Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 02:49 - Българският език и произходът на българите 6
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 1602 Коментари: 1 Гласове:
3



 VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици

 

 Тази ситуация е много показателна, защото на малко пространство има струпани 8 езика, като един – турският е от друго езиково семейство. Няма да разглеждаме малките влияния, които си оказват езиците един на друг. А ще разгледаме основното влияние, което оказва българският език върху езиците около себе си. Защото, чрез това свое влияние, българският език тласка балканските езици към основна промяна на граматическата им система. Или преминаването им към аналитизъм. Именно затова се обръща внимание на глаголната система и падежите, като ще припомним отново, че колкото повече глаголни времена има и глаголната система е по-развита, толкова аналитизмът е по-развит. Ще припомним, че има и преходен период, когато има натрупани не малко глаголни времена, но падежите още не са почнали да изпадат. Затова и изпадането на падежите след преходния период е един от основните показатели за развитието на аналитизма. Ето съответните езици :

  1. – български

  2. – сръбски

  3. – албански

  4. – гръцки

  5. – румънски – от чиста географска гледна точка държавата Румъния не се намира на Балканския полуостров, защото само пространството на юг от Дунав се смята за Балкански полуостров. Но културно и исторически Румъния е свързана с Балканите, плюс това има много румънски общности, разселени из полуострова.

  6. – турски

  7. – словенски – приблизително половината от територията на Словения е на Балканския полуостров. Най-северозападното ъгълче на полуострова. Поради тази причина, българският език няма много вземане даване със словенския. Но сме длъжни да го отбележим.

  8. – италиански – това е град Триест и неговата най-близка околност. Пак най-северозападното ъгълче на полуострова. Донякъде италианския, все още, може би се употребява и в Далмация, която е владение на Хърватия. И с италианския българският език няма съвсем преки контакти, но сме длъжни и него да отбележим.

 

 Нас ни интересуват езиците, с които българският е в най-големи контакти. Това са сръбски, гръцки, румънски, албански, турски или общо 5 езика. Ще се обърне внимание и на влашки и каракачански. Но при тях случаят е по-различен. Именно ситуацията с изброените по-горе 5 езика, най-ясно показва влиянието на българския език над другите и категорично още повече изтъква тракопеласгийския произход на българите. Напомняме отново, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като аналитичният език влияе върху синтетичния. Най-важното, този процес трае хилядолетия, а не броени векове.

От изброените по-горе 5 езика, с които българският има по-големи контакти, само нашият език е преминал изцяло към аналитизъм с незначителни падежни остатъци. Това означава, че той е езикът, който влияе върху останалите. Другите езици все още не са преминали. Някои са по-близко, други по-далече. В зависимост от това кой колко глаголни времена е натрупал и колко падежа е изпуснал под влиянието на българския език. Колкото по-продължителен е периодът на влияние на българския език, толкова повече стъпки към аналитизъм има в езикът, търпящ въздействието на българската реч. Затова по-надолу просто се отбелязват глаголните времена и падежите в съответните езици, от което личи и кой какво влияние е понесъл от българския говор.

 В основни линии се знае, кой кога е дошъл на Балканите. Далеч преди другите на полуострова са траките /тракопеласгите / - българите. Гърците - Микена е тяхното начало тук, означава, че са около 3000 години преди новата ера на полуострова. Траките / тракопеласгите /, тоест българите, приблизително, 10000 години преди тях, за да могат да развият необходимия аналитизъм в езика си, с който да влияят върху другите езици. Но основен факт тук е обстоятелството, че около 6000 години преди новата ера, времето на Потопа, от Балканите тръгват българи / прабългарите/, които след хилядолетия се връщат със същия език / в структурно отношение /, не срещайки никъде по пътя си език, който да може да им повлияе структурно. Или тези 10000 години, преди гърците, се получават като към приблизително 6000-те години преди новата ера-времето на Потопа се прибавят още около 4000 години за развиване на достатъчен аналитизъм. Беше писано. Румънците – с идването на римските легиони, самото начало на новата ера, албанците – може би малко след тях, сърбите – 5-6 век от новата ера, турците – 14 век от новата ера.

Интересно е, че развитието на езиците съвпада с тази периодизация. Например българите имат 9 глаголни времена днес и никакви падежи – звателният не се брои. Най-близко до тях са гърците – 8 глаголни времена, 4 падежа / без звателния / в говора “катаревуса”, като един падеж – дателния се използва малко. В говора “Димотики”- 3 падежа / без звателния /, като един падеж – родителния има тенденция към ограничаване. В старогръцкия, за него се съди от първите писмени паметници на гръцкия език или от преди около 3000 години, е имал почти същите глаголни времена и 8 падежа със звателния, без него падежите са 7, отпаднали са 3 падежа.

