Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2016 00:30 - Великото сияние на Магура 1
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 3699 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.10.2016 18:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

В дейностите си човекът има нужда от ориентир не само в пространството, но и във времето. Ориентирите могат да бъдат временни и постоянни. Или относително постоянни, защото едва ли съществува явление, което да не се изменя, независимо колко много време отнема това. Затова се избират някакви трайни отправни точки. В пространството това може да са местоположенията на планини и върхове, може да са и местоположенията на звезди. Когато се отчита времето, са нужни процеси, които периодично се повтарят като денонощията, пълнолунията и други. Докато в случая с пространственото разположение се изграждат координатни системи, прикрепени към устойчиви обекти, то в случая с определянето на „местоположението ни във времето“, се създават календари, които се основават на периодично повтарящи се процеси.

Очевидно е, че за създаването на календар човек трябва да може най-малкото да брои. Да видим изпълнено ли е това изначално условие.

Още в много дълбока древност в пещерата Козарника, намираща се по права линия на около 3 км северно от Белоградчишките скали е създаден и в последствие изоставен или загубен следният предмет:

image

Кост на възраст около 1,4 млн години с нанесени на нея серии от успоредни черти, очевидно – нарочно. Това е пример за числов запис от невероятно дълбока древност, в която по никакъв начин не се е очаквало наличието на абстрактна мисъл. Работата с числа е част от абстрактното мислене.

Традицията продължава и много по-късно:

image

Отново в Козарника, артефакт на около 40 000 години. Отново числов запис.

Прехвърляме се към пещера Магура, където се намират 1 031 праисторически рисунки. Академичната общност има всевъзможни предположения за тяхната възраст, които варират от около 2 000 години до около 12 000 години. Последните данни, получени от радиовъглероден анализ, показват възраст на рисунките от 6 000 и 9 000 години, като лично моите съмнения в коректността на използването на метода в условията на пещера Магура са огромни. Защото рисунките не са били консервирани, в изолирана среда, че да може от тях да се вземе чиста проба. Там са минали около 1 500 000 човека, в периода на безстопанственост между 1992 и 1994 там са горени кабели, там живеят прилепи, които дишат и акат, на рисунките са правени реставрации и са им се случили ред други събития, които са замърсили материала на боята.

Моите проучвания посочват, че има два главни периода на направа на рисунките – единия преди около 42 000 години, а втория – преди около 14 600 години.

В тази публикация описвам как се познава, че има два етапа на рисуване, както и какви разлики и подобия има между рисунките от двата етапа.

Ето извадка от публикацията „Беседата в Магура. Част 1„:

Възраст на рисунките

Рисунките от Магура не могат да се датират пряко с радиовъглероден анализ, защото са компроментирани.

През 1956 година се прави заснемане на рисунки, за целите на което боята им (прилепно гуано) бива опреснена, за да личат добре. След това, през осемдесетте години рисунките биват обработени с разтвор срещу гъбички. Не е само това, но и всички посетители издишат свеж въглерод под формата на въглероден двуокис, който ежедневно опреснява въглерода в рисунъка. Затова датирането на рисунките с радиовъглероден анализ ще покаже много по-малка възраст от действителната.


image

Показвам това, че една част от рисунките са изпъкнали от стената и обяснявам, че това се дължи на тяхната боя, която запечатва скалата и спира ерозията под самите рисунки, но околната скала продължава да ерозира и се оттегля назад, като оставя рисунката изпъкнала. При постоянните условия в Галерията с рисунките всичко се случва много бавно. Един надпис с молив от 1940 година изглежда като правен вчера. Човек трудно може да си представи колко време е нужно за изпъкване на рисунките с до един сантиметър. Чел съм за 40 до 100 хиляди години.

Ето кои са изпъкналите рисунки:

Това са рисунките в червено.

Тук показвам и сравнение на стиловете:


imageimage

Първо отбелязвам разликите в животните. Червените са изпъкнали, а черните са плоски. Вижда се, че старите животни са съвсем различни от по-новите, сред които има само елени и кон. Това значи, че е минало толкова много време между двата етапа на рисуване, че фауната се е променила напълно. Според моето датиране, старите рисунки са на 42 680 години, а новите на 14 600 години.

Интересно е, че независимо колко точно време е минало, новите рисунки са стилово идентични със старите и представляват тяхно стилово и смислово продължение, все едно никакво време не е минало между двата етапа.

