Постинг
26.02.2016 13:26 -
ВЛАДЕТЕЛСКАТА ТИТЛА НА КУБРАТ
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 4002 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2022 11:32

Прочетен: 4002 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 23.09.2022 11:32

Титлите с които чуждите източници отбелязват ранните български владетели са ясни – архонт (племенен вожд, предводител, велможа), архигос, хегемон (васал), рrinceps, dux, сaganus. Срещат се и няколко титли, давани за лични заслуги към Византия - патриций и кюриос (господин, господар) на Кубрат; кюрис, кесар и доминос на Тервел. Домашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични. В България най-често Кубрат се титулова с нисшата средновековна тюркска титла khan (хан/кан), която означава „племенен вожд” (il khan) и е по-нисша от известната тюркска титла за държавен владетел - „хакан” (хан на хановете). От къде се е появила тази практика да „ханосваме” ранните български владетели? Ние нямаме никакви свидетелства за това, каква е била домашната титла на българските владетели преди Крум (803-814). В един единствен каменен надпис Крум е титулован АРХОНТ УВИГИ. Подобна титла, КАНАСУВИГИ са имали неговите наследници, Омуртаг (814 – 831) и Маламер (831 - 836). Аналогични владетелски титли, chaganus vigerius и canizauci са записани многократно в латиноезичните източници за аварите, народ родствен по произход и език на прабългарите. От тук авторът на тези редове направи заключението (публикувано в сборник на научна конференция по история и археология, Шумен - 2011), че фразата КАНАЗ е самостоятелна владетелска титла, равностойна на архонт и хаган. Всъщност, Омуртаговата титла КАНАЗ и аналогичната ѝ аварска титла caniz са заимствани от по-късните славянски владетели на Панония и Великоморавия като княз. Не случайно в т.н. Именник на българските владетели, всички владетели от Аспарух насетне са дадени с титлата княз. Идеята, че титлата княз има българо-аварски произход е изказвана, но без аргументация от много автори досега. Съвсем по друг начин разсъждават авторите от преди 70-80 години. През 1929 г. Цв. Радославов в желанието си да изкара прабългарите тюрки изказва хипотезата, че посочената дума KANAΣ е гърцизирана форма на тюркското khan и може да се чете като "хан". Това недоказано с нищо предположение се подема и постепенно се вкарва в учебници, статии, надписи, наименования на улици и селища. Нещо повече, без никакво доказателство „титлата” хан се прикачва и на по-ранните от Омуртаг владетели. Така се „създават” владетелите хан Крум, хан Аспарух, даже и хан Кубрат. Тази безогледна тюркизация на най-ранната ни история не се съобразява даже с всеизвестния факт, че при тюрките титлата се поставя не пред името, а след името на владетеля - сравни имената на известни личности като Чингиз хан, Осман паша Пазвантоглу, Ахмед ага Барутанлията и т.н. Изрази от вида „хан/кан Кубрат, „хан/кан Аспарух” и др. под. са неподходящи, не само защото Кубрат и Аспарух никога не са били ханове (канове), а и защото с това се унижава владетелското им дойстойнство. В последните 20 години историческата наука откри свидетелства, които показват каква е била истинската титла на Кубрат. В откритото при с. Мала Перещепина съкровище, най-голямото за средновековна Европа, се намират и три златни пръстена, върху които са записани като номограми титлите и името на собственика. Тези пръстени са показани на снимката долу, заедно с прочита на техните номограми. Най-напред австрийския учен Йоахим Вернер, после и много чуждестранни и български учени разчетоха номограмите върху трите пръстена.
На трите пръстена се вижда името на Кубрат и неговата титла патриций, дадена му от византийския император Ираклий I (610-641) при сключване на междудържавния договор за мир и взаимна отбрана между Стара велика България и Византия през 632 г. Но на първия, най-голям пръстен се чете и особената думичка БАТ, поставена пред името на владетеля. Думата БАТ не е случайна. Тя е една от най-известните и широко използвани титли и звания в древния индо-ирански свят и означава «владетел», «военначалник», «първенец» и др. под. В много източници името на Кубрат е предадено с формата Курбат, Орбат, Худ-бат, с което се подчертава негоната владетелска титла "бат". Според проф. Борис Парашкевов тази дума присъства и в няколко знакови славянски думи с ирански произход: господ, господар и господин. Например «господ» произлиза от иранския израз gast pati, означаващ „владетел, повелител” (pati) на враговете (gast). Староиранското pati - господар е заимствано в старогръцки като despot – господар и османо турски като padishah - господар на шаховете. Всъщност не само Кубрат, но и неговият наследник – бат Баян (Батбаян) е носел тази титла, защото е бил 4 години начело на държавата. След нападението на хазарите бат Баян се покорява и остава със своя народ в земите покрай реките Дон и Кубан. Там се оформя зависимото княжество на т.