В момента в съвременния гръцки има тенденция да отпаднат още 2, но все още не са изчезнали изцяло. Или за около 5 хилядолетия изпадат 3 падежа, защото гръцкият търпи влиянието на българския от близо 5 хиляди години. Това показва, че средно за изпадането на един падеж в гръцкия отиват по 1600-1700 години. Най-важното, това не са всичките в дадения език. Което ясно показва, че 6 падежа / всичките, без звателния, който не се брои / в българския език през 12-14 в. от новата ера не могат да изпаднат само за 3 века. И ситуацията не е изключение както някои ще се опитат да кажат. Беше обяснено защо. Защото, ако българският език имаше 6-7 падежа до 12 в. от новата ера, то той не би могъл да тласне езиците около себе си към аналитизъм. А всички езици около него показват развитие към аналитизъм. Естествено е гръцкият език да бъде най-близко до минаване към пълен аналитизъм, защото най-дълго е под влиянието на българския език.

 Румънският език. В самото начало на новата ера римляните завладяват Балканите, а през 105 г. от новата ера нахлуват и на север от Дунав в Дакия. Тук ще дадем сравнителна граматическа таблица между румънски, влашки и латински език, за да се види, че са почти с еднакви граматики и от таблицата най-ясно ще си проличи къде точно е влиянието на българския.

 

Румънски език :

 

Падежи –                   Глаголни времена –

1. Именителен           1. Сегашно време

2. Родителен             2. Минало несвършено време-imperfect

3. Дателен                 3. Минало неопределено време-perfect

4. Винителен             4. Просто минало време-aorist

5. Звателен                5. Минало предварително време

6. Бъдеще време

7. Бъдеще предварително време

 

 

 

 

Влашки :

Падежи –                                          Глаголни времена –

                                          1. Сегашно време

                                          2. Минало несвършено време-imperfect

1. Именителен                  3. Просто минало време-aorist

2. Родителен                    4. Минало неопределено време-perfect

3. Дателен                        5. Минало предварително време

4. Винителен                    6. Бъдеще време

5. Звателен                       7. Бъдеще предварително време

 

 

Латински език :

Падежи –                                Глаголни времена –

                                            1. Сегашно време

                                            2. Минало несвършено време  

1. Именителен                     3. Просто минало време-aorist     

2. Родителен                       4. Минало предварително време

3. Дателен                           5. Бъдеще време

4. Винителен                       6. Бъдеще предварително време

5. Звателен

6. Аблативен

 

Окончанията в посочените категории за посочените езици са сходни.

Виждате, че влашкият е диалект на румънския, освен граматиката има и преобладаващо сходна лексика с румънския език. Или власите са румънци. Нищожна е вероятността да са друг народ, който изцяло е приел румънския език. Защото се забелязва, че влашки и румънски имат едно и също развитие от латинския език. Няма и данни за идването на власите от другаде. Разбира се трябва да се направят ДНК и антропологически изследвания на власи и румънци, както е направено при нас българите. Но от направените сравнения на езиците, може да се каже, че румънците са наследници на римските легиони и са дошли на Балканите в самото начало на новата ера. Хората, съставляващи тези легиони, са говорили някаква разновидност на латинския език и са били от различни народности.

Коя народност е била мнозинство може да се разбере, ако има запазени регистри на римските войски, изпращани в Дакия. Както и от ДНК и антропологически изследвания и каквито и да е други. Но лошото в случая е, както посочихме по-горе, че няма как тези изследвания да се засекат с дадена реч, защото римските легиони в Дакия донасят със себе си и налагат латинския език, но той не е езикът, в случая, на даден народ, а на много такива, защото съставът на римската войска е разнороден. При това положение могат да се правят фалшификации, в зависимост от това, кой какъв интерес има. По-горе споменахме, че от таблицата се вижда, че румънският и влашкият имат едно и също развитие от латинския език. Но от таблицата също се забелязва, че имат силно влияние и от българския език. Това е наличието на сложното минало перфектно време – минало неопределено време, което липсва в латинския език. Именно, основно, то показва тласъкът към аналитизъм, който българският език е дал на румънския.

От таблицата се вижда как латинският език, също, е навлязъл в някаква степен към аналитизъм, въпреки преобладаващо синтетичния си характер. Наличието на сложните глаголни времена – отдавна минало / минало предварително време / и бъдеще предварително са съответните показатели. Тук влияние е оказал етруският език, сходен на тракийския, както и пеласгийският, защото пеласгите също са населявали Апенините, като етруските, и са предци на траките. Или в още по-далечното минало имаме косвено влияние на българския над румънския, чрез техните езици основи. Тракопеласгийският или първоосновата на българския е оказал влияние над всички езици, с които е имал досег.

