Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2019 15:04 - продължението за Магура
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 1883 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 09.01.2019 15:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
Тук искам да направя няколко допълнителни тълкувания.

На първо място е видимата връзка на мага и пещерата. Ако маговете са ползвали пещерите, то те са имали голямо предимство, защото малко хора са се осмелявали да влизат там и да ги смущават – така те са били добре защитени. Това е една от възможните причини на изток пещера да значи magara, защото основно пещерите са били ползвани от маговете. Но в тези езици magara няма корен, както при нас пещера има за корен думата пещ, която е и смислово свързана, или думата печ, която пък е корен на думата печка. Значи, как може една дума да възникне в някой език, без да има корен там? Ами не може – тя е внесена. Логиката е такава, че тези езици имат думата magara по някаква заемка, която е била толкова силна и убедителна, че се е наложила – така както значението хълм на думата magura се е наложило на север.

След това, в румънския думата magura няма корен. Логиката е същата – думата е заета и нейна основа са създадени няколкото смислово свързани производни думи:

  • mugur – пъпка, което е също вид възвишение;
  • magule – скули, изпъкналостта на рамото;
  • maguli – лаская, лъжа, мамя, съблазнаявам – все действия отнасящи се до въздействие върху човешката психика, което е предмет на магьосничеството, на чародейството.

Още много може да мисли по въпроса, но основният извод се вижда добре – първа от всички е била пещерата Магура с това си или подобно име, а едва по-късно пълният му смисъл бива забравен и остават само отделни аспекти в отделните езици.

Това се явява потвърждение на Хипотеза 2 – Магура е оригиналното или съвсем близко до оригиналното име на пещерата.

Възможно е в следващите години да набера още много данни, които да подкрепят изложеното дотук или да го изменят. Но за сега моята теза е подкрепена – пещерата Магура се е оказала първоначалната библиотека знания в някакъв етап и затова е имала огромно въздействие върху хората наоколо. Пещерата е имала това или много подобно име още тогава, но заради многото изминало време е неговото започнало забравяне и преиначаване. В една посока се е запазила една част от смисъла, в друга част – друга част от първоначалното значение на Магура.

Тук искам да поместя и ценен коментар, направен под публикация във Фейсбук относно горното, където се описва, че пещерата Магура е пресечната точка на трите смисъла:

Сега, кое нещо, кой триизмерен символ обединява тези три неща в едно малко по-късно време, от което има запазени повече артефакти днес? Очевидният отговор е – пирамидата.

(В хронологичен аспект тракийските могили са преходното звено между свещената пещера в свещената планина /планината е axis mundi, световната ос, дървото на живота, местообиталището на донеслите познанието богове/ и пирамидите, само дето не ми се ще да анализираме могилите /“магури“-те от древнотракийските диалекти/, заради проблема с привидно липсващото познание в тях. Тук сигурно си струва да се позадълбае, защото със сигурност познание в тракийските могили има, но бива неразбрано или неправилно тълкувано от официалната наука. По своя характер и в съответствие с времевия си период това познание най-вероятно би следвало да е било изразено чрез нещо средно между груба символична рисунка и протойероглифна писменост. В по-древните магури би следвало да е било изразено така:

http://www.institutet-science.com/bg/discovb.php

В по-новите магури с напредването на изобразителното изкуство познанието би следвало да е било изразено и да бъде търсено във фреските и стенописите.)

Та, пирамидата е символ на планина (изкуствено съградена планина), хълм, могила, възвишение. В пирамидата се градят коридори и камери (изкуствена пещерна система). В тях се съхранява познанието (релефи, стенописи, пергаменти, свитъци…).

Показаното дотук дава основания да се счита, че произходът на думата магура е на Балканите, което може да прерасне и в това, че балканската цивилизация е най-древна.

2. Разпределение на името Магура по света

Преди години правих няколко бегли опита да търся по света населени места с името Магура. Тогава забелязах, че такива съществуват, като намерих около десет в различни части на света. Тогава използвах програмата Гугъл Земя и нейната възможност за търсене на населени места по тяхното име. Тогава осъзнах, че точното изписване на името е от решаваща важност и, че поради това не мога да проведа пълно изследване. Поради това изоставих опитите, но вече имах знанието, че по света съществуват населени места с това име.

Във връзка с написването на тази глава се заех да направя по-пълно проучване. В началото отново започнах с Гугъл Земя, но пак срещнах същите трудности. За да разширя списъка с имена и места, паралелно използвах и сайта www.wikimapia.org, където с лекота намерих няколко пъти повече населени места и местности с това име. Но тук възникнаха трудности от технически характер – поради незадоволителните параметри на компютъра, който използвах, целият процес ставаше много бавен, тъй като в последните години Гугъл Земя се е превърнал в значително тежка програма, а постоянното местене на позицията в Wikimapia пък бързо запълва RAM паметта. Намалко бях за пореден път да се откажа от изследването.

Обърнах се към Гугъл Карти, който работи значително по-леко и има хубава търсачка, с чиято помощ бързо намерих множество населени места с името Магура, но не се намираха никакви местности с това име. Скоро видях, че Гугъл Карти може да запазва карти с нанесени обекти. Тази възможност идеално приляга на моето търсене, защото така мога да работя върху картата в продължение на много време и да я усъвършенствам все повече.

 

Фигура 5. Първата карта с името Магура по света.

Първоначално, като използвах само търсачката на Гугъл Карти, намерих малко над петдесет обекта с името Магура – само населени места и имена на фирми. Това беше и първата карта, която направих (Фигура 5).

