Михаил Георгиевич Попруженко (1866-1944) е руски филолог-славист, палеограф и литературовед от украински произход, дългогодишен преподавател в Софийския университет. От 1941 г. е редовен член на БАН.

Още като млад учен Попруженко проявява задълбочен интерес към старобългарската литература и установява контакти с Марин Дринов и редица други български учени. По време на Октомврийската революция в Русия е принуден да емигрира и през 1919 г. се установява в България. От 1920 г. е редовен професор в Катедрата по славянска литература при Историко-филологическия факултет на Софийския университет.

Неговите научни изследвания и приноси са в областта на кирилометодиевистиката, на средновековната и на новата българска литература и история. Най-значимите научни постижения на Попруженко са изготвените от него образцови издания на “Синодика на цар Борил” и “Беседа против богомилите” на Презвитер Козма. Четените от него в София университетски лекционни курсове са многобройни и твърде разнообразни като тематика:

• История на руската литература от XIX в.;
• История на руската литературна критика;
• История на руската литература след Гогол;
• Руска лирика;
• Увод в историята на руската литература;
• Руска народна поезия;
• Руският роман;
• Руският театър през XVIII и XIX в.;
• Сантиментализъм и романтизъм в руската литература;
• История на руския литературен език;
• Руска народна словесност;
• Руската литература след Чехов;
• Западните славяни: история, бит, литература;
• История на Русия: бит, култура и епоха на преобразованието;
• Религиозно-етическите проблеми в западноевропейската и руската литератури.

• Из истории литературной деятельности в Сербии XV века. “Книги Царств“ в собрании рукописей библиотеки Императорскаго Новоросийскаго университета. Одесса,1894.
• Синодик Царя Бориса. Одесса, 1899.
• Материалы для истории славянских колонии в России. Одесса, 1902.
• Синодик царя Борила. София, 1928
• Документи по българската история. Т. I-II, София, 1930-1932.
• Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. София, 1936.
• Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София, 1935 (В съавторство със Стоян Романски).
• Кирило-методиевска библиография за 1934-1940 г. София, 1942 (В съавторство със Стоян Романски).

• В. Е. Априлов (по случаю 100-летия со дня рождения), Одесский вестник, № 192 от 21.07.1889.
• Прошлое глаголицы, Филологические записки, 1891, № 2.
• Заметки по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Летопись ист.-фил. общества в Одессе, т. II, 1892.
• Материалы для библиографии по Кирилло-Мефодиевскому вопросу, Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 5, 87—125.
• Очерки по истории возрождения болгарскаго народа. - Журнал Министерства Народнаго Просвящения, 1902, № 11, 1—31; 1903, № 10, 327—346; 1906, № 4, 337-355.
• Ф. М. Достоевский о славянском вопросе, Юбилеен сборник С. С. Бобчев, София, 1921, 175—182.
• Н. Геров в истории болгарскаго возрождения, Славянски глас, 1923, № 2-3, 20—32.
• Из заметок по истории болгарскаго возрождения, Известия на Народния етнографски музей, III, 1923, 1—20.
• Страници из болгарской истории, Сборник Луи Леже, София, 1925, 1—20.
• М. П. Погодин в истории болгарскаго возрождения, Сборник проф. В. Златарски, София, 1925, 277-289.
• Обществените настроения в Русия в надвечерието на Освободителната война, Българска мисъл, 1926, кн. 5—7.
• Руското управление в България в 1877—1879 г.,Българска мисъл, 1927, кн. 4—6.
• Русия и българското възраждане, Българска историческа библиотека, т. III, 1928, 1—18.
• Из истории религиозных движений в Болгарии в XIV в, Slavia, VII, 1928, 536-548.
• България в трудовете на Т. И. Успенски, Македонски преглед, 1928, кн. 4. 20—34.
• Достоевский и освобождение Болгаріи, Българска мисъл, 1931, кн. 4, 244—252.
• Козма Пресвитеръ и новгородскіе еретика XV в., Сборник Л. Милетич, София, 1933, 321—332.
• Страници из историята на българското възраждане, Просвета, год. III (1938), кн. 8, 906-918.
• Ватрослав Ягич и българознанието, Родина, 1938, кн. 1, 134—136.
• България и Киевска Рус, Родина, 1939, кн. З, 25—31.