древните българи :: История на Бактра

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2011 14:47 - История на Бактра

Автор: tres1 Категория: История

Прочетен: 2854 Коментари: 0 Гласове:

Староиранското име Пактра, което класическите автори наричат Бактрия, а техния език - бактрийски, а след арабското нашествие в Иран през 7 век наричано просто Балх, се намира на територията на днешен Северен Афганистан, Южен Таджикистан, Южен Узбекистан и Източен Туркменистан. На север граничи с река Оксус. Малко се знае за тази империя, намерени са само някои монети, малко надписи и случайни археологически находки. Повечето от разкопките на бактрийски артефакти е извършено от френски археолози. Историци намират далечни източници в летописи за това царство. От Бактрия идва пророкът Заратустра(Зартощ/Зардощ). Друг извор, който прави Бактрия духовен дом, е великият храм на иранската богиня Анахит(Аняхита в Авеста) Храмът е бил толкова богат, че често е привличал нуждаещи се сирийски крале, които минавали дълъг път, за да го опустошат. Анахит е също и скитска богиня, но присъства в асирийския пантеон под името "Милитта", а в арабската митология - под името "Алитта". Артаксеркс Мнемон е един от императорите на Ахеменидската династия, който е бил от нейните последователи. Понякога тази богиня е била отъждествявана с персийския Митра. По-късното й асоцииране с Зороастър засилва популярността й. Някои писатели са наричали Бактрия "гордостта на Ариана". Древните местни жители я наричали "Бактрия красивата". Бактрия е била известна с плодородието си. Освен Оксус я пресичат Ариус и още няколко по-малки реки. Голямо разнообразие на плодове и зеленчуци е растяло тук, а в полите на планината Хиндукуш се е развивало животновъдство и особено овцевъдство. Бактрия е била известна и с камилите си. Въпреки че са рядко споменавани в историята, тези камили играят съществена роля в историческите събития. Партите използвали тези камили за превоз на амуниции на тежката си кавалерия. В един исторически период са били изсичани монети с бактрийска камила на гърба. Въпреки всичко, най известни са бактрийските коне. Това животно е играело съществена роля за репутацията на бактрийската кавалерия в античния свят. Проблемите започнали, когато влажният климат на Бактрия започнал да се променя. Коритата на реките се изместили и Бактрия вече не била толкова великолепна, колкото през времето на македонската окупация. Река Оксус, която отначало се вливала в Каспийско Море, днес се влива в Аралско море. И докато в миналото град Балкх(Бактрус) е бил на брега на реката, днес тя минава на няколко километра от него. Друга важна особеност на Бактрия са били множеството крепости, разпръснати навсякъде из страната, които осигурявали спокойствието и безопасността на пътниците. Всички градове са били с изключително стратегическо положение. Например, когато Антиох III Велики обсадил Балх, бактрийците показали толкова много смелост и стабилност, благодарение на укрепеното им местоположение, че противникът нямал никакъв избор освен да свали обсадата и да иска мир. Когато гърците дошли в Бактрия заедно с Александър Велики, те били впечатлени от някои черти на бактрийската култура и по-специално чистите и широки квартали. От друга страна, те не одобрявали погребалните ритуали на поданиците на персийската империя. Кучетата са били свещени животни за бактрите, и убийството на куче било осъждано по същия начин, по който и убийство на човеквъв Вендидадът. Хората, населявали Бактрия били в абсолютно мнозинство скити-арийци. Именно такива били както простолюдието, така и военната аристокрация. Тези хора живеели прост живот и не се блазнели от лукса, който развращавал цялата персийска империя. Всъщност бактрийците са имали целомъдрието, приписвано на персите. Местоположението на Бактрия е било такова, че практически провинцията е била винаги във война. Това поддържало бойния дух на населението жив. Въпреки сродността със скитите, бактрийците водели почти постоянно война със скитите на север и често пресичалй великата река Оксус, за да плячкосват близките села. Бактрийците били свободни и горди хора. Те презирали обидата и били много горди от привилегията да имат благородни принцове за владетели. Те винаги се биели до последния човек, независимо кой е врагът. В Персия бактрийците били считани за най-лоялните поданици на империята. Географското положение на Бактрия я правело важен стратегически център. Бактрия била като входна врата за империята. Тя пазела империята от северните номади и като стражар в средна Азия е имала лесен достъп до северните, източните и западните провинции. Някои смятат, че Бактрия е била и важен духовен център, защото Зороастър е израснал там. Тази земя е дала и авторството на много от най-старите песни в Авеста. Бактрийците били известни с поговорките си. Например, когато слушал как говори Александър Велики, бактрииският пълководец казал "Лаят му е по силен от захапката, но пазете се, защото дълбока вода е той". Преди около четири хиляди години сбор от племена, известни като арийци, навлезли в южна и западна Азия на вълни от преселения. Повечето историци разделят тези народи на две групи - арийци и иранци, въпреки, че те са сродни. Първите племена навлезли в региона са ариите, който по късно били изтикани на юг към южния склон на Памир. Иранците се разделили на две части и едните отишли на запад, за да създадат селища между Тигър и Ефрат, където създали силно царство. Другата част от иранците се разделили на Перси и Меди. Персите се разпръснали из равнинните земи около Персийския залив. Медите, като се разделили на кланове, завзели земята между Каспийско море и персийската земя. Друга част от иранците поела на изток. Те изтикали ариите в планинските райони и се заселили по поречието на реката Оксус.Те направили Балкх тяхна столица и взели античната слава на Бактрия. Създавайки аристокрация над местните, те заживели в изолация. Имали лека кавалерия, която изневиделица атакувала врага от хълмовете и бързо се завръщала в крепостите. Арийците и иранците в Бактрия имали много общи черти. В основни линии, те са говорели същия език, имали са същите богове и като Варуна(куполът на небесата), Митра(слънчевата светлина), Вая(вятъра), Яма(владетеля на мъртвите души). В техните церемонии те пиели свещената напитка Сома. Тези две цивилизации постепенно се раздалечили поради непонятни причини. Въпреки че историята на ранна Бактрия е мистерия, историците са сигурни, че през второто хилядолетие преди Христа могъща конфедерация с център Балх е същестувала в Централна Азия. Тази конфедерация е имала за цел да се пази от асимилация от близките култури на персите, медите и други неприятели. Някои историци твърдят, че Заратустра е най-вероятно роден в Рага или Рай, в Царството на медите Атропен, и че принадлежал на племето Магу, което имало доминираща роля в религиозните култове на империята. Предполага се, че именно Заратустра сменя религията на иранците от старите арийски вярвания в зороастризъм. По това време и езикът вече не е бил същият. Иранците почитали за свещен огъня и променили погребалните си ритуали. С новата религия дошли нови обичаи, като почитането на свещени животни и забрана за нараняването им. Зороастър въвел и дуализма в империята. Появили се нови герои в иранската митология, носители на добро и зло. Легендата разказва, че Заратустра се явил във времето на владетеля Гуштаспа в "Бактра красивата, градът на високото, веещото се знаме". Заратустра и семейството му са имали голямо влияние в царския двор, който пък помагал на Заратустра да разпространи новото учение. Бактрия станала сърцето на тази нова вяра. Според Фердовси, Заратустра бил убит от скитски нашественици на фронтовата линия, отбранявайки Балх. Около 700 преди Христа медите се освободили от асиирйската власт и отхвърлили властта на великата империя. От пепелта на Асирия се родили две нови държави - Вавилон и Медия. В 550 преди Христа Кир Велики премахва управлението на медите и установява Ахеменидската династия на власт в Персия. В 535 година персите превзели Вавилон и станали господари на Западна Азия.След падането на Вавилон Бактрия се присъединила доброволно към империята и за пръв път всички ирански народи били обединени под една власт. Виждайки опасността от скитско нашествие, Кир поставил свой син за наместник на престола. Кир разширил империята и на север, и на юг. В последствие на второто нашествие на масагетите, живеещи между Оксус(Амурдаря) и Яахартес(сърдаря), Кир бил убит. След него неговият син Камбиз поел властта и продължил разширяването на империята. През 356 година преди Христа се родил Александър Македонски. Само 22 години по късно Александър с 30 000 души пехота и 5 000 кавалерия влязъл в битката при Груниус, спечелвайки не само битката, но и Мала Азия. Дарий, персийският цар, губел битка след битка, губейки почва под краката си, за сметка на Александър, който превземал град след град.Накрая Дарий потърсил убежище в Бактрия, където бил убит от собствените си поданици, с надежда че Александър ще спре да преследва Дарий по петите. Въпреки това Александър стига до Бактрия и убива убиеца на Дарий, Балх, свещенният град и столица на Бактрия, е последната персийска провинция, която влиза в пределите на Александровата империя. През 328 година, само на 32, Александър почива от малария във вавилонската пустош. Той оставя след себе си огромна империя, която отчаяно се нуждаела от него, за да може да съществува.

