По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация /по-точно геноцид/, аристокрацията е елиминирана, българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската, а образованите духовници избягват в други страни.

15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди — това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин — Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя - Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.