Цветовете на картата означават следното:

  • зелено – фирми и компании;
  • розово – фирми и компании, които носят имената на техните собственици, например „Антоан Магура – правни консултации“;
  • синьо – местности с името Магура;
  • червено – населени места, чието име се изписва точно Магура или Magura;
  • черно – населени места, чието име се изписва много близко до Магура или Magura, например Мадара, Magur, Mogur, Magara и т.н.

Като гледам това разпределение, виждам три области с голяма концентрация на името Магура – Балканите, Индия и Япония. През Турция се провлача една по-тънка нишка.

От Балканите до Индия се разпростира Ислямът, който има пагубно въздействие върху културното и цивилизационното развитие, когато е фундаментален – той изкоренява музиката, ограничава изобразителното изкуство, танците, философските концепции, потиска жените. Намирам в това съществена причина из целия този обширен район да липсват населени места с името Магура – защото са били изкоренени по-късно. Както ще се види по-нататък, женското начало е особено важно в магурската философия, което е в разрез с Исляма, превърнал жените в притежание. Мисля, че ако не беше Ислямът, то от Балканите до Индия би се разпростирала една плътна редица от Магури, която сега е леко загатната на територията на Турция.

След това прави впечатление пълната липса на името Магура на територията на Китай, а изведнъж – огромно множество от Магури в Япония. Намирам, че по някаква причина „пътят“ на Магура е заличен в Китай. Всъщност, няколко дни след направата на тази карта и тези размисли, гледах научнопопулярен филм, в който се говореше за първия император на Китай, който наложил мощна цензура върху знания, идеи и философии, които били в разрез с обединението на страната или по някакъв начин могли да го компроменрират. Тогава била проведена голяма чистка. От тогава до ден днешен това е неизменна политика на Китай, което според мен е истинската причина там да не съществува нито една откриваема Магура.

Ако не бяха тези причини заедно с Исляма, то бихме наблюдавали цял един пояс от имена Магура и негови много близки подобия от Балканите през Близкия Изток към Индия, та чак до Япония. Този пояс и сега личи на картата, макар и да е разпокъсан от времето, и описва пътя на разпространение на магурската философия и култура. Ще се види по-късно, че тя е била особено силно развита и, че е в основата на нашите съвременни философии, религии и учения. Затова не е чудно, че е била разпространявана по целия свят и, че е това разптостранение е оставило такава огромна следа, разпростираща се от Балканите до Япония.

Това разпространение навярно е започнало още преди около 42 000 години, когато хората за пръв път разполагат с магурската философия, като това се е случвало многократно – на вълни, следващи през определени периоди от време.

Преди около 25 000 години започва Последният ледников период, който много силно възпрепятства цивилизациите и разпространението на култура чак до преди 12 000 – 11 000 години назад във времето, но пък и изтласква културния обмен именно в този пояс – защото там са липсвали ледници и са съществували свободни от лед земи. Затова може да се предположи, че от древното разпространение на магурската култура в периода от 42 000 до преди 25 000 години не са останали никакви следи под формата на имена на населени места. Навярно топонимите на картата датират след оттеглянето на ледниците, което в голям мащаб е започнало да се случва преди около 11 000 години.

Една от следледниковите цивилизационни вълни е описаният военен поход на изток на тракийския цар Дионисий. В Индия походът заварва диви хора и на тях се дава култура, земеделие, науки, цивилизация. Значението на това дело е толкова велико, че Дионисий бива обявен за бог.

Предоставям информация по въпроса, взета от блога на Спароток в www.blog.bg:

http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

ДИОНИС И ТРАКИЙСКИЯ ПОХОД КЪМ ИНДИЯ

Малцина знаят, че освен бог на виното и плодородието Дионис е известен също и като велик завоевател. Със своите вакханки и сатири той стига чак до Индия, покорява местното население и изгражда свещен град с име Ниса. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи,  според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

За далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон….Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия предполага наличие на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Такива съществуват разбира се, става дума  за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса… Най-интересното е, че те показват връзка те не само с названия от древна Тракия, но с и с трако-пеласгийските топоними от Апенинския полуостров.

 Индийската планина Имеус носи същото название както и тракийската Хемус ( Стара планина) и италийската ИмеусИметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ отговарящ на арийските думихима, зима значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.

 Споменатата в Риг Веда река Кубха показва паралели с река Кубан ( чието  древно име е Хупанис), мизийската Хупанис и италийската Хипониум. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП/ КУП е свързан с къпанекъпя се. Сродни са също и словенския глагол купати се, полския купач и т.н. В древността реката си е била естествено място за къпане.

 Ведическата Сараю отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и италийските Аесарис, Аусер. Всички те означават воден басейн и отговарят на думата езеро.

 В река Бара арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара/бара значещо река и разбира се старобългарската и словенска дума бара– рекичка.

 Споменатата в древните писания на Индия река Раса показва връзка с италийскотоРуселе и тракийското Русион. Всички те означават течност, роса.

 Свещенният за дионисовите поклонници връх Меру  съдържа частицата МЕР, имаща значение велик, голям и срещаща се в италийския топоним Мерела и тракийскитеМаронея и Вис-марос. Тракийския теоним Пирмерул също показва връзка. Трябва да се добави, че частицата мер ( велик) се среща в множество старобългарски имена като Владимер, Безмер, ЕздимерМерил…

 Едва ли толкова паралели между хидроними и ороними могат да се нарекат случайност. Освен това съществуват и други общи неща между древна Индия и Тракия. Луций Ариан споменава, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий– един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен  като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей. В древните религии бикът е символ на първичната сила и плодородието.

