Прочетен: 2092 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2013 11:48
- Тополница - Промахон праисторическа находка на българо-гръцка територия
Къснонеолитното селище Тополница е разположено на ниското възвишение Кременица, недалеч от десния бряг на река Струма, на юг от българското село Тополница и само на 2 км. от граничния пункт Кулата.
Простирало се е на площ около 40 декара. Българо-гръцката граница днес го дели на два сектора – български (сектор Тополница ) и гръцки (сектор Промахон ). Затова този праисторически археологически обект е известен като Промахон-Тополница, а намерените предмети формират късно-неолитната култура Тополница-Акропотамос.
Поради доминиращото географско положение на селището вероятно жителите му са контролирали по определен начин прохода Промахон , а с това итърговския път по река Струма.Животът в селището е продължил около 500 години – от около 5100 г. пр. Хр. До 4600 г. пр. Хр., когато жителите му го напускат завинаги и се пренасят да живеят на юг.
Селището е било плътно застроено с долепени една до друга частично вкопани в земята постройки, които образуват голям архитектурен ансамбъл. Стените на жилищата били от колове, преплетени с плет, обмазан с глина. Вероятно повечето жилища са имали общ равен покрив, може би използван като своеобразна тераса през лятото. От изток селището е било укрепено с палисада – ограда от масивни дървени колове.
В сектор Промахон е открит уникален неолитен храм. Той е бил двуетажен. На долния етаж, вкопан в земята на дълбочина 5 м., се извършвали жертвопринушения, за което съдим по намерените многобройни аскоси, светилници, керамични съдове, антропоморфни фигурки и др. Многобройни черепи на бикове (букрании) са украсявали стените му, затова археолозите са го нарекли „храма на бика”. В селището са открити и фрагменти от три големи антропоморфни глинени релефа, високи 0.50 – 1.00 м, украсявали стените на друг храм.
Днес два от тях са изложени в националния исторически музей в София. Земеделието и животновъдството са били в основата на селищното стопанство. Хората отглеждали говеда, дребни кози и овце. По намерените многобройни тежести за стан и прешлени за вретено разбираме, че тъкачеството е добре развито. Оръдията били от камък, кремък, кост и рог. Откритите от археолозите металургични топилни са рай-ранните сред намерените досега на територията на България и показват, че тук е била обработвана и самородна мед.
Керамиката е изключително висококачествена и богато украсена – с рисувани орнаменти, нанесени с черна и тъмнокафява боя, с битум и широки червени ленти или с двуцветна украса. Битумът е природно органично вещество, извличано от скалите. Поради лепливостта му хората го използвали като залепваща смола още през старокаменната епоха. В Тополница се прилагала характерна техника за украсяване на съдовете. Върху брезова кора врязвали спираловидни орнаменти и оформените декоративни пана залепяли към повърхността на съда с помощта на битум.
Сред важните открития, направени в Тополница, е установяването на най-ранната гафитна рисунка на Балканите. По всяка вероятност именно тук идеята за украсяването на съдовете с графит се разпростанява и по-късно се превръща в характерен белег на всички енеолитни култури на територията на България. В селището е открито огромно количество цели и фрагментирани глинени антропоморфни фигурки, повечето от които са мъжки. Те разкриват естетическите представи и художествените умения на своите създатели.
Любопитно: Откритията в Тополница потвърждават, че селището, разположено на границата на Егейския свят и Централните Балкани, през VI-V хил. пр. Хр. е играло ключова роля в историческото развитие на Балканския полуосторов като свързващо звено между Южните и Северните Балкани. През късния неолит тук се установяват носителите на една нова, непозната до тогава култура. Нейната поява променя коренно облика на културата и структурата на неолитната поселищна система в средното и долното поречие на Струма, затова проучването на праисторическото селище Тополница е от изключително значение за праисторията на Балканите. Обектът се проучва от съвместна българо-гръцка експедиция в периода 1980 – 2003 г.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela