навън се отива, толкова планетите управляват по-висши аспекти от човешкия живот. Причината е, че самите планети отговарят на все по-големи размерности на полетата и с това позволяват осъществяването на все по-сложни записи.

Така Слънцето дава началния тон на разивтието, то е зародиша на идеята, а всяка следваща планета е следваща крачка в нейната еволюция.

Тези размисли и търсения бяха извършени едва месец и половина преди първото посещение на Петроглифа. Статията за съвпадението на магурската числова редица с орбиталните периоди е публикувана на 03.12.2010 година, а статията за Петроглифа – на 24.01.2011 година, като публикацията беше направена няколко дни след посещението. Такива събития се случваха постоянно откакто поех по пътя на магурското познание – първо различни, привидно случайни обстоятелства ме тласкаха към едни или други размисли и прозрения, а след това се явяваха други събития и обекти, които можеха да се разберат с вече осъзнатото. Всяка една стъпка в това посвещение беше ключ към разбирането на следващата и всичко беше подредено в точен и стриктен ред. Това се получава, когато сме ученици на Великия Учител, изобразен в пещерата Магура, защото той има възможността да подрежда света и да ни води в нужната посока.

Още при първото виждане на Петроглифа се появи усещането, че в лявата му страна, под голямата окръжност, е представена схематично Слънчевата система. Такива първи впечатления споделяха много хора и това идва спонтанно от подсъзнанието на човека. То има цялото знание, но не може да го изкаже съзнателно, може да го поднесе единствено като усет. Така беше достатъчно да се последва усета и да се преброят точките от окръжността, които се намират срещу четирите кръга. Точката в средата на Претоглифа съответства на Слънцето. Тя има значение на числото едно и така показва, че неговият период на завъртане около оста му е единица (Фигура 21). То се явява идейният зародиш 1х1, от който се развива идеята Слънчевата състема, т.е. то е бог, от чияйто промисъл се материализира битието. Това е било известно на Богомилството.

Първият и най-малък кръг се намира между третата и четвъртата точка. Той съответства на планетата Меркурий, която е най-малката от вътрешните планети и се намира най-близо до Слънцето.

Размерът на втория кръг е по-голям от този на първия, но е по-малък от третия. Този кръг съответства на планетата Венера, която е втората по ред планета. Тя е по-голяма от Меркурий, но е по-малка от Земята. В Петроглифа тя е разположена малко след осмата точка, което показва, че орбиталният й период е малко повече от осем единици.

Третият кръг от голямата окръжност съответства на Земята. Първо, този кръг е съставен – той има външна окръжност и точка вътре в себе си. Когато се гледа като едно цяло, това е третата поред и най-голямата от вътрешните планети. Това съответства на действителността, тъй като Земята е най-голямата от вътрешните планети. Второ, когато се гледа като съставно изображение, окръжността означава орбитата на Луната около Земята. Само тази от всички точки е представена с орбита, т.е. със спътник около себе си, което отново напълно съответства на действителността – от вътрешните планети само Земята има спътник. Тя е разположена срещу петнадесетата точка. Това е озадачаващо, защото планетата ни сега прави една обиколка около Слънцето за малко повече от 13 единици, а магурската математика и Петроглифа посочват числото 15, все едно в миналото Земята е правела обиколката си за повече от 400 дни и все едно се е намирала по-далеч от Слънцето, отколкото сега.

След това идва ред на четвъртата планетарна точка в Петроглифа, която сега е унищожена от ерозията, но на мястото все още стои вдлъбнатина. Тя вече няма ясно изразени ръбове и не може да се каже точната й големина, но личи по останалата вдлъбнатина, че размерът й е бил по-малък от този на точката за Венера. Това е знакът за планетата Марс, която се намира на четвърта позиция навън от Слънцето. Тя е  разположена срещу двадесет и четвъртата точка от Голямата окръжност на Петроглифа.

Така броенето стига до условния югоизточен лъч, който се явява граница на четирите планети. Той съответства на астероидния пояс, който дели планетите на вътрешни и външни. Следва връщане наобратно, при което по реда на действията от магурската математика се получават орбиталните периоди на четирите външни планети. Така веднага след астероидния пояс се явява планетата Юпитер, която сега се явява на мястото на кръга за планетата Марс от прочита в обратната посока. Следва Сатурн, който идва на мястото на съставният кръг за Земята. Известни са пръстените на Сатурн, на които тук съответства орбитата около тази точка. Следват планетите Уран и Нептун.