Трябва да се поясни, че първоначало Дионис е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него други тракийски  благородници със същото име са разпространили култа му по три континента. В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис… Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия….

 Да се върнем към древният индийски пантеон. Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ– майка, а пртивиотговаря на нашата дума пръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя). Има и други богове, които са общи за траки и индийци. Тракийския Перкун е индийския Паржания, тракийския Керсул е индийския Кршна, тракийския Балин/Балей индийския Баларама.

 

Виждаме, че твърдението на Ариан почива на реална основа, а именно, че тракийски цар (обожествен след смъртта си) е повлиял дълбоко населението на Стара Индия. В самите пурани ( древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския  етноним  бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис ( този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите) и по-късно се е разпространил и сред родствените им племена.

Разбира се с армия, съставена само от едно племе би било невъзможно да се покори огромна страна като Индия. Нейните жители може да са били примитивни, но и много на брой. Безспорно  тракийския владетел e повел със себе си и други палеобалкански племена. Добър кандидат са гетите, наречени още скити, защото по херодотово време има гети в Тракия и гети ( големите/великите гети) в Централна Азия. Те са споменатите в Риг Веда саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход трябва да са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа, техните градове Висмарос и Маронея показват връзка със свещенния за Дионис връх Меру.

 Обединените от тракийския цар бриги, скити и кикони  са успели сравнително лесно да покорят индийските племена. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Да не говорим за въоръжените вакханки и облечените с кози кожи сатири. Разбира се първоначалния шок е бил заменен с облекчение, когато нашествениците от Балканите са започнали да учат дравидите как да подобрят живота си. Организираното земеделство и скотовъдството са били непознати на тъмнокожите обитатели на Индия. Занаяти и търговия още не са съществували при тях, но малко по малко траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват.Действително най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език. Ведическото картака отговаря на нашето кортиктапар отговаря на нашетотопор (бойна брадва), сулака отговаря на нашето сулица ( копие), чашка отговаря на нашето чашка, а коша на кош…..

Дори най-старите названия за метали са смайващо близки. Ведическото кава е сродно с нашето кова, ковач, чешкото ков-метал и словенското ковина – метал. Ведическото жаликa / калаяса отговаря на нашата, чешка, сръбска, полска и словенска дума желязо/железо, а древноиндийското шавака отговаря на живак и нашия глаголшавам ( защото живакът е течен и е в движение, т.е. шава).

 Важно сидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика. Ще бъде отбелязяно също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н. Първоначално свастиката е била символ на благодатното въздействие на слънцето, което е и първото божество, почитано от човечеството.

 В случай, че в многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог ( обожествен цар) към Индия, то значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними свързващи Тракия и Индия, също и от паралелите между индийските е тракийските божества. Щом дори и материалните култури на Индия и Тракия показват голяма прилика, то е време историци и археолози да престанат да се оправдават, че няма данни и да се захванат с пренаписването на  нашата история. Дали сме толкова много на света, редно е да получим най-сетне признание за това. Иметобългарин трябва отново да стане символ на просветление, доброта и духовна сила. В нашите вени тече кръвта на велики царе, на създатели и разпространители на култура. Това никой не може да ни го отнеме. Осъзнаем ли кои сме, ще започнем и сами да ковем съдбата си. Единствено  така ще получим бъдещето, което заслужаваме. Дедите ни са наричани богоравни, смайвали са много народи с качествата си, нека бъдем верни на предците си и да покажем на света какво можем!

Дионисий е тракийски цар, а името Магура е разпространено най-много и основно там, където са живели траките – погледнете картата – това са териториите на България, Македония, Румъния, Украйна, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, Полша, Мала Азия. Затова е разбираемо, че името Магура с много голяма вероятност е било носено по пътя на културния обмен, изминат от Дионисий, като по всяка вероятност Дионисий не е бил първият носител.

В Индия се откриват скални рисунки на възраст между 6 000 и 1 000 години в околността на Chaturbhujnath.

 

Фигура 6. Скални рисунки от Chaturbhujnath.

 

Фигура 7. Скални рисунки от Chaturbhujnath, които
носят следи от магурския изобразителен стил.

Особено внимателно отбележете в съзнанието си тези две изображения (Фигура 7) от скалния заслон в Индия и то в Източна Индия (Фигура 8), съвсем до границата с Бангладеш и Западен Бенгал – именно едно от местата с огромна концентрация на населени места с името Магура. В тази книга това е първото място, на което показвам рисунки от пещерата Магура, защото тук е наистина необходимо да видим приликите. Иначе мястото да покажа рисунките е по-напред.

 

Фигура 8. Местоположението на Chaturbhujnath – оранжевата точка в Източна Индия.

 

Фигура 9. От ляво – мъжка фигура от Магура.
От дясно – женска фигура от Магура.

Тук (Фигура 9) са показани мъжка фигура от Магура (вляво) и женска фигура отново от Магура (вдясно). Човекоподобните фигури от пещерата Магура в България имат за тяло два равностранни триъгълника, обърнати един срещу друг с върховете си в кръста – точно както двете човешки фигури от Индия, показани по-нагоре (Фигура 7). Освен това и при индийските, и при магурските ясно са показани краката и ръцете. Накрая, мъжките фигури от Магура нямат колан през кръста, а женските имат.

По света човешки фигури, изобразени с тела като два съединени с върховете си в кръста равностранни триъгълника са изключителна рядкост, а за пещерата Магура са закономерност. Затова този признак е най-явното от всички указания, че такива рисунки принадлежат на магурската култура. А допълнителното съвпадение с колан и без колан е изключителна магурска запазена марка и затова наличието на двете особености в индийските рисунки ги определя категорично като магурски.

