ГЛАВА ШЕСТА
                                                                  БАЛ-ХУРАН

 Град над облаците, обкръжен от върхове по които имаше сняг и през лятото. Всъщност тук нямаше истинско лято, само четири разновидности на зимата.
Но отвъд портата,  в самият град,  нещата бяха различни. Никъде по улиците и площадите,  дори покривите,  нямаше сняг или лед. Вятърът бе едва доловим полъх,  а пролетните цветя вече бяха разцъфнали. Беше осезаемо по-топло от извън градските стени. Разбира се причината беше във Магниригур, талисмана пазен тук. Грижеше се за пазителите си. Как знаеха само тези,  които го бяха изработили.
 Аран спря да се оглежда завистливо и насочи вниманието си към вътрешната крепост,  към която вървеше следван от Севар, Зенда и Улан. 
 Минаха покрай охраната и влязоха в неголям преден двор. Замъка изглеждаше като направен от лед и студен. Войниците движещи се наоколо не им обръщаха внимание, заети със задачите си. Нямаше посрещачи. 
- Не ни ли виждат?- попита Севар.
- По-скоро не ни очакват. - отвърна Аран. 
- Я?! - Улан спря и посочи в ляво,  край конюшнята.
Бяла светеща сфера се появи от нищото. Миг преди да докосне земята светлината се стопи  на нейно място се появиха шестима доста премръзнали странници,  които се заоглеждаха любопитно.
- Те са!- възкликна Зенда.
Аран я изгледа очуден и после погледна непознатите приближаващи към тях.
А после погледа му привлече аур Лик,  който го подмина бягайки като вихър,  но на входа спря и се върна обратно.
- Аран! Какво правят всички тук?!
- Непиташ когото трябва.- сви рамене мага. - Питай,  този който е пратил караконджули и аешмади.
-  Караконджули ли?- аурът изглеждаше озадачен. - Аешмади да, но  стиите не са пращали...армия за няколко деца. Това е сигурно. Ние също пратихме само витеци. Без мутанти.
- Знаем какво видяхме! - заяви Севар. - Едва се измъкнахме. Мога да ти ги опиша.
- Не е необходимо. - отказа Лик и погледна всички новодошли. - Ами...имахте възможност да се порадвате на безгрижен живот още месец, но щом сте дошли преждевременно - заповядайте!- усмихна им се лукаво. - Това там е вратата към бъдещето ви. Влезете ли през нея вече няма да сте просто дванадесет младежи от някакви дребни царства. Шпионите веднага ще разнесат новините за вас,  навред из Майя,  и отвъд моретата.  Мълвата е бърза като мисълта!  Очаква ви нещо, което все още не можете да разберете,  но ще ви се обясни и ще бъдете готови...да се захванете за работа.
- Ние искаме само отговори. Не ни трябва работа. - обади се Елемаг.
- Разбира се. - кимна му Лик - Именно отговорите ще ви накарат да се захванете за работата, която трябва да свършите.
 Откъм замъка се зададоха група войници водени от навъсен мъж  в бели кожени дрехи. Спря при тълпата и ги огледа подозрително.
- Добре дошли в Бал-Хуран!- обяви със строг глас. - Аз съм Нагай,  деспот на тези земи и много ми се ще да знам защо сте се стълпили така в двора ми?- огледа ги и очите му спряха на Аран. - Другите са в библиотеката и те чакат! - погледа му се премести на Тербел и Ерик. - Това е вашият дом също,  така че влизайте и се разполагайте. За останалите стаите за гости са на третият етаж в лявото крило. Асансьора не работи,  така че ползваме стълбите. Магниригур е горе в  централната кула, за всеки желаещ да ме отърве от задължението да го пазя...
- Добре!  - прекъсна го Каран. Явно трябваше някой да го направи. Никога не беше чувал човек да говори толкова бързо и много. Ако се изключи Лик разбира се.
Аран и дванадесетте тръгнаха към замъка,  а Нагай ги погледна смутен.
- Аз не съм свършил. - измърмори объркан.
- Карай. - сви рамене Лик.
- Да не ми се сърдят после,  че не съм им казал правилата.
- Правила ли? Като ги гледаш да ти приличат на хора спазващи правила?
- Май не. - сви рамене Нагай. Знаеше кои са и какво правят тук. Само,  че бяха подранили. - Къщата ми се превърна в хан! - измърмори и последва Лик към входа.