Макар този прочит на Петроглифа да оставя множество въпроси без отговор, той отговаря на много други и посочва, че Петроглифът в едната си част има значение на карта на Слънчевата система. Тя е много различна от начина, по който ние бихме я изобразили. Това древно изображение се характеризира с елегантен и синтезиран изказ на информацията, напълно различаващ се от нашите разточителни и груби подходи. Ние обикновено изобразяваме Слънчевата система като съвкупност от концентрични окръжности, като с това показваме грубата материална действителност – коя планета как е разположена около Слънцето. Изобразяваме нещата така, защото така ги възприемаме и разбираме. Онзи, който вижда отвъд крайното проявление, който разбира принципа зад него, ще направи различно изображение. При Петроглифа в едно са събрани множество сведения, като навярно в миналото е съществувало и ясно указание как да се получат те. Тези указания не са достигнали до нас и ние сме оставени на интелекта и изобретателността си да разберем, но очевидно умът ни няма някои много съществени свойства, които са били налични в древността. Щом по онова време някой е създал това и останалите изображения, това значи, че те са били напълно свойствени на тогавашното мислене и са били разбираеми за онези хора. Тези изображения, обаче, са значително неразбираеми за нас.

Едно допълнително сведение е много интересно. От древността до наши дни Слънцето се изобразява символно като звезда с осем лъча. Навярно всеки от тези лъчи отговаря на една планета, защото те са осем. Петроглифът е осмолъча структура, изградена около централна точка. Центърът е Слънцето, което чрез своите въздействия, включително и гравитационното, е поделило околното място на осем жизнени пространства (осем дома) – по едно за всяка от своите планети. С това виждаме Петроглифа като една наистина фина и елегантна карта на Слънчевата система, която е съчетала в себе си наистина много иформация по синтетичен начин.

На място усетът на много хора подсказва за това, че изображението се е използвало заедно с някакъв инструмент, наподобяващ много сложен пергел. Той е бил разполаган по централната точка и ориентиран по останалите според конкретния случай. Така, едновременно отчитайки времето от деня, посоките и различни други данни, уредът е посочвал конкретни стойности. Те са били потребни за определянето на благоприятни и неблагоприятни разположения на планетите. В древността това занимание е било от много голямо значение, защото тогава водачите на обществото не са били избирани. Древните царе са се раждали по божествено вдъхновение, като родовият произход е бил с малко значение. Най-важно от всичко е било да е наличен велик дух за прераждане и той да бъде заченат и прероден в точния момент. Малки грешки при разположението на планетите биха могли да имат много тежки последствия. За водачи на човечеството са били нужни само най-съвършените същества, преродени в правилното време и по правилен начин, които да носят благоденствие и развитие в съответствие с духа на епохата и божествения промисъл.

В Магура е отделена голяма самостоятелна сцена по въпроса със създаването на царете. Сцената започва с шаман, който изпраща душа при бог, която след това се връща като дух за прераждане (който има съдба). Този дух се уплътнева до душа за прераждане, която след това участва в шестата поред сексуална сцена, отнасяща се до зачатието. Там, освен мъжа и жената, се намира и душата за прераждане. Следва дълъг процес на отглеждане и посвещение, на края на който се създава конник, т.е. водач или цар.

Знае се, че в Магура е отделено място само на най-важните знания и така разбираме, че технологията за създаването на цар, започваща още с действията на шамана, е била от особена важност. Следите на Чачин камък свидетелстват именно за задълбочено внимание към въпроса за прераждането при точно разположение на планетите.

Не е само, но в Магура е записано, че слънчевите лъчи пресичат пътя на Земята веднъж на 1 080 години. Земята е символ на способността за зачатие, а слънчевите лъчи символизират енергията, която опложда. Така е представена идеята, че Слънчев дух се въплъщава на Земята веднъж на всеки 1 080 години, като с това носи ново, което предстои, носи духа на времето.

Особено важно е било да се изчисли вярно моментът на снизхождение на Слънчевия дух и от тук да се помага за неговото правилно въплъщаване.

Фигура 20. Петроглифът от Белоградчик.

Фигура 21. Идеализиран образ на Петроглифа.

Фигура 22. Идеализиран образ с нанесени означения.

Фигура 23. Идеализиран образ на Петроглифа с показани: числов ред на магурската математика, който съвпада с идеалното изначално състояние на Слънчевата система, представено чрез орбиталните периоди на планетите.

На тези фигури (Фигури 20 го 23) е показан идеализиран образ на Петроглифа, при който точките от Голямата дъга са подредени през равни разстояния. При истинската фигура има леки „невъвършенства“, които в известна степен изместват фигурите от идеалистичното им положение. Причината е, че точките за планетите е трябвало видимо да попадат в различните сегменти, които символизират различните домове.

Тук показвам изчисленията, които извърших с помощта на добитите от Магура знания за математиката на идеите. С тези изчисления получих числовия ред, който описва идеалните начални условия в Слънчевата система.