Ето един въпрос – какво правят магурските рисунки на 6 200 км от пещерата Магура и как са се озовали там? И точно в мястото, където има огромна концентрация на населени места с името Магура? И още повече с едно предположение за възрастта им от 5 000 години, горе-долу по времето на похода на цар Дионисий, който е занесъл културата и цивилизацията в Индия?

Но не е само това, погледнете следващото изображение (Фигура 10), отново от същия скален заслон в Индия:

 

Фигура 10. Сцена с военен поход от Chaturbhujnath.

На него има войска с пехота с бичи рога за шлем. Следва колесница, теглена от коне – типично тракийско бойно въоръжение. Освен конете, е изобразен и един елен, като еленовите рога в древността са били символ на царска власт. В пещерата Магура са изобразени няколко елена. Телата на войската са изобразени като два равностранни триъгълника, събрани с върховете си в кръста.

А за мен най-удивително е съществото, което върви последно! Отново тяло, съставено от два равностранни триъгълника, събрани с върховете си в кръста, което определя съществото като магурско. Това, че е нарисувано огромно спрямо останалите фигури значи, че то има огромна мощ. Дясната му ръка се превръща в мълния – това е маг, който владее силата на огъня. Този маг е много силен.

Именно Магура е свързана с маговете. И тази войска нямаше да е докрай магурска, ако в нея нямаше един очевиден маг.

Нека преброим фактите отново, защото и на мен не ми се вярва, че има толкова много съвпадения на едно място и не съм сигурен дали и аз ги осъзнавам докрай:

  • скалните изображения от Индия лежат точно на пътя, очертан от разпределението на имената Магура по света;
  • скалните изображения от Индия са точно в район, мощно наситен с населени места с името Магура;
  • скалните изображения от Индия имат вид като на праисторическите рисунки от пещерата Магура;
  • в изображенията има колесница, теглена от коне – както при траките;
  • сред изображенията има елен – древен символ на царската власт при траките; рисунки на елени има и в пещерата Магура; рога от елен се намират в царските погребения на траките;
  • сред изображенията има ясно откроен маг с тяло на магурска фигура;
  • сцената описва боен поход, точно като военния поход на Дионисий;
  • според оценките на възрастта на тези рисунки, те могат да са от времето на военния поход на Дионисий.

На скалната стена виждаме тракийски вонен поход в Индия преди поне 5 000 години, обкичен отгоре до долу с магурска символика.

Не само населени места и местности носят името Магура, но и митични същества от фолклора на различни народи. Следва митично същество с името Магура, част от славянската митология:

http://godsbay.ru/slavs/magura.html

 

Фигура 11. Изображение на богинята Магура от славянската митология.

Дочь громовержца Перуна, облачная дева, в славянской мифологии прекрасная, крылатая, воинственная, Магура сродни скандинавской валькирии. Сердце ее навеки отдано славным ратникам и богатырям.

На поле брани Магура подбадривает сражающихся воинственными кликами, ее золотой шлем сверкает на солнце, вселяя радость и надежду в сердца. Ну а если воин пал от удара вражеского меча или пронзенный стрелою, Магура осенит его своими крылами, коснется охладелых уст – и даст выпить воды из золотой чаши. Отведавший живой воды Магуры отправится в Ирий, в райские чертоги, – для жизни вечной, где и средь неземного блаженства вечно помнит он последний поцелуй Магуры.

Ю. Медведев «Битва»

Я ратник твой. Защитник твой.

Я – воин. Я отступить пред ворогом – не волен.

О Родина, прощай! Уж свищет сеча,

И кони ржут, и окоем дрожит,

И вражий стан калены стрелы мечет,

И воронье погибель ворожит.

И предки в небесах взирают хмуро,

И ведаю: грядет мой смертный час,

И вижу: приближается

Магура Крылатая, дабы ободрить нас.

И сдавливая дланью злую рану,

Вонзившую, как вепрь, в меня клыки,

Я упаду сейчас: хребтом Урала,

Клинком Непрядвы, воинством тайги,

Озер щитами и копьями нив

Тебя от басурманов заслонив.

Истлеет под сосной мой шлем пернатый,

Травою зарастут мой меч и щит…

Душа моя в объятиях крылатой

Магуры в светлый Ирий отлетит.

А в Китайската митология, съществува феята / богинята Ma Gu, чието име още се чете като Ма Гу.

МЪ-ГУ

http://medicalmarijuana.bg/kitaiskata-feya-ma-gu/

Мъ-гу (китайски:  – Конопената мома) – в даоизма, легендарна безсмъртна фея (кит.  –„безсмъртен; трансцедентен”), свързана с елексира на живота и символична покровителка на жените в китайската митология. Също така се смята за доброто божество на пролетта и плодородието, чието дихание дарява живот. В китайската литература Мъ-гу се описва като красива млада жена с дълги птичи нокти, а по-древните митове я свързват с пещерите. „Мъ-гу сян-шоу” (кит. 麻姑獻壽 – „Мъ-гу приветстваща рождения ден”) е популярен персонаж в китайското художествено изкуство.

 

В народните легенди китайската фея Мъ-гу е представена като спасителка на хората, попаднали в беда, изобразява се придружена от прилеп, който символизира щастието; с пеперуда, означаваща пожелание да се надхвърли 90 годишна възраст; следвана от малко момче, като молба богинята да дари семейството със синове; държаща праскова – плод на дълголетието; с личжи – вълшебна гъба, даряваща безсмъртие на опиталите я…

Името Мъ-гу е съставено от две много разпространени китайски думи: мъ „коноп, хашиш” и гу – „леля, мома”.