/Дарий Велики бяга към Бактрия/ Империята на Александър се разделила бързо на зони на влияние. Трима от генералите взели под контрол повечето от империята - Птолемей, Антигон, и Селевкид. Серия от събития променили облика на Азия. Постоянните битки между гръцките командири довела до превръщането на империята в огромно бойно поле. За сатрап на Бактрия е споменат Диодотус I.Когато селевкидите отслабнали, той станал независим владетел и останал такъв до смъртта си през 230г. преди новата ера. Висш офицер на Диодотус – Евтидемос станал владетел с помощта на овдовялата царица. Той е истинският баща на независима Бактрия. В 208 година преди христа кралят на селевкидите дал дъщеря си за съпруга на сина на бакрийския владетел. Евтидемос разширил бактрийското царство. Той умрял през 189г. преди Христа и неговият син поел властта, следвайки същата линия на управление. През 167г. генерал на селевкидите победил в битка Деметрий, който бил убит. Тринадесет години по-късно Бактрия била покорена за кратко от индииският владетел Менандър I.По това време централноазиатските тюркски орди започват масово да навлизат в Бактрия.

/Гръко-Бактрииското царство/ В средата на 3 век преди новата ера,Чин Шин Хуан Ти обединил Китай и изгонил номадите извън страната. Те тръгнали на запад. През 140 година преди новата ера те завзели Бактрия и Согдиана. Те оставили зад себе си Кушано-Сасанидската династия, от която Канишка е най великият владетел.

Нагоре