VІІ. Нови доказателства за тракийския / тракопеласгийския / произход на българите

 

 За някои може да не са толкова нови. В първото издание на “Кои сме ние?-Езикът, който говорим, ни показва това...” те не бяха споменати, защото не се знаеше за тях. Но аз бях сигурен, че ще излизат все нови и нови доказателства за нашия тракийски / тракопеласгийски / произход. Дори не знаех за блога на “Спароток”. И не се излъгах. Поредното подтвърждение на факта, че езикът най-вярно показва произхода. През 2009 г. списание “Ави-Тохол” в книжка 31, стр. 19 пуска следната статия от Димитър Ил. Димитров – “Славянският мит от демографска гледна точка”. Посочват се регистрите на Византия-Източната Римска империя, където през 4 век от новата ера се отбелязват на Балканите 5 милиона траки – естествено като романизовано население. Към началото на 7 век от новата ера – 4 млн. и 200 хил. Като славяните са само 400-500 хил. в най-добрия случай. Цифрите за траките са изключително големи за онова време, дори и днес си остават високи. Прави се сериозен анализ на посочените числа, като се разглеждат демографски изследвания, различни стопански, климатични, исторически и др. фактори. И се доказва достоверността на посоченият брой. Дори авторът на статията се опитва, теоретически, да намали броя на траките, допускайки какви ли не предположения и пак техният брой остава в най-лошия случай към 2 милиона – близо четири пъти повече от този на славяните. Но каквото и да се прави, многобройността на траките-тяхното явно количествено преобладаване в голяма степен, не може да се скрие, защото този факт е посочен и от българският език. Подробно разяснихме как. Не случайно излизат и нови ДНК изследвания за българите, където процентът на траките е още по-висок. Ето едно такова изследване :

http://www.eurochicago.com/2010/11/parvi-ofitsialni-rezultati-za-genotipa-na-balgarite - 67% траки

В някои ДНК изследвания дори се посочва миграцията на траките / българите / на изток в Азия и връщането им обратно на Балканите. Ето съответният пример :

“imperio.forumotion.com - История, археология - Ех тези наши учени “

И не случайно, освен посочените, има и ще излизат все нови и нови доказателства за тракопеласгийския произход на българите. Защото най-големият информационен код – човешката реч, в нашия случай българският език, показва този факт.

 

VІІІ. В търсене на нашите роднини

 

 Първо трябва дебело да се подчертае, че всички хора на земята, независимо от коя раса, са братя. Защото както беше писано по-горе, ние сме поставени на нашата планета заедно и със задружни усилия, благодарение на заложения в нас интелект, изразяван във всеки миг от човешката реч, сме достигнали и достигаме до съвременните високи, възможно и по-високи, върхове на цивилизацията. Отделен е въпросът, че заради властването на материалното над духовното, извършваме пагубни действия.

 Но не е лошо да се знае с кой ние българите имаме по-голяма близост. Поради обстоятелството, че в далечното минало сме обходили половината свят в създаване на държавни обединения, то с много народи може да открием родствени връзки. Освен това на обширната територия, която са обитавали тракопеласгите / българите /, много от тях са останали, въпреки настаняването на други народи и затова, ако се направят необходимите изследвания, най-вече ДНК, ще се установи може би не малък процент наши роднини. Ето още веднъж тази обширна територия. Цяла днешна Румъния, Източна Унгария, Северното Причерноморие, целите Балкани без най-северозападните краища, Северозападна Мала Азия, част от средните и южни Апенини – днешна Италия. Или сред днешните румънци, унгарци, гърци, албанци, сърби – защото те първоначално са заемали днешните Босна и Херцеговина, но после се разширяват далеч на изток в наши земи, украинци – те владеят днес Северното Причерноморие, също и руснаци, защото стъпват върху Волжка България, не на последно място италианци и турци, имаме сънародници с наша кръв. Това ясно личи от най-новата история. След Освобождението ни от турско робство в останалите извън пределите на българската държава български земи и днес има хора говорещи български език.

След векове е възможно да нямаме вече такива представители, но кръвта им, изразена в изследванията на ДНК, ще е същата. Тя ще се запази за хилядолетия, въпреки че самите носители, отдавна ще са асимилирани, но само духовно. Подобно нещо е ставало в изминатите хилядолетия с българите, които са били завладявани. Затова освен на посочената обширна територия, която са населявали тракопеласгите / българите /, наши роднини ще открием и много навътре на изток в Азия. Местата, на които са отишли в далечното минало българите. Но най-вече там където са се установили по-задълго и на по-големи групи. Като тръгнем към Памир и обратно се върнем към днешна България, сигурно и другаде около този маршрут.

