Титлите с които чуждите източници отбелязват ранните български владетели са ясни – архонт (племенен вожд, предводител, велможа), архигос, хегемон (васал), рrinceps, dux, сaganus. Срещат се и няколко титли, давани за лични заслуги към Византия - патриций и кюриос (господин, господар) на Кубрат; кюрис, кесар и доминос на Тервел. Домашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични. В България най-често Кубрат се титулова с нисшата средновековна тюркска титла khan (хан/кан), която означава „племенен вожд” (il khan) и е по-нисша от известната тюркска титла за държавен владетел - „хакан” (хан на хановете). От къде се е появила тази практика да „ханосваме” ранните български владетели? Ние нямаме никакви свидетелства за това, каква е била домашната титла на българските владетели преди Крум (803-814). В един единствен каменен надпис Крум е титулован АРХОНТ УВИГИ. Подобна титла, КАНАСУВИГИ са имали неговите наследници, Омуртаг (814 – 831) и Маламер (831 - 836). Аналогични владетелски титли, chaganus vigerius и canizauci са записани многократно в латиноезичните източници за аварите, народ родствен по произход и език на прабългарите. От тук авторът на тези редове направи заключението (публикувано в сборник на научна конференция по история и археология, Шумен - 2011), че фразата КАНАЗ е самостоятелна владетелска титла, равностойна на архонт и хаган. Всъщност, Омуртаговата титла КАНАЗ и аналогичната ѝ аварска титла caniz са заимствани от по-късните славянски владетели на Панония и Великоморавия като княз. Не случайно в т.н. Именник на българските владетели, всички владетели от Аспарух насетне са дадени с титлата княз. Идеята, че титлата княз има българо-аварски произход е изказвана, но без аргументация от много автори досега. Съвсем по друг начин разсъждават авторите от преди 70-80 години. През 1929 г. Цв. Радославов в желанието си да изкара прабългарите тюрки изказва хипотезата, че посочената дума KANAΣ е гърцизирана форма на тюркското khan и може да се чете като "хан". Това недоказано с нищо предположение се подема и постепенно се вкарва в учебници, статии, надписи, наименования на улици и селища. Нещо повече, без никакво доказателство „титлата” хан се прикачва и на по-ранните от Омуртаг владетели. Така се „създават” владетелите хан Крум, хан Аспарух, даже и хан Кубрат. Тази безогледна тюркизация на най-ранната ни история не се съобразява даже с всеизвестния факт, че при тюрките титлата се поставя не пред името, а след името на владетеля - сравни имената на известни личности като Чингиз хан, Осман паша Пазвантоглу, Ахмед ага Барутанлията и т.н. Изрази от вида „хан/кан Кубрат, „хан/кан Аспарух” и др. под. са неподходящи, не само защото Кубрат и Аспарух никога не са били ханове (канове), а и защото с това се унижава владетелското им дойстойнство. В последните 20 години историческата наука откри свидетелства, които показват каква е била истинската титла на Кубрат. В откритото при с. Мала Перещепина съкровище, най-голямото за средновековна Европа, се намират и три златни пръстена, върху които са записани като номограми титлите и името на собственика. Тези пръстени са показани на снимката долу, заедно с прочита на техните номограми. Най-напред австрийския учен Йоахим Вернер, после и много чуждестранни и български учени разчетоха номограмите върху трите пръстена.         На трите пръстена се вижда името на Кубрат и неговата титла патриций, дадена му от византийския император Ираклий I (610-641) при сключване на междудържавния договор за мир и взаимна отбрана между Стара велика България и Византия през 632 г. Но на първия, най-голям пръстен се чете и особената думичка БАТ, поставена пред името на владетеля. Думата БАТ не е случайна. Тя е една от най-известните и широко използвани титли и звания в древния индо-ирански свят и означава «владетел», «военначалник», «първенец» и др. под. В много източници името на Кубрат е предадено с формата Курбат, Орбат, Худ-бат, с което се подчертава негоната владетелска титла "бат". Според проф. Борис Парашкевов тази дума присъства и в няколко знакови славянски думи с ирански произход: господ, господар и господин. Например «господ» произлиза от иранския израз gast pati, означаващ „владетел, повелител” (pati) на враговете (gast). Староиранското pati - господар е заимствано в старогръцки като despot – господар и османо турски като padishah - господар на шаховете. Всъщност не само Кубрат, но и неговият наследник – бат Баян (Батбаян) е носел тази титла, защото е бил 4 години начело на държавата. След нападението на хазарите бат Баян се покорява и остава със своя народ в земите покрай реките Дон и Кубан. Там се оформя зависимото княжество на т.н. «черни» (несвободни) българи. То надживява Хазария с 50 години и е покорено от Киевска Рус. Неговите потомци, заедно с придошлите славяни оформят днешните кубански и донски казаци. Както изглежда, титлата бат е останала при Баян и безвъзвратно е загубена. Има данни обаче, че народът на Аспарух е продължил да назовава своя владетел, макар и неофициално, с титлата БАТ. Например, в Анонимния български апокриф от XI-ти век Аспарух е наричан с три имена - Исперих, Испор и Батой. Отец Паисий в своята История словеноболгарская също нарича Аспарух с името Батоя, а в почти синхронната история на монаха Спиридон (Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ) Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский. Бенедиктинският монах от XI век Сигеберт (Зигеберт, Сигиберт) в своята Chronica Sigeberti Gemblacensis нарича Аспарух Батий. В Дуклянския летопис, написан в град Дукля (днес град Бар, Черна Гора) в края на 12 век Аспарух е наречен Владин, Владино, Баладес. Имената Батой, Батоя, Батуя и Владин може да произлизат от посочената по-горе владетелска титла бат (владетел), която народът е продължил да употребява за известно време по силата на историческата традиция. Дуклянският летопис е бил написан на сръбски от анонимен свещенник, което обяснява сръбския превод на иранското Батой в славянското Владин.  По-късното славянско име Влад, Волод, Володя, Всеволод, Владимир може да се изведе като калка на прабългарската титла БАТ - владетел. Според проф. Ив. Добрев титлата бат се среща и при ранните маджарски владетели – Юлай-Бат и Ар-пад. Името на хипотетичния брат на Кубрат – Самбат също може да съдържа тази титла. Титлата бат може да се съдържа и в известното название “БАТЮШКА” на руските царе. Възможно е топонимът Карнобат да произлиза от Крум (Карно) бат. В заключение, документираната титла на Кубрат и синът му Баян е бат, а не хан.