Думата мъ (изписвана със съвременния йероглиф ,който е производен от йероглиф от епохата на династията Джоу, съставен от по-прости идеограми:  – „растения” и 广 – „навес, сарай”) първоначално е означавала „коноп, конопено влакно”.

Канабисът непрекъснато е бил култивиран в Китай започвайки още от времената на неолита. Например конопени шнурове са били използвани за създаването на характерния въжен рисунък по керамичните съдове от културата Яншао, а влакната са се ползвали за получаване на тъкани преди окултуряването на памука.

Думата гу (, съчетание от – радикал „жена” и гу морфема „стар”) основно се ползва в китайските термини за женско родство, например „сестра на бащата” (гугу 姑姑), „сестра на съпруг” (дагу 大姑 „старшата зълва”) и „мъж на майката” (венгу 翁姑 „родителски съпруг”). Гу може да означава също и „млада жена, девойка, мома” (гуанин 姑娘 „девойка, дъщеря, проститутка”) и религиозни звания (даогу 道姑 „даоистка жрица”, нигу 尼姑„будистска монахиня”).

Китайското име Мъ-гу на корейски се произнася като Маго, а в японския като Мако. Маго (마고麻姑) е космогонична богиня в корейските митове за сътворението. Хван я нарича „Велика богиня”, описвайки култа за почитането ѝ по следния начин: „Магоизмът, архаичната женоцентрична културна матрица на Източна Азия, производна от поклонението на Маго като съзидателка, прародителка и владетелка”. Като богинята-спасителка Мъ-гу е преминала и в корейските народни вярвания под името Маго халми. Японската Мако (麻姑), като правило е героиня от китайската митична история.

В това представяне на Ма Гу искам да подчертая следните съществени особености:

  • тя е жена, както е жена и Богинята-майка от Магура;
  • също така е и митично същество – фея, богиня;
  • покровителка е на жените, а в Магура Богинята-майка е създателката на жените;
  • смята се за добро божество на пролетта и плодородието, дарява живот – когато тялото на Богинята-майка от Магура претърпи стилизация, то се превръща, в един от случаите, в символа на планетата Земя в позицията на пролетното равноденствие. Освен това, Богинята-майка от Магура е тази същност, която ражда всичко;
  • по-древните митове свързват Ма Гу с пещерите – а Богинята-майка от Магура е очевидно свързана с пещерите, не само защото е изобразена в пещера, но и пещерата е аналогия на утробата. Забележете – „по-древните митове“, което значи, че съществува някакъв древен корен на богинята Ма Гу в Китай, който е претърпял много изменения там;
  • Ма Гу е придружена от прилеп – прилепите обитават пещерите и един от символите на пещерата Магура е именно прилепът. Намирам това за пряка останка от първия път, когато китайците са чули за Ма Гу и за това, че тя е свързана с пещерите;
  • Ма Гу е свързана с опиятите – в Магура е изобразена тантрическа сексуална сцена, която подбужда жлезите с вътрешна секреция и довежда до изменено състояние на съзнанието. Там наркотичните вещества се символизират от рисунка на отровна гъба;
  • гу в китайския се отнася до женско родство – gur в шумерския се отнася до род, потомство;
  • в Корея Ма Гу се произнася като Маго – нужен ли е коментар?;
  • Маго е космогонична богиня в корейските митове за сътворението. Хван я нарича „Велика богиня” – в Магура Богинята-майка е в основата на космогонията и сътворението на света. Тя се нарича още Великата Богиня-майка от Магура;
  • „Магоизмът, архаичната женоцентрична културна матрица на Източна Азия, производна от поклонението на Маго като съзидателка, прародителка и владетелка” ;

Намира се и допълващо сведение относно феята / богинята Ма Гу.

http://shop.hauntedcuriosities.com/Ma-Gu-The-Hemp-Princess-012612012.htm

Ма Гу (Мъ-Гу) изглежда като тийнейджър (младолика), но тя е безсмъртна. Легендата разказва, че тази Даоистка шаманка и алхимик от 15-и век е била толкова посветена, че е могла да ходи по вода. Нейният съпруг я убива, хвърляйки тялото й в езеро. Изначалният й храм се издигатам, където нейното тяло е било изхвърлено на брега. Ма Гу все още ходи по повърхността на езерото; мнозина твърдят, че са я виждали, особено в началото и края на всеки лунен месец.

След като умряла, Ма Гу се възнесла в звездните (небесните) светове, където става фея и прислужница на Хси Уанг Му. Като божествена прислужница, тя сервира прасковите на безсмъртието на Нефритения император и на Небесния съд. Ма Гу е почитана из цял Китай. Нейните поклонници и светилища са били обект на жестоко преследване по време на Културната революция (1966-1967).

Тъй като нейният собствен живот е прекратен чрез убийство, Ма Гу ненавижда насилието. Кръвопролитието е напълно забранено в пределите на нейните светилища: ловът и риболовът са забранени със заповед от Ма Гу, която лично налага забраната. Според твърденията, нарушителите на забраната се удавят в нейното езеро или се изгубват безнадеждно.

Ма Гу е богиня на доброто здраве и дълголетието.

Тя властва над наркотични вещества с мощно въздействие върху духа.

Тя защитава жените, които я призовават, когато се чувстват застрашени.

Най-любими на Ма Гу са жените, шаманите, алхимиците и търсачите на мистика.