В Африка също е възможно да открием родственици. В Северен Египет коптите и Северен Алжир кабилите. Този континент не е много далеч от Балканите. Димитър Нанкинов в своя труд “Древнобългарски имена на птиците” подробно описва пътя на българите и посочва държавите, които създават. Той дори говори за Египетска България, уповавайки се на твърденията на Аристотел, според който тракийският цар Тир акустира на делтата на река Нил - 3500 години преди новата ера и неговият син Египт основава Египет – държавата, която носи неговото име. Професор Нанкинов дава изключително богата библиография в своя труд, която можете да проучите и да намерите повече подробности за движението на българите на изток в Азия, връщането им в Европа, дори и за мигрирането им в Северна Африка.

Ще споменем, че родството ни специално с известна част от италианците, личи от няколко места. Първо почти цяла днешна Италия в древността е била населявана от етруските – сродни на траките и от пеласгите, които се сливат с траките и от която смес се образува българският народ. Това личи от структурата на италианския език днес, беше говорено. После през средновековието имаме ново настаняване на българи. През 7 век от новата ера идват алцековите прабългари, а по-късно и нашите богомили. Затова в съвременна Италия не са малко имената, свързани с България. Всред унгарците също ще открием известен процент родственици. Не толкова по славянска линия, видя се, че тя е малка. А по българска - най-вече. Основателят на унгарската държава Арпад е близък роднина на Аспарух и двамата са от рода Дуло. В унгарските земи е имало и не малко българи, дошли било с Атила, било с Аварския хаганат.

Съвременните унгарци са голям конгломерат от народи. Маджарите идват от Азия-Сибир и са сродни на мансите и хантите, които са смес между монголоидната и европеидната раса. Днес такива унгарци има изключително малко, но те се смятат за истинските представители. Подобно е положението и със съвременните турци. Те също са изключително голяма смес от народности. Истинските турци, като всички останали тюрки, са смес от монголоидната и европеидната раса. Каквито са представителите на казахите, узбеките, тюркмените и т.н. Но такива в Турция са съвсем малко. Всред това голямо множество от народи в турската държава / става въпрос за кръвта им, а не за съзнанието им / имат известно място и българите. Ясно е, че не се имат предвид само помаците, останали в Одринско след Освобождението ни от турско робство.

С руснаците имаме близост от факта, че много волжки българи са се влели в руската народност. По-горе беше споменато, че за Тургенев, Достоевски и др. се смята, че имат български корен. С волжките българи сме си направо един народ, както сме с македонските българи. Но при волжките българи трябва да се направи специално изследване – ДНК, антропология и др. Да се провери дали има население със структура на езика като нашия или са възприели изцяло тюркския език. За да се види кои са истинските представители на волжките българи. Сигурно такива изследвания трябва да се направят и за предполагаемите наши сънародници в Памир и въобще навсякъде където е необходимо.

За сърбите трябва да се поясни, че всред тях имаме много роднини. Не заради някаква славянска връзка, а поради факта, че те сърбите са завзели изключително много наша земя. Далеч не са само западните покрайнини – Босилеградско и Царибродско, а цялото пространство между Белград, нашата граница и Албания. Включва се и Косово. Където са живели българи не само в античността, но и през по-голямата част от средновековието, дори и до 18-19 век. И днес в това пространство има изключително много хора, които носят българска кръв-нищо, че съзнанието им не е българско. Да не говорим за Македония, там коментарът е излишен.

Пак ще припомним, че тракопеласгите /българите / са заемали пространството на почти целия Балкански полуостров – без най-северозападните краища, цяла Румъния и т.н. – няма да повтаряме. Затова всред днешните гърци, албанци, румънци също имаме много родственици. Беше споменато по-горе. Тук ще отбележим един изключително голям труд от 848 страници за нашите роднини в Румъния на професор Тодор Балкански от института за български език при БАН – “Българите и българското от другата страна на Дунав”- 2010 г. Може би няма друго толкова подробно изследване за българите извън днешна Дунавска България. Дано да се появяват все повече подобни материали.

Поради отбелязаните 17 % келтска кръв у нас при ДНК изследванията, би трябвало да имаме близост и с шотландци, ирландци, французи, испанци, португалци, донякъде с англичани и др. Въобще където келтите са имали пръст. Известен брой и тракопеласгийски войници на римската империя са се установявали в келтските земи. А възможни са и миграции на тракопеласгите в тази посока не само по военна линия на Римската империя. Справка - “Спароток” от blog.bg. Повече ДНК изследвания са правени само за нас дунавските българи. Вижда се, че ДНК изследвания и др. трябва да се направят за всички места, където са ходили българите. За да се установят със сигурност нашите роднини и да се помогне да се установи истинската същност и на другите народи.

 Но тези ДНК изследвания трябва да бъдат съгласувани със структурата на езика, антропологическите черти от тук и с лексиката,археологическите разкопки, фолклора и т.н. Както това е направено при нас дунавските българи до някаква степен. За да няма спекулации, лъжи и обърквания. Не случайно формулата – структура на език, ДНК изследвания, антропологически проучвания и от тук връзване на всичко останало – се повтори толкова много.

