Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.

Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.