Но време е минало и това се доказва не само от изпъкналостта и различните животински видове, но и от наличието на нови, несрещащи се преди това геометрични елементи и концепции:

image

Тези символи се намират само и единствено сред новите рисунки.

image

Показвам и плочицата от слонова кост, намерена в пещера в долината Ач в Германия, която е датирана на възраст 32 500 – 38 000 години. Тя има на себе си изображение, непълно идентично с рисунките от Магура. Това е косвено доказателство, че рисунките са съществували още тогава.

Друго такова доказателство е датирането на Европейския анимизъм (долу в ляво) или това е Култа към плодородието на възраст от 42 000 години и то именно със символа „танцуваща жена“, който съставлява около 40% от магурските рисунки.

На последно място привеждам прочит на сцена от пещерата:

Считам, че първите рисунки са възникнали в епохата Дева преди около 42 – 43 хиляди години. Спомнете си началото на беседата, когато разказвах за миграцията на полюсите, и обърнете внимание, че последните рисунки според прочита ми са правени отново през Дева, но 26 000 години по-късно.

Тук е важно сведението, че простите числови записи присъстват даже и сред старите рисунки. Тези числови записи представляват групи от вертикални черти от този вид: IIII. Както се вижда и в случая с пещерата Козарника, такива числови записи са били напълно свойствени за района на Белоградчик преди около 40 000 години.

На следващия етап на рисуване, случил се преди около 14 600 години, числовите концепции вече са много силно развити, като хората вече умеят да записват големи числа чрез използването на разряди, имат понятие за умножение и деление.

Това е описано подробно в следните две статии:

Числа в записа от Магура и действия с тях (не се плашете) Числа в записа от Магура. Част 2

Очевидно е, че преди около 14 000 години местните хора са необходимата математическа основа, за да опознават космоса и неговите процеси. Сега да видим дали има и следи от такова явление.

На Вашето внимание – календара от Магура:

Ето отново общия му вид:


image

В този си вид календарът е много претрупан, а като за начало е нужно е да се забележат и разберат основните моменти в него. Затова ще представя по-изчистен негов вариант:


image

Тук виждаме слънцето с четири символа около него, като четирите символа са вариации един на друг. Това значи, че представят едно и също нещо в четири негови състояния. Знаем ли за такова нещо, което е около слънцето и се намира в четири различни състояния? Да, това е планетата Земя в четирите характерни точки – равноденствията и слънцестоянията.

Лесно се познава символът за зимно слънцестоене:

image

На първо място, той е изобразен най-близо до слънцето, което е действително вярно – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето. От друга страна, този символ прилича в голяма степен на сурвачката, която пък се използва само от нас, българите в първия ден от новата година. В миналото новата година започвала на 22 декември, защото тогава денят започва да нараства, което се считало за поредното възраждане на Слънцето, което пък било възприемано като бог. Всъщност, слънцестоенето се нарича така, защото в продължение на няколко дни слънцето сякаш спира да се движи по небето. Случва се така: на 22 декември то достига на-южната си точка на изгрев и три поредни дни изгрява от същото място. След това започва да изгрява все по на север и денят се увеличава. Това се случва на фона на сочещия към изгрева колан на Орион, който представлява кръст. Тези астрономически събития са точен аналог на разпването на кръста на Божия Син, трите дни на неговата смърт и възкръсването. И сами разбирате, че слънцето изгрява така от милиони години и заради това астрономическата действителност предшества появата на притчите и легендите.

Следователно, по два отделни признака този символ е определен като зимно слънцестоене. Още по-интригуващото е, че само ние използваме подобен на този символ на близка дата във връзка със същото събитие – сурвачката, което показва и кои са най-преките наследници на културата Магура, която според разпространението на името по света е била всъщност световна цивилизация.

Право срещу символа за зимно слънцестоене се намира символът за лятно слъцестоене:

image

Той е нарисуван най-далеч от слънцето, което е астрономически вярно, защото през лятото Земята се намира най-далеч от слънцето. Разликата в разстоянията между зимата и лятото е около 5 млн. километра, което на фона средно разстояние между планетата и звездата от 150 млн. километра е едва 3% или достатъчно малко, за да не може да се забележи в ежедневието.