н. «черни» (несвободни) българи. То надживява Хазария с 50 години и е покорено от Киевска Рус. Неговите потомци, заедно с придошлите славяни оформят днешните кубански и донски казаци. Както изглежда, титлата бат е останала при Баян и безвъзвратно е загубена. Има данни обаче, че народът на Аспарух е продължил да назовава своя владетел, макар и неофициално, с титлата БАТ. Например, в Анонимния български апокриф от XI-ти век Аспарух е наричан с три имена - Исперих, Испор и Батой. Отец Паисий в своята История словеноболгарская също нарича Аспарух с името Батоя, а в почти синхронната история на монаха Спиридон (Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ) Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский. Бенедиктинският монах от XI век Сигеберт (Зигеберт, Сигиберт) в своята Chronica Sigeberti Gemblacensis нарича Аспарух Батий. В Дуклянския летопис, написан в град Дукля (днес град Бар, Черна Гора) в края на 12 век Аспарух е наречен Владин, Владино, Баладес. Имената Батой, Батоя, Батуя и Владин може да произлизат от посочената по-горе владетелска титла бат (владетел), която народът е продължил да употребява за известно време по силата на историческата традиция. Дуклянският летопис е бил написан на сръбски от анонимен свещенник, което обяснява сръбския превод на иранското Батой в славянското Владин. По-късното славянско име Влад, Волод, Володя, Всеволод, Владимир може да се изведе като калка на прабългарската титла БАТ - владетел. Според проф. Ив. Добрев титлата бат се среща и при ранните маджарски владетели – Юлай-Бат и Ар-пад. Името на хипотетичния брат на Кубрат – Самбат също може да съдържа тази титла. Титлата бат може да се съдържа и в известното название “БАТЮШКА” на руските царе. Възможно е топонимът Карнобат да произлиза от Крум (Карно) бат. В заключение, документираната титла на Кубрат и синът му Баян е бат, а не хан.
Съкровището на Кубрат в експозицията “Велико преселение на народите" на Ермитажа
27.08.2022 • България • Цивилизация • •
Ермитажът в Санкт Петербург, най-големият музей в Русия и сред най-старите в света, съхранява едно от най-пищните и значими съкровища от епохата на Великото преселение на народите - така нареченото Перешчепинско съкровище, което включва колекция от български, сасанидски, согдийски, тюркски и аварски предмети.
Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.
Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.
© Източник: rodenkrai.bg
Съкровището е датирано от VII век, като се предполага, че мястото на откриването му представлява гробът на Кубрат - владетелят на Стара Велика България. То е изключително богато, като включва около 800 предмета, предимно от злато (общо тегло близо 25 кг) и сребро (около 50 кг). Най-ценни сред тях са Мечът на Кубрат, подарък от император Ираклий, и три пръстена с монограма на Кубрат. През 2019 г. оригиналният меч гостува в България за първи път.
Видео репортаж от 20.11.2018 по повод предстоящото тогава музейно гостуване на Мечът на Кубрат в България през 2019 г.
Заедно с мечът и пръстените, Перешчепинско съкровище включва 16 златни и 19 сребърни съда, златен ритон и златните украси на друг, липсващ ритон, златна облицовка на дървена кана, тояга в златна обшивка, почти напълно запазен железен меч с накрайник тип пръстен със златна облицовка на дръжката и ножницата, фрагменти от други мечове и ками, златни и сребърни части от колани, златни бижута - гривни, обеци и пръстена с вложки от скъпоценни камъни - аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, планински кристал и изумруди, огърлица от златни византийски монети, монети, зашити върху дрехи, златни квадратни облицовъчни плочи за дървена гробна конструкция и др.
Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от 10-годишно момче на име Фьодор Деркач, докато водело добитъка на паша. Най-напред Фьодор казва на родителите си за своето откритие, след което мълвата бързо се разнася из украинското село, намиращо се на 13 км от Полтава в Запорожието. Жителите на Мала Перешчепина своевременно се втурват към мястото и скоро всеки от тях се сдобива с поне един предмет от съкровището.
Но местният учител Виктор Парихин заминава за Полтава, където съобщава на музейните работници и властите за откритието и разпиляването на съкровището по селските къщи. От своя страна, те веднага информират археологическата комисия в Санкт Петербург, откъдето е изпратен археолог, работещ в Ермитажа, придружаван от полиция, който има задача да събере предметите от хората. Археологът успява да събере и опише около 800 предмета.
Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“.




Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“.

Съкровището на Кубрат в експозицията “Велико преселение на народите" на Ермитажа
27.08.2022 • България • Цивилизация • •
Ермитажът в Санкт Петербург, най-големият музей в Русия и сред най-старите в света, съхранява едно от най-пищните и значими съкровища от епохата на Великото преселение на народите - така нареченото Перешчепинско съкровище, което включва колекция от български, сасанидски, согдийски, тюркски и аварски предмети.
Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.
Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм.
© Източник: rodenkrai.bg
Съкровището е датирано от VII век, като се предполага, че мястото на откриването му представлява гробът на Кубрат - владетелят на Стара Велика България. То е изключително богато, като включва около 800 предмета, предимно от злато (общо тегло близо 25 кг) и сребро (около 50 кг). Най-ценни сред тях са Мечът на Кубрат, подарък от император Ираклий, и три пръстена с монограма на Кубрат. През 2019 г. оригиналният меч гостува в България за първи път.
Видео репортаж от 20.11.2018 по повод предстоящото тогава музейно гостуване на Мечът на Кубрат в България през 2019 г.
Заедно с мечът и пръстените, Перешчепинско съкровище включва 16 златни и 19 сребърни съда, златен ритон и златните украси на друг, липсващ ритон, златна облицовка на дървена кана, тояга в златна обшивка, почти напълно запазен железен меч с накрайник тип пръстен със златна облицовка на дръжката и ножницата, фрагменти от други мечове и ками, златни и сребърни части от колани, златни бижута - гривни, обеци и пръстена с вложки от скъпоценни камъни - аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, планински кристал и изумруди, огърлица от златни византийски монети, монети, зашити върху дрехи, златни квадратни облицовъчни плочи за дървена гробна конструкция и др.
Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от 10-годишно момче на име Фьодор Деркач, докато водело добитъка на паша. Най-напред Фьодор казва на родителите си за своето откритие, след което мълвата бързо се разнася из украинското село, намиращо се на 13 км от Полтава в Запорожието. Жителите на Мала Перешчепина своевременно се втурват към мястото и скоро всеки от тях се сдобива с поне един предмет от съкровището.
Но местният учител Виктор Парихин заминава за Полтава, където съобщава на музейните работници и властите за откритието и разпиляването на съкровището по селските къщи. От своя страна, те веднага информират археологическата комисия в Санкт Петербург, откъдето е изпратен археолог, работещ в Ермитажа, придружаван от полиция, който има задача да събере предметите от хората. Археологът успява да събере и опише около 800 предмета.
Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“.




Златна кана от Перешчепинско съкровище.
Златна чаша от Перешчепинско съкровище.
Златен пръстен с монограма на владетеля Кубрат.
Златна тока за колан.
Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“.
в основния и първи по хронология източник Теофан Изповедник го е назовал - кир Кроват.
Не зная, чувал ли си нещо за днешните жители на западните Балкани - кроватите, демек хърватите.
цитирайНе зная, чувал ли си нещо за днешните жители на западните Балкани - кроватите, демек хърватите.
...Теофан Изповедник го е назовал - кир Кроват...а ако някой примерно го е нарекъл сър Кубер - това променя ли нещата ? Има ли друг български държавен глава наричан така КИР ? или само този изповедник е писал за историята на Кубрат?или патриций е аналог на кир ?...
Домашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични.
цитирайДомашните титли на ранните български владетели обаче остават неясни и хипотетични.
Може би изясняването на титлата на вожда има значение за изясняване статута на водения от него народ.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. mt46
6. iw69
7. laval
8. kvg55
9. zahariada
10. kunchev
11. reporter
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. mt46
6. iw69
7. laval
8. kvg55
9. zahariada
10. kunchev
11. reporter
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. vesonai
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. vesonai