Тя представлява красива осемнадесетгодишна, облечена в рокля в блестящи, преливащи цветове. Тя носи косата си на кок, но няколко кичура неизбежно се изплъзват и падат върху кръста й.

Стандартният образ на Ма Гу я описва даряваща прасковите на безсмъртието и/или мистичен еликсир, който може да е вино или алхимическа отвара от гъби или канабис. Този образ се счита за светъл подарък за рожден ден, символизиращ доброто здраве, дълголетието и безсмъртието.

Ако се намирате в някаква неприятност, ако се нуждаете от някаква защита, този талисман, към който духът на Ма Гу е привързан, прави така, че да сте защитени от вреда. Тя ще направи враговете ви бесилни и ще ви издигне над бедите ви. Болестта ще бъде изкоренена, депресията и душевните неразположения от всякакъв вид ще бъдат премахнати. Страданието ще остане в миналото. Щастието, любовта, радостта, доброто здраве и дългият и изобилен живот ще са ваши.

Тук също искам да направя забележки:

  • в този текст Ма Гу изведнъж се оказва алхимик от 15-и век, докато в предния се говори за древни легенди и древно учение. Виждаме чудесен пример за това, как с времето историята се пренаписва и божествени качества се придават на хора;
  • после искам да обърна внимание на това, че най-важният й храм се намира до свещено езеро. Пещерата магура също се намира до особено езеро – Рабишкото;
  • липсата на кръвопролитие и насилие в храмовете на Ма Гу е подобно на липсата на сцени на убийства, насилие и жертвоприношения сред рисунките от пещерата Магура;
  • Ма Гу е свързана с наркотичните вещества с мощно въздействие върху духа – в пещерата Магура е описана специална сексуална практика, която довежда до повишено отделяне на наркотични хормони от жлезите с вътрешна секреция, като това е символизирано с отровна гъба, каквито са ползвани за постигане на изменени състояния на съзнанието;
  • Ма Гу е подложена на унищожение по време на Културната революция – това в подкрепа на тезата, че Магура напълно липсва в Китай поради системна хилядолетна политика.

Значи, до Китай и отвъд са е разпространило не само името Магура отосно населени места, но и цяла една богиня, което напълно потвърждава, че името Магура в Индия не е случайно съвпадение. Не е, защото ведно нататък са се движили името Магура и магурската философия, записана чрез праисторическите рисунки в едноименната пещера.

Разбирам, че това е твърде много за един ден и имате правото да не сте убедени. Затова ще ви покажа последвалото, много по-мащабно издирване на името Магура по света.

Мащабното издирване на името Магура по света

Представям си, че преди 40 години издирването на едно име по света е било истинска мъка. Сега това е лесна работа дори за един човек, защото е наличен огромен информационен достъп до колосални бази данни от цял свят. Така имах късмет да намеря сайта www.geonames.org, който разполага с милиони записи с имена на населени места и местности по цялото земно кълбо. Там търсенето по думата magura дава цели 199 точни съвпадения. Представете си – цели 199 местности и места по света с името Magura без разлика дори в една буква! Това е впечатляващ брой, какъвто не си бях и представял, преди да открия този сайт.

Но не е само това. Сайтът позволява два вида търсене – абсолютно и разсеяно. При абсолютното търсене алгоротъмът издирва само точните съвпадения със зададената дума или текст. При разсеяното търсене алгоритъмът извежда всевъзможни подобия.

След като нанесох всички точни съотвествия на magura в своята Гугъл Карта, проверих какви резултати ще ми даде разсеяното търсене. Необходимостта от това е следната – със сигурност с времето и разстоянието името и думата magura са претърпели модификации. Именно тези модификации се откриват с един замах от разсеяното търсене, което търси всевъзможни подобия на зададената дума или фраза. Така за думата magura се намери списък от 2 870 населени места и местности.

Срещу всяко от тях е описано на кой континент и в коя държава се намира, населено място ли е, местност ли е, планина, река, поток или извор е – пълна информация, както и неговите координати. Копирам тези координати в търсачката на Гугъл Карти и последната ми показва точното място върху световната карта. На това място поставям съотвестния маркер. Това е методиката, по която съставих следната карта (Фигура 12).

На фигурата цветният код има следното значение:

  • сини кръгчета – местности и особености на релефа с точното име Magura;
  • червени кръгчета – населени места с точното име Magura;
  • жълти и розови кръгчета и квадратчета – наслени места и особености на релефа с имена, много близки до името Magura.

Близките подобия са наистина особено близки. Става дума за имена като Magor, Magora, Mogor, Mugur, Mugura, Maguro, Maguri, Masura, Mahura и т.н. Отбелязах възможно най-близките подобия, като пренебрегнах цели около 2 470 обекта, сред които имена като Maura, Magra, Madura, Macora, Makuru, Mazury, които също са много близки и несправедливо остават извън класацията. Стремежът ми е беше да направя списък, който е много трудно да се оспори, затова в него влязоха само наистина близки подобия.

На Фигура 12 искам да ви обърна вниманието върху няколко особености.

 

Фигура 12. Световна карта на името Магура и неговите сродни.

 

Фигура 13. Местоположения на името Магура на Блаканите и Източна Европа.

 

Фигура 14. Разположение на името Магура в Западен Бенгал (Индия) и в Бангладеш.

 

Фигура 15. Разположение на подобията на името Магура в Централна и Южна Африка.

 

Фигура 16. Подобия на името Магура в Мала Азия, Месопотамия и Южна Азия.