Слънце (1)

 
Слънце – Меркурий (3)

 

Меркурий – Венера (8)

Венера – Земя (13)

 

Тук се получават 15

Земя – Марс (25)

Тук се получават 24

Марс – Юпитер (159)

При първият преход се получават 52. Тази фаза на прехода ясно показва, че между Марс и Юпитер следва да има още един обект.

108 + 5х10 = 158
Юпитер – Сатурн (394)

 

ОТ ТУК СВЕТЪТ ИЗГЛЕЖДА ТАКА!

Веднъж водих хора до Петроглифа, които ми дадоха много ценна идея. Те забелязаха, че символът за Окото и Символът за Земята не само имат един и същи размер, но и са еднакви.

„Виж, Окото и Земята са еднакви и изобразени с един и същи символ. Щом Окото е гледна точка, това значи, че от тук светът изглежда така.“

И наистина, от тук светът изглежда точно така!

Какво значи това? Значи, че за въплътените на третия свят, Света на Окото, Вселената изглежда по този начин, по който я наблюдаваме. По-общо казано, този знак значи „Ти си се родил в Света на Окото, ти си сега на Земята.“ Действително от всяко друго място звездното небе ще е различно, животът ще е друг, мислите, идеите и въплъщенията ще са различни.

Как може да има толкова много истини накуп? В нещо ограничено по размерите и броя на елементите си? Как може да е едновременно вярно, че Слънчевата система е идея; че щом сме на Земята, това ни прави наблюдатели; че тоя свят е трети; че е Светът на Окото? И толкова още много други неща.

Между другото, Петроглифът посочва също и Сатурн за свят на Окото.

Човек ли е измислил това или някой го е казал на хората?

Представям си следното: изображенията от Чачин камък са указание за различните въплътени тук същества, че са тук, а не на друго място. Тези изображения съвършено точно и еднозначно ти казват: роден си на третия свят, в Света на Окото; твоята гледна точка е от третия свят, около теб обикаля луна, ти гледаш света от земно тяло, твоето око гледа от третия свят. Просто няма как да не разбереш точно къде си.

От друга страна, това може да е необходимо указание за провеждането на изчисления с помощта на Петроглифа. Като цяло той е центриран спрямо Слънцето, а не спрямо Земята. Петроглифът показва всички планети неутрално, както приляга на общ поглед към тях.

А ние се намираме на Земята и нямаме общия поглед към Слънчевата система, заради което не можем направо да направим верни сметки. Тогава ни е нужно указанието, да гледаме на системата от нашата гледна точка и от нея да изхождаме в изчисленията.

Ето, трети палеоастрономически обект в района – никак не е малко, тъй като районът не е чак толкова голям. Даже концентрацията е много голяма.

Конкретният повод за написването на тази публикация е получаването на една каменна плочка:

Плочката е намерена от баба от село Праужда, докато копала в градината си. Тя дала плочката на г-н Емил Цанков, който на свой ред ми я предостави временно за заснемане, анализиране и разпространение.

Върху плочката има изображения и от двете страни. Материалът е дребнозърнест, грапав, плътен и без шупли, много твърд. Предполагам, че се е оформил като отложение в скална кухина.

Първите две снимки от горе показват едната страна на плочката.

В горната и долната си страна плочката е счупена много отдавна и вероятно част от информацията е загубена. Това се познава по няколкото черти, които свършват внезапно в горния й край. Така че е много трудно да се каже дали от тази страна виждаме кръст с черта под него, хоризонтално обърнато Н или неизвестно какво друго. Но пък символът в долната част личи много добре:

Подобен символ се намира и от другата страна на плочката:

От опита ми с магурските рисунки знам, че когато имаме подобни изображения, но с различен брой съставни елементи, това са числа. А геометричният начин на представяне на числото съответства на природата на процеса, който се представя. Щом е звездообразен, то говорим за нещо, което се случва по кръг, чрез кръгово преместване от една позиция на друга. Броят на лъчите посочва число, свързано с това преместване. Тук лъчите обхващат определени сектори от окръжността, а не изпълват цялата окръжност. Смятам, че става дума за броя месеци, които отнема на някоя планета или дори на някое съзвездие да измине определена част от звездното небе.

Другата страна на плочката представя един напълно разпознаваем символ:

В горния десен ъгъл е изобразена звезда с осем лъча, което значи Слънцето. Подобна рисунка има и в Магура:

както и на Чачин камък:

Говорим за стара традиция в този край слънцето да се представя като осмолъча звезда.

Следва другото изображение от същата страна, което много прилича на съзвездието Орион, а също и на рисунките от Магура.

Мнението ми нито е окончателно, нито е експертно, но на този етап е следното: плочката от Праужда представлява астрономически запис за движението на небесните тела и съзвездията.

Сега малко анализ на технологията на самата плочка.