 

ІХ. Заключение

 

 Накрая да обобщим казаното. Установи се, че човешката реч е даденост и е най-големият информационен код на Земята. Затова българският език, в частност, най-вярно показва произхода на българите. Но най-вече, ще повторим за пореден път, структурата на българския език, вързана с ДНК изследванията и антропологическите проучвания. От тук и покритие с думи, археологически разкопки и т.н. Или това е формулата за търсене на даден произход. Която вече е изпитана за българите. И се явява верен щит срещу всякакви опити за спекулации с историята на човечеството. Установяването на нашия произход помага да се открие произхода и на много други народи.

 Досега под история на България се разбира само историята на нашата дунавска държава. А това е само един етап от многохилядолетната ни история. Крайно време е в учебници, учебни програми, научни изследвания, различни книги и т.н. да се представя цялата история на българите. От образуването на българския народ – хилядолетия преди новата ера, неговият път на развитие, включващ създаването на голяма неолитна култура, от която по-късно черпят гърци, римляни и др., движенията по света и създаването на държави на изключително голямо пространство. Тласъкът, който се дава на човешката цивилизация, чрез тази държавнотворческа и културна дейност. При това положение, най-накрая, може да се стигне до Дунавска България – като последната оцеляла българска държава. В момента република Македония се явява втора българска държава, въпреки окования български дух в нея. Затова двете Българии трябва заедно да живеят с трудностите си и един ден биха се обединили. Още повече имаме Европейски съюз, което обстоятелство може да улесни нещата. Но това зависи, преди всичко, от самите българи в двете държави.

Изучаването на истинската история на българите, по начина, описан по-горе, може да помогне за обединяването на народите. Защото показва на колко много места има разпръсната българска кръв, която кръв посочва близост между много хора, което може да бъде свързващо звено между не малко народи. Тази спойка би тласнала развитието на тези народи напред, защото единението прави силата. Или българите още веднъж ще дадат тласък в развитието на човешката цивилизация. Този път, чрез своята история.

 В случая, настоящият материал се явява изключително ценен. Защото посочва истинския произход на българския народ, големите му заслуги, въпреки сегашното му незавидно състояние и чрез универсалната формула за търсене на произход, помага и на другите народи да открият своята същност. Народ без установен произход и истинска история е като човек без самоличност. Поради което написаното в “Българският език и произходът на българите” е изключително необходимо за всеки българин на първо място и за всеки, който иска да опознае истинската човешка история, защото народите, малко или много са свързани по между си.

И накрая да зададем следните въпроси:

Как е възможно народ, който е толкова древен и е тласнал развитието на другите народи, да не си знае миналото и заслугите, и да ходи с наведена глава? Защо в нашата история съществуват понятия като сърбомани, гъркомани, русофили и др.? Защо Паисий, още през 18 век от новата ера, е извикал – “ О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин! “

Затова сега ще кажем – Българино, интересувай се от своето минало, но от истинското си такова и най-вече от времето на твоето създаване, и един ден ще имаш бъдеще!

 

Х. Библиография

 

Историческа граматика на българския език, София, Наука и изкуство, 1978 г.

Граматика на съвременния български книжовен език-том 2-Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.

Старобългарски език – Кирил Мирчев, Наука и изкуство, 1985 г.

Траките и техният език – Владимир Георгиев, София, 1977 г.

Езикът на траките – Иван Дуриданов, София, 1976 г.

Балхара край Памир – Петър Добрев, София, 2004 г.

Кратка сравнителна граматика на келтските езици – Г. Люис и Х. Педерсен

Фонетико-морфологични проучвания на тракийския език – Кирил Влахов

Център за аромънски език и култура - София

 Латински език – учебник за духовните училища

Ивета Златарова – Сравнителна граматика на иранските езици, Център за източни езици и култури

Сравн. ист. граматика тюркских езиков – Морфология

Албански език – Людмил Станков, 2009 г.

Новогръцки език

Граматика на старогръцкия език

Граматика на турския език – Н. Марков, 1874 г.

Турецкий язык – Николай Дмитриев

Румънска граматика

Кратка сърбохърватска граматика

Славянските езици

“Спароток” от sparotok.blog.bg

 Древнобългарски имена на птиците – Димитър Нанкинов, София, 2010 г.

Българите, романтична история – Цано Цанов, София, 2007 г.

Списание “Ави-Тохол”, кн. 31 – 2009 г.

Център на каракачаните в Сливен

Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията – Боно Шкодров, Варна, 2006 г.

Еволюция или сътворение – Д. Свиленов, П. Шудер, София, 2006 г.

Пламен Пасков-интернет-древни хроники

Новите балкански автохонисти – Петко Перинов, интернет

Немска граматика

Центрове за изучаване на скандинавски езици – София

Холандска граматика

Италианска граматика – Иван Петканов, София, 1970 г.

Волжка България VІІ – ХVІ в. – Петър Чолов, София, 2008 г.

Интернет

 

автор

 

Иван Желязков

споделям написаното тук...
и ти благодаря, че ни представяш това
стойносто изследване на Иван Желязков..
поздравявам те, от сърце..