 

На първо място, това са няколкото значителни концентрации на името Магура. По ред на мощност те са, както следва:

    1. Балканите и Източна Европа (Фигура 13).
    2. Бангладеш и Западен Бенгал (Индия) – Фигура 14.
    3. Централна и Южна Африка (Фигура 15).
    4. Мала Азия, Месопотамия и Южна Азия (Фигура 16).
    5. Япония и тихоокеанските архипелази (Фигура 17).

Всички тези места на висока концентрация са свързани помежду си от пътища на името Магура, които личат достатъчно ясно върху световната карта:

 

Фигура 18. Възможни пътища на разпространение на името Магура по света.

От Тибет и Бангладеш на запад през Афганистан, Мала Азия, Месопотамия и Балканите до териториите на Картаген в Северна Африка виждаме все мощни концентрации в области, които са свързани с траките, а по-късно и с привидното „идване“ на „прабългарите“, което е всъщност завръщане. По-трудни за обяснение остават Япония и Централна и Южна Африка.

В Япония съществува древният императорски град и дворец Магура, който до края на империята през Втората Световна война е затворен. Това е свещено място в цялата история на Япония, от което е управлявана страната. В днешно време там се приемат най-високопоставените чуждестранни делегации.

Изглежда странно и дори трудно за приемане, че в далечното минало някаква цивилизация от Балканите е прекосила целия свят и е оставила там своите имена и философия. Разбирам недоумението, тъй като и аз го изживях. Казвах си, че това съвсем не може да бъде, защото никога не съм го изучавал по история. Обаче се намериха няколко много интересни следи.

Първо искам да кажа за по-обикновената от тях, доколкото тя може да се счита за по-незначителна. В Източна Индия се вижда огромната концентрация на населени места с името Magura или много подобно на него. Там са и рисунките, които силно наподобяват тези от пещерата Магура и описват военен поход с тракийски колесници. Точно в този район се намират стотици населени места, чиито имена завършват с окончанието PUR. Малък пример за тях са Chandpur, Lakshmipur, Faridpur, Jamalpur, Madaripur, Shariatpur, Sherpur, Pirojpur, Meherpur, Shahjadpur, Sherpur, Saidpur.

Окончанието PUR със сигурност съдържа в себе си сричката UR, която в шумерския език е означавала място, а също присъства и в имената на градовете Ur, Uruk, Nippur, Shuruppak. Като наблюдаваме толкова много населени места, завършващи на PUR, можем да се досетим, че това окончание обозначава населено място по подобие на UR. Можем да се досетим също, че в това няма никаква случайност. Един цивилизационен поток от Балканите е занесъл UR в Месопотамия и от там – по очевидния на картата път – в Индия, което е и причината там да има толкова Магури, както и окончанието за населено място PUR. Това окончание е подобно на нашето ГРАД – Златоград, Трирад, Асеновград, Разград. Това е един от показателните факти, че такива цивилизационни вълни от Балканите наистина е имало и, че те са изминали очертаващите се на световната карта пътища.

Сричката ur е била наследена и в други езици със същото си древно значение. В латинския език думата Urbis означава град, а в английския език urban значи градски. В румънския език град е oraș, където ur е претърпяло изменение до or. Сричката ur или нейни подобия не участват в образуването на думата град в останалите романски езици – френски, италиански, испански, португалски.

Ето нещо допълнително, което е моята втора хипотеза относно наставката PUR. Известно е, че Индия дълго време е била управлявана от арийците, които са били бели и са съставлявали висшите касти. Едно от вижданията е, че тези арийци са именно траките на цар Дионисий. Те пък отиват в Индия от земи, мощно наситени с името Магура, което може да е и МАГ-УР – мястото на маговете, школата, университета.

Размислям се за арийците като висша каста, управлявала и цивилизовала Индия. Цивилизованите хора имат населени места, което е и в основата на държавното устройство, в което българите са исторически много вещи. Като са имали толкова градове, те са имали множество UR, в които са живяли, т.е. те са били градски хора, т.е. urians, урийци. Както е известно, само две държави на света съдържат корена „ария“ в себе си – България и Бавария. Намирам, че е възможно терминът „арийци“ да произлиза от древната магурска култура и като цяло да обозначава т.нар. пета раса, която се явява Homo sapiens sapiens, т.е. ние. Както ще се види по-късно от представянето на самите рисунки и тяхната философия, почти не съществува човешко учение, което да не е описано в Магура. Затова е възможно цялата човешка култура на Homo sapiens sapiens да произлиза от магурската култура и да е била разнесена по света чрез хипотетичните походи, личащи в разпределението на името Магура по света. Така цялото съвременно човечество е било посветено във Философията Ур, което ни е превърнало в арийци. Ще се намерят и няколко следи, че българите са силно свързани с този процес.

Следва другият факт. Както казах, в сайта www.geonames.com се намира пълно описание на местата – дали са населени места или особености на терена – реки, хълмове, планини, извори и т.н. Така може да се наблюдава какви имена към какви обекти се отнасят.

Имам ги при себе си в списък по ред на изникване, но за по-голямата яснота на текста ги показвам в тематични групи.

  1. Относно вода, потоци и извори:
  • Украйна – поток Магура;
  • Русия – поток Мугур;
  • Саудитска Арабия – оазис Mugur;
  • Кения – извор Mugur;
  • Индонезия – поток Mugur;
  • Зимбабве – поток

По-рано се оказа, че съществуват три клона на смислово унаследяване на името Магура – на възвишение, на пещера и на мъдрост. Тук се появи и четвърти клон – този на извиращата вода, което също е особеност на пещерата и на свързаното с нея Рабишко езеро.

