Постинг
04.10.2016 00:36 -
ИОАН РАИЧ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Йоан Раич (1726–1801 г.) е славно име в сръбската възродителна епоха. Той е най-
ученият сърбин на времето си, пръв богослов и просветител на сръбството и най-
сетне „баща на сръбската история". Неговото капитално дело „История разных славенских народов найпаче Болгар, Хорватов и Сербов", излязло в четири части
през 1794-1795 г., има дълбоко и трайно влияние за сръбското национално превъзпитание..
Първата част на неговата „История", намира отклик и сред българите. Още през 1801 г. родолюбиви български търговци в Австрия подканили Атанасий Нескович да направи от Раичевата история книга за българското минало. Съчинението излязло с иждивението на „Николая Черноевич, купец болгарский", под заглавие „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801". По-късно, през 1844 г., Петър Сапунов издава тази книга в Букурещ на новобългарски: „Историята на славенно-българският народ. Из историята на г. Райча и пр."
Иоан Раич, тоя славен „сърбин" е бил от български произход! На сръбските историци е свидно да признаят тая истина, затова я заобикалят. Само благородният библиотекар на Патриаршеската библиотека в Карловци, прота Д. Руварац, бележи на едно място в своята биография на Раич следното: „Тежко е, че Раич се е признавал за българин ..., при все че обикновено е минавал за сърбин."
За Раичевото българско потекло са запазени следните данни: Бащата на Раич Радослав (Райо) Янков е роден през 1699 г. във Видин. Райо се преселил в Карловци, Сремско, дето бил известен с прозвището Рае Видинац, т. е. Видинчанин. На 26 годишната си възраст се оженил в Карловци за девойката Мария, от която му се родил син Йован на 11 ноември 1726 год. Райо се поминал на 1743 г., а Мария – на 1763 г. По името на баща си Райо бъдещият историк получил фамилното име Раич.
В родословните бележки, писани с ръката на самия Йоан Раич и обнародвани отчасти в „Гласник", I, стр. 171, четем между другото: „Дом Радослава Jанковича, иначе Рае Видинца ... Отец мой Рая родилен во Видине болгарском в лето 1699. Женился в Карловце летсый 26. 1725 года ..."
Йоан Раич изтъква българския си произход, и то много категорично, в едно свое писмо до митрополит Стратимирович от 1796 г. В това писмо Раич се сърди на цензора на своята история, който неуместно обвинявал автора за някои недостатъци и неправилно употребени думи. По този случай Раич казва: „Моето намерение не е било да излагам живота на всички словенски народи, а само на два или три от тях, които са ми еднокръвни и съседни. Цензорът намира моето съчинение негодно и посочва за пример, че не съм бил употребявал уместно гръцката дума саравари (шалвари), ами съм бил поставил „гащи" вместо „шалвари". Но аз твърде добре зная, какво е шалвари, защото съм ги виждал много пъти и тъкмо моят български род и до ден днешен ги носи (и баш мой бугарский род и до данас употреблюе их)."
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69