Първо, виждаме, че е намерено случайно парче камък с подходяща форма – сравнително плоско и позволяващо изобразяването на нещо върху нещо. Няма четвъртосване или подобна обработка. Това ме навежда на мисълта, че създателят й е търсил подходяща естествена плочка, докато е попаднал на нея. Следователно, той никак не е възнамерявал сам да създава формата й. Което пък говори за липсата на навици за оформянето на такива плочки и липсата на такава умствена нагласа. Тук ще се направи връзка със следващ факт:

гравираните върху каменни плочки знаци са много голяма рядкост. Обикновено се гравира върху глинени плочки, които после се пекат. Глинените плочки се оформят с определени форма и размери, защото глината позволява това да се случи лесно.

Изобщо, ползват се глинени плочки за такива цели, защото гравирането върху тях е лесно.

Имам опит с гравирането на камъни. Ако камъкът е мек, то е лесно да се гравира със стоманено острие. Ако камъкът е твърд, мога да използвам само три думи, за да опиша ситуацията: „мъка“ и „не става“. Тая плочка е от твърд камък, значи е било мъка да се гравира, но все пак е станало.

Да мислим. Защо не са ползвали глинена плочка? Може керамиката още да не е била измислена или да не е била масово използвана технология. Тогава трябва да говорим за периоди от преди 9 000 – 10 000 години и повече. Може ли тази плочка да е толкова стара? – може. По степента на заглаждане на самите гравюри по нея се вижда, че определено не е скорошна. Освен това е получила няколко по-скорошни наранявания, които също добре са поостарели.

Следващата особеност на плочката – качеството на изсечените в нея линии. Линиите на гравюрите са много качествени. Сравнително дълбоки са за ширината си – колкото са широки, толкова са и дълбоки. Определено не е чегъртана с какъв да е друг камък, защото тогава се получават плитки, широки и някак размити канали. А тук имаме много отчетливи канали, сравнително дълбоки, някои от тях с широчина едва милиметър.

От опита ми с обработка на материали знам, че това може да се постигне само с някакъв резец, за предпочитане стоманен, а при този твърд камък – с твърдосплавен връх, даже най-добре с диамантен връх. Един вариант би бил парче еленов рог да се ползва за дръжка, а на върха му да се закрепи много, много твърд камък и така да се направи подходящо длето.

Но гравираните канали имат една особеност, която не съответства на работа с длето.

И двете стени на канала са с абсолютно еднакъв профил и много гладки, в тях няма драскотини от множество ходове на длето, което много трудно може да се направи с какво да е длето. Формата на острието на длетото и изобщо на режещия инструмент се отпечатва в рязания материал и така формата на оставения канал е копие на формата на режещия инструмент.

Надлъжното сечение на каналите е много интересно – то е плитко в двата си края, като плавно се изравнява с повърхността на камъка, а в средата си е най-дълбоко.

Този модел точно съответства на гравиране с помощта на въртящ се, режещ диск.

Това обяснява и друго. От едната страна чертите са дълги, прави и дълбоки, все едно са правени от много кадърен човек. Обаче са нескопосано разположени – не по средата. От едната си страна идат малко къси, а от другата отиват някак далеч от крайната пресечна точка. Това точно съответства на модела, при който неумел майстор използва техническо приспособление. Режещият диск създава прави линии, но не може да спре точно там, където ти искаш, и в средата линиите са дълбоки и широки, а в краищата са тесни и плитки. Това е от едната страна.

От другата страна е използвана коренно противоположна технология. От там линиите вече не са прави, плитки са и са тънки. От тази страна е гравирано на ръка. Личи как на места острието се е подхлъзвало, точно както когато се опитваме да издълбаем името си с ножче в някоя пейка. Даже в едната част на предполагаемото съзвездие първоначално човекът е искал да направи фигурата дълбока и е започнал да копае от камъка. Там личат множество къси отрези с някакъв резец. Но това се оказало прекалено трудоемко, отказал се е и оставил само гравирани канали.

Следователно, майсторът е пробвал два начина, от което заключавам, че той изобщо не е имал умение да гравира, но пък е имал знанията какво трябва да се гравира. Това обяснява и другото – той просто е взел един сравнително подходящ камък, за да си спести оформянето му, тъй като няма такива умения.

Това е бил просто един човек, който е разбирал от космос и звезди, трябвало е да запише познанията си, но е бил технически слабо умел. И явно не е имало кой да свърши тая работа кадърно.

На мен това ми прилича на последните дни на катастрофа, при която е трябвало да се спасява някакво знание, а вече не е имало нито нужните майстори, нито нужното време. Нито умения за работа с керамика.

Действително съм озадачен кое би следвало да е това време, какво точно е било пособието и т.н. Може да е от много старо до на едва 3 000 години.

Може да се направи обоснованото твърдение, че астрономията е била много добре развит отрасъл на древните общества в района на Белоградчишките скали.