Удивително е, на първо място, че Земята е представена да се намира около слънцето, а не слънцето около Земята, както е било при древните гърци, например. Ясно става, че този календар не датира отпреди 3-4 хиляди години, когато хората са били още далеч от идеята, че планетата ни обикаля около звездата. Това запраща възрастта на календара и по-новите рисунки много по-назад във времето.

На второ място, удивително е, че хората от онова време са познавали равноденствията и слъцестоянията, че са знаели и разстоянието между двете небесни тела. Та ние знаем разстоянието едва от скоро. Удивително е също, че са знаели и посоката на движение на планетата около слънцето, но е нормално с оглед на това, че техният астрономически модел е бил хелиоцентричен.

Интересно е това, че става дума за един и същи обект, представен в четири различни състояния, защото действително при различните сезони Земята изглежда различно и се намира в различно състояние. Поне от гледна точка на нашите географски ширини.

Това е другият факт, който мен много ме радва – този календар е съставян за нашите географски ширини, защото само те позволяват наличието на сезони. Този календар не е донесен нито далеч от север, нито далеч от юг и най-вероятно е разработен именно тук.

Следва символ, който представя числото четири:






 

но не какво да е четири, а четири, което изчерпва. Така се брои на рабош – последната черта зачертава останалите и показва, че с това преброяването е приключило.

Кое може да е четири и да изчерпва? Четири са сезоните при този тип календар, основаващ се на слънцестояния и на равноденствия. Изреждат се четири сезона и всичко започва отначало. Четири години съдържа и цикълът с високосна година, който изисква добри астрономически познания, за да се установи, че за цяла една година остават само шест непреброени часа.

Като се има предвид, че този символ е изнесен вдясно над самия изобразен цикъл на сезоните и на годината, става ясно, че той се отнася за цялото това повторение и го характеризира. Този символ показва, че съществува цикъл от четири сезона и, че четвъртата година приключва един цикъл, т.е. календарът е с високосна година.

Следва група символи, подобни на шахматна дъска:

 

image

Отдолу са налични 27 точки, което е числото 27, представено като един цялостен блок – нещо, което се случва като една цялост. Двадесет и седем са денонощията в лунния орбитален месец. Лунния орбитален период е много трудно да бъде установен, защото не може да се измери с преки наблюдения. Трябва да се има предвид съвкупното движение на Луната и Земята, за да може да се изчисли. Познаването на лунния орбитален месец е голямо постижение. Тези 27 точки показват лунния орбитален месец.

Хоризонталната черта се каза по-рано, че значи начин, логика. Тук двете черти отгоре значат „повтори същото още два пъти“. Вместо да изрисуват още 27 и още 27 точки, онези хора са поставили две черти отгорен с което дават ясно указание какво да правим.

Така общо преброяваме три лунни орбитални месеца между две положения на земята, които определят един сезон. С това разбираме, че онези хора са познавали сезони с продължителност от по три лунни месеца.

Като имаме предвид, че положенията на Земята са четири и между всеки две от тях има по един сезон, то общият брой на сезоните е четири.

В онова време, обаче, не са се изкушили да приравнят броя на дните в месеца на 30, за да се получи удобно делене с числото 360. Запазили са неудобната, но истинска продължителност от 27 денонощия. Отзвук от това има и до днес.

Ако разглеждаме слънцето като Земя и символите за Земя като четирите фази на Луната, тогава можем да прочетем символите фонетично на Кирилица и получим името Фе+Ба, което е древно име на Луната. От там е останало името на месец февруари, което буквални значи месец, а той пък е с 28 дни. Мисля, че някога месеците са наричани феби и са били с продължителност от по 27 дни. Чувал съм дори, че някога имало и тринадесета зодия (паяк), и тринадесети месец, колкото са месеците с по 27 дни в една година, но не знам това със сигурност.

Следва друг символ в календара:

 

Символът е кръгъл, което значи повтаряемост, цикличност. Символът има 13 лъча и, съответно, 13 сегмента между тях. Това значи цикъл с тринадесет периода, който след това повтаря отново.

Когато месеците са от по 27 денонощия, то такива месеци има 13,5 в годината. Цяло, събират се 13 такива месеца в една земна година и след това нещата се повтарят, но общо в две съседни години се събират почти точно 27 лунни месеца. Може би допълнителната точка в символа да показва половината орбитален лунен месец, който остава до пълна земна година.

