древните българи :: град на 8000 години

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.10.2013 18:21 - град на 8000 години

Автор: tres1 Категория: История

Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:

Край Айтос откриха град на 8000 години
Хората от каменната епоха строят първите булеварди

Проф. дин Николай Овчаров
Повече от 10 години за българските археолози са приоритетни разкопките, свързани с големите инфраструктурни обекти - газопроводи, магистрали, железници. Всички трасета в богатата на исторически паметници наша земя трябва първо да се проучат, преди да се предадат на строителите. Тази дейност невинаги е най-приятна за учените, защото човек не може да избира обекта си. Но понякога изследователите се натъкват на невероятни неща.
През 2004-а екипът на доц. д-р Красимир Лещаков от Софийския университет започва работа по бъдещата магистрала "Тракия" недалеч от Айтос. За неизкушените от археологията местността Крушак край с. Вратица би представлявала най-обикновена нива. Дори за специалистите лежащото отдолу селище на близо осем хиляди години е труднодоловимо. Теренът е съвсем плосък и само отделни фрагменти керамика известяват за древния живот. Те обаче са напълно достатъчни следи за д-р Лещаков, един от най-добрите български археолози праисторици. Разкопките започват и резултатите скоро удивяват научния свят. Само след две години работа учените са категорични, че са попаднали на огромно селище от първата половина на VI - началото на V хил. пр. Хр., финала на новокаменната епоха (неолита). То има уникална площ от 30 дка, от които до 2005-а успяват да разкрият цели 13. Екипът извършва хоризонтален разрез и установява цялостната му структура.
Тогава човекът още не познава метала. С примитивните си сечива от кремък древните изкопават край селището дълбок ров. Преминавайки през него се натъкваме на яка крепостна стена, градена от обработени камъни със суха зидария. Тя е дебела до 2 м и специалистите предполагат, че е достигала 3-4 м височина. След това се излиза на централната улица, широка цели 9 м. По този предшественик на съвременните булеварди стигаме централния площад. Когато разчистват тези съоръжения, археолозите са изумени: улицата и площадът са покрити с грижливо подреден паваж. Под него в скалата са издълбани дренажни канали за поемане на дъждовната вода. Те са дълбоки 70-80 см и са покрити с каменни плочи. А от булеварда встрани водят тесни улички. Наоколо се развиват малки квартали от по четири-пет къщи. Сградите са правоъгълни, с по няколко помещения и значителни размери. Красимир Лещаков се шегува, че са строени с "пълзящ кофраж". Върху каменните основи древните строители постепенно издигали кофраж от дъски, който запълвали с глина. След изсъхването махали дървенията и се появявала здрава стена. Покривите са от масивни дъски, обмазани дебело с глина. Всяка сграда си има ъглово огнище, дървени пейки за спане и каменни хромели за стриване на брашно.
Най-голяма е къщата на вожда жрец непосредствено до централния площад. Тя е двуделна, с дървена веранда отпред и внушителните размери 12/15 м. В основите й ритуално е вградена каменна брадва с невероятна изработка. До къщата пък откриват два украсени скиптъра от еленов рог. Естествено там археолозите намират най-много култови предмети. Общо в селището са извадени над 200 глинени идоли всички на жени с пищни форми, облечени в богати дрехи. Само в къщата на жреца вадят мъжки идол, и то с мощно изправен член. Единствено той е цял, докато керамичните дами са съзнателно натрошени. За свещенодействията на жреците са служели и странни глинени дискове, от които археолозите намират над 500. Лещаков допуска, че са били предназначени за култови игри и за гадаене.
Специалистите се надяват да сглобят до 150 цели съда от изобилната керамика в селището. Повечето от тях са с обичайната за новокаменната епоха украса от канелюри, врязани линии и рисунки с бяла боя. Част от съдовете обаче са оформени като човешки фигури. Виждат се хора с вдигнати молитвено ръце, други седят или танцуват. Лицата са изваяни като клюнове на птици, което е някакъв своеобразен стил на епохата. Един такъв съд е по-особен и археолозите виждат в него първообраза на жената котка от "Батман". Всъщност става дума за най-ранната човешка религия, тотемизма, когато хората вярвали, че предците им произхождат от различни животни.
Заключенията на екипа са потресаващи. Откритото селище е град и една от столиците на тайнствена култура, развивала се на Балканския полуостров преди 8000 години. А тя самата е част от велика цивилизация, чиито паметници се простират от Близкия изток и Египет до Средна Европа. Древните обитатели на нашите земи търгуват между Карпатите и Мала Азия. Те обаче и често воюват помежду си. Тогава се появяват и първите племенни обединения, предшествали създаването на същински държави. За да се бранят от нападения, вождовете жреци строят крепости.
Точно такова е укрепеното селище край Айтос. Лещаков предполага, че оттам е управлявана обширна територия край Черно море в днешна Югоизточна България.
Селището просъществува около 300 години. Разкопките показват, че то загива при един от военните конфликти. Сградите са опожарени така жестоко, че мазилките се остъкляват. После оцелелите опитват да го възстановят, но не успяват. Накрая последните жители се изселват, а руините запазват за хилядолетия своите древни тайни.

Преди строежа ритуално убиват жена
Проучванията показаха, че преди началото на строителството древните хора са принесли на боговете човешка жертва. Това е 24-25-годишна жена, чието тяло след жертвоприношението е разчленено на три. После отделните части грижливо са положени в специално изкопана в скалата яма. Именно край заритата с пръст яма строителите оформят централния площад на селището.

Културата на неолита идва от изток
С най-бързи темпове късната новокаменна култура се развива в страните на Близкия изток. Там по-рано от останалия свят възникват земеделието и скотовъдството. Вече в VI-V хил. пр. Хр. в Иран и Ирак се наблюдава развита неолитна култура с глинобитни жилища, рисувана керамика и многобройни женски статуетки. Към V хил. пр. Хр. земеделските племена населяват Египет. Разкопките на археолозите показват, че днешните български земи също са част от този процес.

Нагоре