Военните дипломи са наречени така, защото се състоят от две свързани бронзови плочки (от старогръцкото diploo – “сдвоявам, прегъвам на две”). Тези документи са издавани на войници от помощните части, които са изслужили пълния срок на военната служба – т.е. поне 25 години, и са възнаградени с пълни римски граждански права. Защото за разлика от легионите, съставени изцяло от римски граждани, в помощните конни и пехотни части били набирани и хора без римско гражданство от всички краища на империята. При тържествения акт на уволняване войникът можел да получи документа за гражданството си изписан върху бронзови плочки. По време на дългата военна служба много войници си създавали и семейства, но официално нямали право на брак – затова военната диплома узаконявала и брака им, а в случай, че вече имали деца, предоставяла гражданство и на тях.

Запазеното парченце от Деултум е едва 4 х 4 см, но ни позволява да разкрием голяма част от обстоятелствата около издаването на документа. Дипломата е  съдържала извлечение от указ на римския император Хадриан, издаден на 17 юли 122 г., с който се уволняват отслужилите войници от помощните части в римската провинция Долна Дакия (разположена в централната част на южна Румъния). По това време я ръководи провинциалният управител Кокцей Назон.

Деултум е създаден като римска колония около 70 г. сл. Хр. от император Веспасиан, който заселил тук ветерани, служили в VIII Августов легион. От новооткрития фрагмент за пръв път научаваме, че половин век след основаването на колонията римските императори са продължили да заселват в града ветерани и да поддържат по този начин римския дух и идентичност в обкръжения от неримско население Деултум.