Половината месец, който не достига за изравняването на броя на дните в земната година, е 14 или 15 денонощия според това дали годината е обикновена или високосна. Любопитно е дали можем да намерим такова число в календара.

 

От дясната страна са налични девет точки с две черти отгоре, което по посочените преди малко правила значи числото 27 (9 + 2.9). Двадесет и седем е точно един лунен месец, който се събира от двете половинки на две съседни години. Ако символът отгоре значи „първо събери с два пъти по това отдолу, а после раздели на две“, то получаваме именно числото 13.5, което кръгло е 14 – броят на необходимите дни.

Интересно е, че ако това са необходимите допълнителни дни до 365, то те не са разпределени равномерно из месеците за постигане на удобство, ами се представят като цялостен, самостоятелен блок, който навярно се поставя или в началото, или в края на годината – според случая.

Изглежда, по използването на орбиталния лунен месец, че този календар не е използван за ежедневни цели, защото е изключително неудобен. Но е особено добър, ако винаги искаш да знаеш къде се намира Луната и да съобразяваш дейностите си с нея. Това е подходящо за някакви много по-различни цели.

Сега да превключим с едно равнище надолу и вече да четем слънцето като Земя, а символите около него като положения на Луната. В Магура това е нормално, защото един символ може да има множество контекстуални значения, а стремежът е бил с минимум символи да се предаде максимум информация.

Тогава тези 27 точки отдолу казват, че лунният орбитален месец трае 27 денонощия.

Интересно е, че символите за Луната и символите за Земята са не само взаимозаменяеми, но те са едни и същи и неразличими един от друг. С еднакви символи се представят само едни и също обекти. Това значи, че системата Луна-Земя е възприемана като неделимо цяло, което се проявява единствено в своята цялост.

Същото се получава и със символите Слънце-Земя.

От къде идва тази работа с целостта на луната и Земята?

image

Целят този ред от символи, които се използват за Луна и за Земята са различни степени на стилизация на образа на Богинята-Майка, която е Творящият Дух.

Луната се счита като източника на душата, а Земята се счита за източника на тялото. И двете са женски същности, които работят заедно. Слънцето се счита за източника на духа. Затова Земята и Луната неизменно работят като едно цяло по създаването на двете обвивки на духа – те в своята съвкупност са Богинята-Майка или Творящия Дух и затова се обозначават с едни и същи символи.

image

Тук обърнете внимание отново, че символът за зимно слънцестоене или Коледа произлиза от рисунката за Богинята-Майка. Считало се в древността, че Богинята-Майка ражда боговете и, че преди нея нищо друго не съществувало. Както ще видите по-късно, случило се нещо като преврат, с който женското божествено начало било заменено с мъжкото божествено начало и нашите съвременни религии напълно потвърждават това. Все пак не могли напълно да заличат спомените за Богинята-Майка, нито да отрекат логиката на нейното съществуване, та затова в Християнството тя била „понижена“ до божията майка или Дева Мария. Но думата дева значи бог, а Мария идва от Марея, което пък значи Ма (който въплъщава, майка, богинята-майка) + Рея (светлина, дух) – който твори от светлина. По-късно ще видите, че Богинята-Майка, както е представена в Магура, въплъщава именно светлината, духа. Но всичко това било вече неудобно и неприемливо за новата мъжка доминация и така Дева Мария се оказало, че единствено родила Исус Христос по Коледа (Рождество, според Православието). Обаче, кой се ражда на Коледа? – вече стана дума, това е Богът-Слънце. Пак се връщаме там, че Дева Мария (богът, който твори от светлина), ражда Светилото на Коледа. И точно нейния символ откриваме на това място (Коледа) в Слънчевия календар.

Между другото, само да спомена на това удобно място за числото 108, което се състои от 4х27 или което представлява 0^0х1№х2Іх3і, което е комбинация от първите четири проявления. Нулевото има нула възможности, което поражда едно състояние. Единичното има една възможност, която поражда едно състояние. Двойното има две възможности, които пораждат четири състояния. Тройното има три възможности, които пораждат 27 състояния. Или това са 108-те възможности на проявлението. Случайност или не, символите на духа в Магура са 108 на брой, от които 54 са мъжки, 27 са женски и 27 са други, а пък човешките фигури са 27 мъжки, 27 женски и 27 смъртни, от които 18 деятели.

