"Този Ахил имал своя войска, от тогава наричаните Мирмидонци, а сега българи и хуни, три хиляди общо с Патрокъл войвода и с Нестар, и Хектор, като беше убеден от Хирон и Пелей". Въпросът за етническият произход на българите се представя в друга светлина от тази на "възприетите" т е з и в световната и наша наука, и след 19 век е повод за ожесточени дискусии. Тоест не Ганчо Ценов го е съобщил за пръв път, а още от Х век този текст е преведен и записан от българин, дори с пояснения за преводача му. В българския царски двор по времето на Симеон Велики, както става известно от многобройни такива преписи на текстове от Йоан Малала, грамотните приближени на царя много обичали да четат този разказ за Троянската война, тъй като в него било написано за българите, които под ръководството на античният герой Ахил, били взели участие във войната за покоряването на Троя, много преди възникването на Рим и преди раждането и възкресението на Исус Христос. Това за тях е означавало, че са много по-стари заселници на тези земи от пришълците от Египет и с него доказвали правата си. За това няма нищо чудно, че от хрониката на Малала, след Константин Багрянородни, няма нито един ръкопис или копие от него с всички текстове на автора. Оказва се, че само в този превод на Малала на старобългарски език, по времето на Златния век на Симеон Велики, са останали не унищожени текстове, които не се намират никъде другаде. Веселин Тракийски