Въобще българският език се движи в едно синтетично море. Нито тук на Балканите слелите се пеласги и траки и образували българският народ, нито извън Балканите по пътя си в Азия, този български народ не среща аналитичен език, който да му окаже влияние. И естествено българският език, по закона за развитието на езиците, тласка всички езици, с които си има работа за по-дълго време, към аналитизъм.

 Албанският език

Той има 5 падежа. Именителен, Родителен, Дателен, Винителен и Аблативен падеж, който включва в себе си няколко падежа. Глаголните времена са 8, като едно – отдавна минало свършено време се употребява рядко и се заменя с минало предварително време. Подобно е положението със сръбския език. Горе долу толкова глаголни времена, но твърдо 7 падежа със звателния – точно същите както са и в другите славянски езици. Сърбите са на Балканите от 5 век от новата ера. Би следвало и албанците, поради сходството в развитието на езиците им, вследствие на упражнявания аналитизъм от страна на българския, да са и те горе долу от тогава на полуострова. Ще ги сложим малко по-рано, защото все пак падежите при тях са по-малко. Не можем да ги причислим към илирите, поради обстоятелството, че илирите са старо местно балканско население, сходно на траките и поради тази причина езикът на албанците трябваше да е аналитичен като нашия.

С една дума родината на албанците трябва да се търси извън Балканския полуостров и някъде около 3 век от новата ера да се предполага, че са дошли. Но възможно е да са дошли и с донякъде аналитично развитие. Това прави много трудно определяне на времето им на идване. Не можем да се хванем за някои сродни на техния езици, защото не познаваме такива. Докато при сърбите положението е друго.

Сръбският език

Сръбският език е единственият славянски език с толкова голямо аналитично влияние, благодарение на българския. Всички славянски езици са с по 3-4 глаголни времена. Само сръбският е със 7, като при имперфекта има единствено отделни форми с модална употреба. Падежите са 7 /плюс звателния /. В общи линии същите като при другите славянски езици. Сърбите са от 5 век от новата ера на Балканите и за 1500 години са натрупали само глаголни времена / изключваме други по-дребни влияния / под въздействието на българския. Падежите още не са почнали да изпадат. А така наречените славяни от българската група, отдавна са претопени от тракопеласгите / българите /. Положението със сръбския език много ясно показва обстоятелството, че славяните не са траки /тракопеласги /. Или че славяните са се отделили толкова от отдавна от траките, че в последните хилядолетия, когато един славянски народ – сръбският отново влиза в контакт с тях, 1500 години не стигат на тези славяни да придобият аналитичен характер на езика си под въздействието на българската реч.

Тук трябва да се отбележи, че никак не е изключено, ако се направят по-щателни изследвания, да се окаже, че много думи, които се смятат за славянски да се окажат с тракопеласгийски / български / корен. Това обяснява голямото славянизиране на българската лексика. Може би за много от думите се е променяла само някоя и друга буква. Все пак коренът е един – индоевропейски.

 

Например :

 

Тракопеласгийски / български /     Славянски

 

зайкус          заяц / заяк, заек /         

орол           орел

елейн          олень / елен /

пана           пена / пяна /

струа           струя

горд           город / град /

дин – и сега имаме диалектна дума “дин”   день / ден /

берг           берег / брег, бряг /

бисдина          бездна

друв           дерево / дърво /

дам           дом

земла          земля /земя /

пале           поле

 

Не се учудвайте. В съвременния български има запазени термини от коневъдството още от времето на санскритския език.

 

Ведически санскрит       Съвременен български

грива          грива

пашча, апачина        опашка

крода          гръд

света          светъл кон

кранта         кранта

 

 

Справка “Спароток” от blog.bg (http://sparotok.blog.bg). Той дава подробна библиография и може да ви насочи към много източници.

Но тази близост в лексиката и общия корен не трябва да ви заблуждават. Голямото количество сходни думи между български и славянски, повече отколкото при другите индоевропейски народи, се дължи на възприемането на славянския за официален в Дунавска България през 9 век, това че е имало наложен за официален даден език, личи от голямото противоречие между писмената и говоримата реч, доказано чрез изхвърлянето на несвойствените падежи в писмените паметници.