Наблюдава се една невероятно настойчива кратност на числото 27, чийто произход е от числото 3.

За две поредни години Луната прави около Земята 27 обиколки по 27 денонощия всяка.

image

Сега да обърнем внимание на самия символ, който в случая се използва за планетата Земя.

Добре се вижда, че има един основен лъч, който е под интересен наклон спрямо вертикалата.

image

Измерването показва, че става дума за 23° отклонение спрямо вертикалата, а пък наклонът на земната е ос е 23,45°. Дали е същото или не е – кой да знае? Но много прилича да е именно – този лъч да представлява, освен всичко друго, и земната ос.

А сега е интересно, че именно този лъч съвпада със спиралата, която е описана около ядрото. Тази спирала твърде много прилича на една друга спирала:

image

Явлението прецесия на равноденствията се дължи на поклащането на земната ос, което е с продължителност 25 920 години. Заради това тя постоянно мени мястото, в което сочи. Т.е., полюсите постоянно сменят местоположението си по звездното небе. Нашите учени са изчислили пътя на северния полюс заради прецесията.

Двете спирали са идентични, още повече, ако основният лъч е един от земните полюси. Тогава еднозначно е указано, че именно той чертае спиралата. Ако всички тези съвпадения са това, което си мисля, то излиза, че в онези времена хората са познавали и прецесията на равноденствията. Но с оглед на изложеното дотук, си е съвсем нормално да са познавали и това явление, както и да са изчислили пътя на полюсите по звездното небе.

image

Следващата особеност е, че лъчите пресичат спиралата в 24 точки. Това може да се чете вярно по много начини.

Спиралата символизира движението на небесното тяло. Действително, планетата ни се движи из космоса не по кръгове, а по спирала, защото цялата Слънчева система се премества, докато Земята обикаля около слънцето. Тогава тази спирала описва движението на кое да е небесно тяло из космоса.

Ако вземем една навивка на спиралата за едно денонощие, тогава имаме 24 пресечни точки, които са 24 часа, а нима думата час не произлиза от думата част? – частите на деня.

Ако вземем спиралата за една обиколка на Земята около слънцето, тогава имаме 24 половинки от синодични лунни месеци.По-късно ще видите, че за ежедневни цели магурските хора са ползвали именно половинките от синодичния лунен месец, които са 24 в годината.

Накрая, ако разглеждаме тази спирала като прецесионната спирала, тогава целия период от 25 920 години се дели на 24 равни части или по 2 части за всяка зодиакална епоха.

Да погледнем и друг аспект на пресичането на спиралата от лъчите.

Каза се вече, че спиралата символизира земния път, т.е. пътя на планетата Земя. За лъчите се каза по-нагоре, че това са потоци енергия с различна честота, които се излъчват от Светилото, и тези лъчи са всъщност мъжки духове, а мъжките духове са оплождащи. Значи, слънчев оплождащ дух периодично пресича пътя на Земята, която е Богинята-Майка, т.е. която ражда. Следователно, мъжкият дух периодично опложда земята.

Но имайте предвид, че всеки от тези духове е с различна пропорция на „краче“ спрямо дъга и заради това те са с различна честота. Така всяко оплождане предопределя различно зачатие според своите особености.

Ако вземем, че тази обиколка е едно денонощие, тогава в него има силни и слаби участъци. Силните участъци се формират в точките на пресичане и в техните близки околности, защото тогава дух божи снизхожда на Земята, а слабите участъци са в промеждутъците, когато духът отсъства. Това може да се ползва за планиране на нашите дейности, включително и за планиране на зачатие.

Ако вземем, че този път е земната година, тогава през годината има двадесет и четири попадения на духа божи върху Земята и така се формират двадесет и четири силни момента – по два на календарен месец. А календарният месец се основава на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29.5 дни или кръгло 29 дни. Синодичният месец се отнася до моментите, в които виждаме Луната по същия начин – повторението на новолунията, пълнолунията и т.н. Понеже пресичането е в 24 точки, то се случва веднъж на всеки 14.5 дни или това е половин синодичен месец. Половин синодичен месец пък е времето между новолуние и пълнолуние. Следователно, пресечните точки винаги ще съвпадат с някоя от четирите фази на Луната – според това, коя фаза е избрана. Ако е за целите на магията, най-логично е това са новолуния и пълнолуние, защото по новолуние се прави онова, което искаме или трябва да се изпълни, а на пълнолуние то вече е узряло. След това, от пълнолуние към новолуние пък се изчистват нежеланите последствия.