Замъкът беше голям,  строен сякаш при нужда да побере всичките петдесет хиляди жители на града. Но въпреки размерите си отвътре небеше по-различен от която и да било къща в самият град. Нямаше излишен блясък и нищо скъпо, което да привлече погледите.  Нищо не нужно. Голи варосани стени и тавани, подове в коридорите покрити с каменни плочи,  а в стаите с дървени дъски и черги.  Стражите и слугите по-скоро се разхождаха,  отколкото нещо друто. Свобода омесена със скромност.
Аран за пореден път се удиви на безгрижието на хуритите. Или безотговорността. Не,  че държеше чуждата прислуга да му прави път,  но той да им прави и да се извинява, че са го блъснали...Стражи,  които вместо да го упътят да му казват,  че им пречи на играта на карти...Това не беше редно, освен тук.
Влезе в неголяма стая,  представляваща библиотека,  с рафтове до тавана пълни с книги и кръгла маса в средата,  на която бяха струпани още книги. А около масата бяха насядали няколко човека,  които познаваше отлично,  още от университета в Елдор,  от преди да станат владетели на страните си.
 - Къде се мотаеш Аран?- попита  царят  на Алхон,  Жаран.
Аран го изгледа студено и остави кожената торба на масата. Изкара златните таблички и огледа присъстващите. 
- Това го намерих в подземията на двореца ми!- каза той.
- Знам. - кимна му царят на Хуран,  Хериан. - Тъй де,  знаем.
Аран изпуфтя и седна на свободния стол, явно сложен за него.
 - Това на какъв език е?- запита Вириат от Лахор,  докато разглеждаше една. - Бакакски?
- По-сериозно,  приятели- рече им Кудур от Кишар.- Не мисля, че е непознат. - той показа табличката,  която  държеше на стоящият до него Янтар от Барсилия. -  Да ти напомня нещо?
Янтар се вгледа в знаците. Това си беше тяхната писменост. Тогава как езика беше непознат.
- Това е магарски!- заяви той. Взе друга и пръста му мина по редовете. Навъси се и пак прочете написаното. - Но може би не съм толкова добър. - предаде табличката на Сурумир от Махамор и сви рамене объркан.
Златната табличка се завъртя около масата пет пъти. Всеки я прочиташе и предаваше на съседа решил,  че бърка и не чете правилно.
- Ние ли сме неграмотни или някой майтап си прави!?- възмути се накрая Жаран. - Аран отново се опитва да се изкара най-умният!
- Не е вярно. - изръмжа гибилианеца засегнат. - Гуралд ме прати да взема торбата и да я донеса тук.
 Около масата настъпи тишина. Гуралд ги бе събрал тук за да разтълкуват разни пророчества от книгите струпани на масата. Без обяснения защо и как. Но сега се появяваше златна табличка,  с нещо,  чието обяснение беше необходимо.
- Кой е на ред да го отниса? - запита тихо Вириат.
- Гуралд. - усмихна се лукаво Хериан. Искаше да му свършат работата? Трябваше и той да се потруди с тях. Очите му проблеснаха в жълто и той кимна на останалите.
 Край масата,  до Хериан и Янтар,  се появи бяла светлина,  която се уплътни,  приемайки образа на витека. Този път носеше памучна бяла роба пристегната с въже на кръста и нямаше сопа.
- Кое е толкова спешно?- запита сурово.
Хериан му връчи табличката.
- Би ли превел,  моля?!
Гуралд прочете написаното набързо. После по-бавно. Накрая пробва и на срички. А лицето му ставаше все по-бяло и ужасено.
- Това са глупости!- възкликна той. "Но защо Гурум ще ме праща при Аран да го карам да мъкне торба с глупости? И кой би си правил труда да пише глупости на златни таблички?!" - зачуди се витека.
 Очите на Гуралд проблеснаха в бяло. Най-добре щеше да знае този,  който им беше казал за табличките.
Беловласият аур незакъсня. Материализира се до витека и го погледна възмутен.
 - Да не умира някой,  че ми крещиш?- запита той.
- Чети!- връчи му табличката Гуралд.
Аура хвърли бегъл поглед и сви рамене.
- Табличките,  които Аран трябваше да донесе,  са част от прадревна хроника. Това тук няма нищо общо.
- Нямаше следи в пещерата. - обади се Аран.
- Не съм заличавал следите си.- рече озадачен Гурум. - Ти трябваше да разбереш,  че аз съм оставил торбата в кенотафа. Нещо като опътване. Значи някой е бил там след мен и е изтрил следите си. Но остатъците от енергия би трябвало да ги усетиш Аран.
- Нямаше нищичко. Прашинка от Багад.