  1. Относно възвишения:
  • Румъния – хълмове Magura;
  • Полша – планини Magura;
  • Словакия – планини и хълмове Magura;
  • Украйна – планина Магура;
  • Мозамбик – планина Monte Maguro;
  • Мозамбик – планина Mapura;
  • Зимбабве – два хълма Mangura;
  • Зимбабве – хълм Magora;
  • Зимбабве – хълм Mavura;
  • Зимбабве – хълм Maura;
  • Зимбабве – хълм Makura;
  • Танзания – хълм Makura;
  • Танзания – хълм Maguda;
  • Нова Зеландия – хълм Mapura;
  • Ботсвана – хълм Masura;
  • Камерун – хълм Magara;
  • Македония – планина Магара / Маргара;
  • Гърция – планина Madara;
  • България – плато Мадара.

Тези места са нанесени в картата и съставляват част от розовите кръгчета в местата с голяма концентрация и по свързващите ги трасета. Наблюдаваме не само подобие в имената, но и в това до какво се отнасят, т.е. наблюдава се и смислово подобие. Тези два фактора заедно указват за един първоизточник на имената и техния смисъл. Читателите на това изложение вече видяха достатъчно, за да се досетят за първоизточника.

Сега можем да се върнем към началните въпроси и хипотези, поставени в тази глава.

  1. Името Магура означава ли нещо или няма смисъл? Вижда се нагледно, че подобни на Магура имена и думи по света носят подобни смисли и се отнасят до подобни обекти. Този факт означава, че при предаването на думата и името през епохите и терториите се е запазило основното смислово ядро. Това, на свой ред, показва, че изначалната дума магура има смисъл, иначе той не би могъл да се предаде и много по-късно да бъде открит.

Така направеното проучване и събраните в него данни позволяват да се изведе следният

Извод 1: Името Магура има смисъл, който може да бъде възстановен от множеството запазили се смисли по света.

  1. Какъв е смисълът на името Магура? Преди всичко, за смисъл на името Магура се открива значението възвишение, хълм, планина. На второ място по честота се открива значението пещера. На трето място е значението на извор на вода. На четвърто място е значението на гемия или голяма товарна лодка.

Ако се разгледат и възможните корени или производни от Магура, то най-разпространената от тях е магия, следвана от маг. На второ място е сричката ur заедно с нейната праизводна pur, които обозначават място, най-вече населено място, т.е. място което организирано и целенасочено се използва от хора.

Действително, пещерата Магура обединява в себе си всичко това – тя е пещера, намира се в хълм, свързана е с извиращата вода, тя е място, средище на знания и обучение, а рисунките й разказват за магия. Не се намира съвременна дума, която да включва в себе си всички тези смисли наведнъж, макар да могат да се изброят подобни по смисъл думи: светилище, храм, библиотека, могила, пирамида, училище. Затова няма да опиша смисъла на името Магура с една дума.

Извод 2: Името Магура означава средище на човешка дейност, по съхраняване и разпространение на познания, като по ред причини то е създадено в кух хълм, станал причина по-късно да се изграждат могили, храмове, светилища и пирамиди по негово подобие.

  1. Къде е произходът на името Магура? Има два източника на знание по този въпрос – разпределението на името по света и смислите на името в различните части на света. От гледна точка на разпределението, най-голямата концентрация на името Магура е на Балканите и то с най-малките изменения в изписването и произношението. Нормално е името да е най-разпространено там, откъдето произхожда. От гледна точка на смислите, видя се, че пещерата Магура обединява в себе си всички смисли на името Магура и неговите производни по света. В това отношение единствено първоизточникът може да съдържа целия смисъл. Събраната и показана дотук информация ме води до направата на следния

Извод 3: Произходът на името Магура е на Балканите.

Представените данни и направените разглеждания показват, че в някакви древни времена – еднократно или многократно, от Балканите е осъществен износ на култура в Северна Африка, в Месопотамия и Мала Азия, в Централна Азия, в Индия, през Китай, в Япония, през Малайксия архипелаг, Австралия и островите в Тихия океан, а също и по цялото източно крайбрежие на Африка.
 

Една слаба култура не е в състояние да предприеме такива мащабни походи, нито една вяла философия може да окаже толкова мащабно и продължително въздействие. Балканската, магурска култура от онези времена следва да е била на изключителна висота спрямо стандартите на тогавашния свят. Представлява интерес да се види дали рисунките от пещерата Магура действително разкриват такава великолепна философия и дали могат да доведат до практическа полза.




 

материала е преведен и на английски  

https://magnaaura.wordpress.com/2014/12/09/an-ancient-culture-from-the-balkan-peninsula-wages-civilizational-marches-and-spreads-magura-name-at-more-than-2-000-places-around-the-world/


 




Гласувай:
3



1. koko51 - Магура, магура, хвани ме за .ура!
10.01.2019 14:05
Пропуснал си да видиш и етимологизираш световноизвестната фраза "Магура, Магура, хвани ме за кура!!!", която обозначава всеки т.нар. Брайн демиджед цървул!
цитирай
2. tres1 - шедьовър на простащината бе koko51
10.01.2019 17:47
......
цитирай
3. codetroina - :-))))
10.01.2019 19:10
оо, чудесен ритъм..
и от мен...
ако,нема рима..
Треса, да ме тресне..
цитирай
4. tres1 - codetroina само това ли схвана за Магура ?
10.01.2019 23:11
.....
цитирай
5. codetroina - :-))))
10.01.2019 23:20
що..да не ме изпитваш..треске?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 974806
Постинги: 443
Коментари: 652
Гласове: 1745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031