Това значи, че оплождащият и задвижващ слънчев дух ще снизхожда на Земята в точен съвпад с лунните фази, което дава огромни възможности за планиране на ефективни магически занимания. С това става ясно, защо е бил потребен толкова сложен календар, когато е могло просто като нас да закръглят продължителността на месеца до 30 дни и да забравят за грижите. Те пък тръгнали да представят в едно земната година, орбиталния лунен период, синодичния лунен период, денонощието, прецесионния цикъл и, навярно, още неща, които не мога да разпозная. Просто целите на тоя календар изисквали той да отговаря на действителността.

А сега да допуснем, че спиралата изразява целия прецесионен цикъл с продължителност от 25 920 години, който съдържа 12 зодиакални епохи с продължителност от по 2 160 години всяка. Това е земния път през космическите епохи. Тогава наблюдаваме по едно пресичане на лъч с земния път на всеки 1 080 години или това е веднъж на границата на две епохи и веднъж в средата на всяка епоха.

Какво значи оплождащият дух да пресече пътя на жената – това значи оплождане на Майката Земя (или Богинята-Майка) от Бога-Баща. Така се раждат богове на Земята, които имат задачата да помогнат на човечеството да измине още една крачка от пътя си на развитие. Следва на всеки 1 080 години на Земята да се ражда дете на боговете. Действително, Боян Магът се родил около 1 080 години след Христос, а той пък от своя страна се родил толкова време след втория Орфей и т.н.

Може да се търси дали тези форми на пришествие се случват само на едно място на планетата или едновременно се явяват няколко такива хора на различни места. Те носят важно послание за човечеството и му дават идейни основания за нова, голяма крачка напред.

Понеже светлинен лъч огрява в тези моменти пътя на Земята, то около точката на пресичане се наблюдава светло петно, т.е. време с повишаване на духа. В тези времена нараства броят на хората с изявени (считани за неестествени) психически способности. Тези хора са нужни като подкрепа и среда за пришествието на новите идеи, които се донасят от въплътения лъч светлина.

Ако сметките ми са верни, то предстои към 2 030 до 2 050 година това да се случи отново. Може би съществува борба между народите и организациите, кой да прероди божия дух като човек, така че да се облагодетелства от това. Действително, големи ползи могат да се получат от този народ, тъй като епохалните идеи ще излязат от него. Но за тази работа трябват подготвени магове. Не е безпочвено съвпадение, че трите влъхви (които в останалите езици се наричат magi) отишли да посрещат Христос в пещера. За да можеш да посрещнеш, първо трябва да знаеш. А в нашия случай знанието е записано в пещера, като не ми е известно на друго място да има такъв пълен запис, както в Магура. В Магура са обучавани такива хора, там са създавани именно магове.

Излиза, че интересно се живее в началото и в края на епохите, както и в средата им, но помежду тези точки на оплождане са тъмните векове.

По темата със слънцето и календара има още за разискване, но дотук уж замислената като кратка „Беседа в Магура“ нарасна до повече от 22 000 думи, а тепърва предстои да се коментират още сцени и теми.

Но, за да се прехвърлим по-качествено на следващата сцена, искам да наблегна на един аспект: вие може да го знаете и от по-преди, но аз го научих покрай истерията за края на света през 2012 година – това, че на 22 декември слънцето, Земята и галактическия център се подреждат в една права линия. 

Тук имаме слънцето, вляво залепен до него е символът за Земята на 22 декември, а продължението на линията води до звездата с тринадесет лъча. Може да се разсъждава дали тази звезда изобразява и галактическия център.

Разгънатата звезда

Навярно тази звезда представлява някой много важен обект, защото поражда огромни последствия за цялото човечество. Как го прави?

image

Първо обърнете внимание, че тя има 13 лъча и 13 сегмента между тях. Това, че е кръгла значи, че се върти. При въртенето сегментите започват да се редуват спрямо неподвижна точка за наблюдение.

Седем от сегментите са затворени, което значи, че са от един вид. Над осмия сегмент е отбелязана голяма точка с три „пръста“, която указва, че осмият сегмент е особен с нещо. Следват пет отворени сегмента, което показва, че са от различен тип.