- Еа!- въздъхна  Вириат. - Тя е обратното на Багад ,  затова ние не бихме могли да я усетим,  така както оператор с Еа не би могъл да усети Багад.  Енергията на Багад е сила на операторите от Майя и Басадония,  а Еа е силата на операторите в Атлан и Мадугард.
- Атланските магьосници пак ни се подиграват!- изръмжа Жаран.
- Не бързай със заключенията. - каза замислен Гурум. - Това е на магарски. Златото е нетленно,  затова кога е писано е трудно да се каже.  Има много пророчества за разни катастрофи и войни,  кои по- нормални, кои съвсем откачени. Обаче това минава всякакви граници. Ако допуснем,  че е истина...то ние сме се провалили,  още преди да сме почнали. 
-  Какво пише там,  Гурум?- попита го Кудур. - как го превеждаш?
Аурът сви рамене.
- " Пригответе се деца на Теран,  идва рожденният ден на Твореца. ..." Тази фраза е много важна. Една година за Твореца ще рече Чакрабалаера., а това са  12 288 000 години. Дори ние стражите не помним какво е било преди дванадесет милиона години. Нямам идея какво е било и какво ще стане. Знам само,  че въобще не сме подготвени. - отвърна замислен и огледа царете-маги. - от вас искам да издирите всичко писано във връзка с епохи, ери  и цикли. Искам да научите кога е денят на сътворението на вселената,  галактиката и системата ни. Кой го е сторил и къде е отишъл след това.  И кога ще се върне. Кой е и къде е. Защо е !
- Гурум,  Творецът е в Олеум. - упъти го Янтар.
- Ти така смяташ. Но ако питаш някой атланец или басадонец ще отговори друго.  А първото,  което аз помня е  летоброене след изчезването му. Щом от нас се иска да се приготвим значи,  ще се върне. Искам да знам кой е и къде е! И да бъде доведен тук!
- Ами ако не иска?- запита го Хериан. В края на краищата не беше  задължително да го водят точно тук. Или където и да било. - Решенията не зависят ли изцяло от него?! А щом е Твореца ти сметка ли ще му държиш Аур Гурум? Ти да не смяташ,  че си по-важен от него?  Или вече кроиш планове да му пишеш речите?!
- Или се бои за властта,  която стражите изведнъж ще загубят. - предположи Янтар.
Гурум изгледа двамата изпод вежди.
- Не бързайте да се радвате преждевременно. Нито знаете кой е,  нито какъв е. Нито пък къде е!
Гуралд се почеса по тила и лекичко се усмихна. Обърна се и незабележимо излезе от библиотеката.
- Свършете си работата.- рече сурово аура и  изчезна обвит в бяло сияние.
- Ще си я свършим. - изсмя се Янтар. - С ваше позволение,  приятели- добави той и очите му леко проблеснаха в червено. Не биха посмели да попитат витека-оракул,  но имаха съученик от Елдор,  който щеше да свърши и по-добра работа.
След около минута край масата се появи огнено сияние,  което след миг се уплътни и там вече стоеше висок млад мъж в черни кожени дрехи и лък със стрели на гърба.
- Тук не е ли малко смъртоносно.- рече като се огледа.
- Кулабец облечен за лов!- смигна му Янтар. Новопоявилият се беше в смъртна опасност. Ако някой влезеше и го видеше в следващият миг щеше да е мъртъв. Идеше от страна смъртен враг на Тариаш  от толкова хилядолетия,  че началото се губеше в митовете на двата народа. От друга страна това беше Оракулът на Сария,  и техен съученик представял се в Елдор за  киер от Югоистока на Майя.
-Виж това. - подаде му табличката Аран.
Тамерзанеца я взе и огледа написаното. А после погледна тях.
 - И Гурум иска да го откриете и отвлечете. - каза и се изсмя подигравателно. - Но на мен ми се струва,  че той сам ще дойде, когато му дойде времето. Спрете да слушате старите стражи,  днес времето им свърши! Не се занимавайте с неща,  които новите стражи ще свършат без да ви питат дори. Гответе се за война,  каквато не сте сънували и в най-зловещия си кошмар и се молете този творец да се появи по-скоро инъче...сме загубени! Нямаме никакво време. Джураг и Лейджа ще закъснеят!  Това е. Сега... до после!- махна им с ръка за довиждане и изчезна обвит в огненочервена светлина.
Царете се спогледаха. Война ли?!
- Какво правим ние тук?- изръмжа Жаран.
- Имам толкова работа в къщи...- измърмори Кудур.
- Следващо събрание в Балшир-Артан!
Каза им вместо сбогом Хериан. Приятелите му кимнаха като един. Знаеха какво значи събрание в столицата на Тариаш.