Съкровището на Кубрат в експозицията “Велико преселение на народите" на Ермитажа
27.08.2022 • България • Цивилизация • •

Ермитажът в Санкт Петербург, най-големият музей в Русия и сред най-старите в света, съхранява едно от най-пищните и значими съкровища от епохата на Великото преселение на народите - така нареченото Перешчепинско съкровище, което включва колекция от български, сасанидски, согдийски, тюркски и аварски предмети.

Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.
Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.

© Източник: rodenkrai.bg
Съкровището е датирано от VII век, като се предполага, че мястото на откриването му представлява гробът на Кубрат - владетелят на Стара Велика България. То е изключително богато, като включва около 800 предмета, предимно от злато (общо тегло близо 25 кг) и сребро (около 50 кг). Най-ценни сред тях са Мечът на Кубрат, подарък от император Ираклий, и три пръстена с монограма на Кубрат. През 2019 г. оригиналният меч гостува в България за първи път.

Видео репортаж от 20.11.2018 по повод предстоящото тогава музейно гостуване на Мечът на Кубрат в България през 2019 г.

Заедно с мечът и пръстените, Перешчепинско съкровище включва 16 златни и 19 сребърни съда, златен ритон и златните украси на друг, липсващ ритон, златна облицовка на дървена кана, тояга в златна обшивка, почти напълно запазен железен меч с накрайник тип пръстен със златна облицовка на дръжката и ножницата, фрагменти от други мечове и ками, златни и сребърни части от колани, златни бижута - гривни, обеци и пръстена с вложки от скъпоценни камъни - аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, планински кристал и изумруди, огърлица от златни византийски монети, монети, зашити върху дрехи, златни квадратни облицовъчни плочи за дървена гробна конструкция и др.

Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от 10-годишно момче на име Фьодор Деркач, докато водело добитъка на паша. Най-напред Фьодор казва на родителите си за своето откритие, след което мълвата бързо се разнася из украинското село, намиращо се на 13 км от Полтава в Запорожието. Жителите на Мала Перешчепина своевременно се втурват към мястото и скоро всеки от тях се сдобива с поне един предмет от съкровището.

Но местният учител Виктор Парихин заминава за Полтава, където съобщава на музейните работници и властите за откритието и разпиляването на съкровището по селските къщи. От своя страна, те веднага информират археологическата комисия в Санкт Петербург, откъдето е изпратен археолог, работещ в Ермитажа, придружаван от полиция, който има задача да събере предметите от хората. Археологът успява да събере и опише около 800 предмета.

Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“.


Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена  „Великото преселение на народите“.


 

в основния и първи по хронология източник Теофан Изповедник го е назовал - кир Кроват.
Не зная, чувал ли си нещо за днешните жители на западните Балкани - кроватите, демек хърватите.

...Теофан Изповедник го е назовал - кир Кроват...а ако някой примерно го е нарекъл сър Кубер - това променя ли нещата ? Има ли друг български държавен глава наричан така КИР ? или само този изповедник е писал за историята на Кубрат?или патриций е аналог на кир ?...
Домашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични.

Може би изясняването на титлата на вожда има значение за изясняване статута на водения от него народ.