През Възраждането навлиза изключително много славянска лексика. В училищата, през този период, се е използвал за много случаи черковнославянския език. Голямо количество богослужебна литература е идвала от Русия и т.н. Също смело може да се предположи, че в индоевропейската прародина пеласги, траки и така наречените славяни са били в по-голям контакт помежду си, отколкото с другите индоевропейци. Но коренно различната структура на славянските езици, както ДНК-то и антропологията, ясно показват, че много от отдавна, още в индоевропейската прародина, преди да започнат да възприемат аналитичното влияние на тракопеласгийския / българския / език, славяните се отделят и се обособяват като отделен народ.

И сръбският език, като славянски, влизайки отново в досег с българския през 5 век от новата ера, започва да има вече аналитично влияние. Необходимо е да се поясни, че когато произходът е обяснен, чрез формулата – структура на език, ДНК и антропология, думите намират своето истинско място. Защото те отразяват културните връзки и помагат да се определи движението на народите. Като се откъртват различните лексикални пластове, може да се стигне до първия и да се помогне за откриването на истинския произход. Но само след като се премине през гореспоменатата формула. Иначе се създава възможност за много спекулации и обърквания. Не случайно “Спароток” от blog.bg разкрива отделните лексикални слоеве и подчертава истинския български характер на много думи. Защото при нас българите имаме покритие на нещата, които са трайни за хилядолетия, няма да ги повтаряме пак. От тук се връзват и археологическите разкопки, древните хроники, думите, за които беше говорено и т.н.

Турският език

Той е от друго езиково семейство. Но законът за развитието към аналитизъм, в основни линии, е един и същ, независимо към кое семейство е даденият език. Натрупване на глаголни времена и изпадане на падежи. Турците идват на Балканите, по-осезаемо, през 14 век от новата ера. Или последни / за сега /. Поради тази причина аналитичното влияние на българския над турския е най-малко. Освен това, има вероятност турският да е дошъл, донякъде, с развит аналитизъм. Може би от страна на персийския. Съвременният турски език има 6 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, местен, изходен и 6 глаголни времена. Именно тези времена, повече от обикновените и наличието на сложните конструкции, говори за развит в известна степен аналитизъм. Само шестте века контакт с българския език не са напълно достатъчни.

Накрая ще кажем нещо и за каракачанския език. Много от отдавна някои учени смятат власите за романизирани траки, а каракачаните за елинизирани такива. Но от написаното по-горе се разбра, че власите са чисти румънци. Остава открит въпросът – Кои са каракачаните? Аз не съм виждал граматика на каракачанския език. Единственото, което направих, се обадих по телефона, даден в интернет, на тяхната организация в Сливен. Поинтересувах се дали лицето, с което говоря притежава езиковедски познания. Беше мъж и го попитах дали има падежи в езика на каракачаните. Господинът твърдо ми отговори, че няма падежи и че та са чисти гърци и затвори телефона. Но, ако няма падежи, това означава, че езикът им е със същата конструкция като българския, а не като гръцкия, който макар и малко, все още има падежи. Плюс това в интернет е писано за изследването на известния гръцки антрополог Арис Пулянос, който твърди, че каракачаните са много стари жители на Балканския полуостров и са може би едни от най-древните европейци. Такива стари обитатели на нашия район са тракопеласгите / българите /. Каракачанските носии, които видях в интернет, ми се видяха много сходни с българските. Неща, които навеждат на мисълта, че каракачаните може да се окажат българи, които са възприели голяма количество гръцка лексика. Нали ги смятат за елинизирани траки, а траките, заедно с пеласгите, са българи. Този, който знае повече за каракачаните и може да даде доказателства, нека ме поправи. Важното е да се знае истината.

Видяхте, че балканската езикова ситуация е много показателна и ясно посочва развитието на езиците към аналитизъм. Откъдето, неопровержимо, личи влиянието на българския език и още по-убедително изпъква неговия, с много малко изключения, цялостен аналитизъм. Което най-вярно разкрива тракопеласгийския произход на българите. Езиковата ситуация в района помага да се разкрие произхода и на други народи. Но най-важното, видяхте, че никой от балканските езици не си губи всичките падежи за 3 века. Даже минават цели хилядолетия за изпадането само на 2-3 падежа. Или никой не може да отрече противоречието в писмените паметници на средновековна Дунавска България, за което се говоръ по-горе. Вече никой не може да отрече истината, че българите са тракопеласги. Просто това е факт, пред който и боговете мълчат.

следва продължение ... 




Гласувай:
3



1. mariniki - много интересен...
15.02.2013 10:22
е този анализ на граматическите особености
на различните балкански езици... и за влиянието на българския език
върху другите... изключително интересно...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 975023
Постинги: 443
Коментари: 652
Гласове: 1745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031