Майя- континента, на който най вече се развива действието. Дели се на четири части. На запад е Тариаш, на североисток от Тариаш е Киериш. Южно от Киериш е Сометрам, а на юг от него и на югоисток от Тариаш е Югоистока. Басадония е континент на юг от Югоистока на майя. Мадугард е отвъд морето источно от Тамерзан и Сометрам. Атлан е западно от Тариаш. Тамерзан е источната част на Киериш. Между тях обаче е Зин. Там, под земята живеят враговете. Из тези земи има много царства, и племена без собствени държави, но автономни.

БАГАД и ЕА - първото е енергията на Твореца. с нея оперират магите и шактивирите в Тариаш, ритришите и риташурите в Киериш. в Сометрам важи тарийското название на операторите, а в Югоистока киерското. В Басадония това са операторите - мандреини.
Второто е енергията на вселената. с нея оперират зандзякирите в Мадугард и атланските магьосници.
ВИТЕК- дълговечен юнак , или юначка, дете на страж и уязвим/смъртен.
АЕШМАД - антипод на витек.
КАРАКОНДЖУЛИ- армията на мрака или Талатала, един от дванадесетте ада. има всякакви: бикове, свине, плъхове, кози, лешояди, гарвани, мечки, чакали, котки, ехидни...с една дума демонични полуживотни-полухора.
Мутанти - живеят из дивотиите далече от хората. но все са си хора. само са мутирали малко. Обикновенно са дружелюбни. такива са русалки, самодиви , сатири, таласъми, кентаври и други.
БАЛИ - отговорници за посоките и пазители на четирите стихии действащи на планетата.
АУРИ, ДЕВИ и ЧАНДИ. - стражите на реда или пазителите на планетата, с водачи Гурум, Савах и Афир. или бяха.
ТЕРГАЛАНИ , ТАРДУРИ , АЛКИ - новите стражи на реда, от тук нататък.
СТИИ-СТРАЖИ - антиподи на стражите на реда. всеки страж си има стия, която е негова противоположност. да речем стражът е сериозен отговорен и мълчалив като Каран то Стията му ще е копие на Ерик. Ако стражът е мрачен и студен като Севар, стията ще е лъчезарен веселяк като Кетил. Стиите са и баланса необходим на цялото .

Плътеник - подобно на прилеп същество бродещо в нощите. напада закъснели пътници и изпива душите им. жертвите на плътениците се превръщат в ЗОМБИТА.
АДЖАР- водачи на армиите от лешини. Приличат на хибриди между хора и змии, но на лицата си имат само очи и нищо друго. но очи, които убиват.
ЛЕШИНИ- твари създадени от адхара от труповете на загинали във вечната война киери, хиванци и сангворци. могат да оперират с тъмни енергии и по сила са равни на витеци. но не са неуязвими като тях.
АДХАРА- демоните-змии живеещи в Зин.
АПОФИЙЦИ- хора-зайци живеещи под земята. народа на упуфуп. и истинският враг на теранците.
ПАКАЛИДИ- черни парцали мрак, слуги на Аритхин. по сила се равняват на най-могъщите стражи.
АРИТХИН- господарката на ПА-КАЛА или хаоса. По сила е равна на....0.

ЧИ-БАЛ- повелител или приятел на животните.
СЕВИШ-ОЧАН- професионален шпионин и убиец. седалището им е в бур-басан, столицата на Лардон.
Ордена на Арктук - или пантерански научен институт. седалището е в Треашум, столицата на Хиву.
ЗНАХАР- лечител, имащ дарбата да комбинира енергиите на багад и еа. но само за да лекува.
БАГАТОР- полувитек. витек, но смъртен.
БАЛКИРИЯ- същото като багатор.

ТАЛИСМАНИ-ОРЪЖИЯ. - на пръв поглед просто предмети, но в ръцете на подходящ човек можещ да оперира с някакъв вид енергия те са оръжия. Правят ги стражите Агнир и Каарн. най-могъщи са магниригур, мортентар, ханлин-хардзаин и мактланкатл.
ВЪЛШЕБНИ ПРЕДМЕТИ- странни предмети направени незнайно от кого и кога. има и лоши. но не са механични.