Можем да разгънем тази звезда и да я представим под формата на лента, т.е. в линеен вид.

 

Да повторим: 7 от един вид, в осмото нещо особено, 5 от друг вид.

Удивително, но в Магура съществува именно такава лента и то не къде да е, а точно в ляво на Слънчевия календар и то право хоризонтално срещу звездата!

 

Какво значи това? Това значи, че въртенето на звездата с нейните особени сегменти поражда точно съответстващи им епохи.

Сцената на човешката история

Лентата в лявата сцена е Лентата на човешката история, а самата сцена е Сцената на човешката история.

image

Значи, най-важните събития в нашата история зависят от въртенето на някакъв обект, навярно галактическия център, и тези събития ще се повтарят отново и отново, докато обектът се върти. Ето ви възможност да пророкуваме бъдещето, познавайки миналото и няколко основни принципа на пораждането на събитията.

image

Много съществена особеност при Лентата е, че тя е затворена в десния си край, което значи, че на дясно не може да се продължи. В такъв случай, от дясната страна може само да се тръгне и това е началото. Лявата страна на Лентата е отворена и в тази посока може да има продължение, което значи, че развитието на Лентата е от дясно на ляво, като бъдещето е на ляво. Така се определи и посоката на прочита в Магура, като по-късно беше потвърдена и в други сцени.

Тук важното осъзнаване е, че ако знаем продължителността на един сегмент и ако знаем датата на отворения край на лентата, то можем да датираме всички събития по нея.

С отворения край на Лентата положението е сравнително лесно, тъй като човек записва историята до там, до където я знае, а това е днешния ден от негова гледна точка. Следователно, отвореният край е „сега“ от гледна точка на този, който я е изобразявал.

По-сложният въпрос е с продължителността на един сегмент. Видяхме, че магурската култура е ползвала доста богат набор от понятия за календарни периоди – час, ден, половин синодичен месец, синодичен месец, орбитален месец, година, сезон и дори прецесионен цикъл, като е деляла прецесионния цикъл на 24 сегмента с продължителност от по 1 080 години всеки. Всички тези периоди, с изключение на прецесионния цикъл и неговите сегменти, зодиакалните епохи, са твърде кратки за записването на история. Едва ли има смисъл в това да се записва история от десетина години, като се има предвид, че рисунките от Магура съдържат само най-ценните сведения – събития и принципи.

Остава да се търси в огромните по своята продължителност периоди. Но първо, нека се определи тяхното „сега“.

Налично е едно сведение, което се добива от съседната сцена на Слънчевия календар, който вече се показа, че е силно свързан и е предпоставка за събитията в Сцената на човешката история. Там слънцето е изобразено с две точки вътре, а в друга част на галерията се намира и звезда с осем лъча и с три точки вътре:

image

Звезда с осем лъча е символ на слънцето. Веднъж откриваме слънце с три точки вътре, а друг път – с две точки. Възможно ли е това да представлява запис за време? Възможно е, защото една от древните системи за отбелязване на епохите е чрез т.нар. „слънца“. Всяко „слънце“ е с различна продължителност, защото зависи от изгревите на Венера, но всичките са приблизително равни на 5 000 години. Тогава, слънцето от Слънчевия календар следва да значи периода Второ слънце. Ние сега живеем в началото на Петото слънце, а началото на Второто слънце започва преди 14 600 години. Дори да има някаква разлика, дали точната дата на направата на тези, по-нови рисунки е 14 600 или 12 000 години, после ще се прецизира по-точно с помощта на допълнителни данни.

Поставяме датата 14 600 години назад в отворения край на Лентата и започваме да броим всеки сегмент по 2 160 години – продължителността на една зодиакална епоха:

 

Началото на записана история се пада в началото на епохата Дева преди 42 680 години.

Прави впечатление внезапното начало, все едно без никаква еволюция, за разлика от твърденията на стандартната научна хипотеза. Това може да се обясни така: знаем, че тялото е преминало през множество етапи на развитие, защото са намерени и продължават да се намират множество следи от това. Но очевидно началото на човека тук се счита не от оформянето на човешкото тяло, а от развитието на онова, което ни прави хора – онова, което населява тялото. То може да се оформи и развие внезапно с навлизането на нови идеи, които да различат ясно едно човечество от предходното.

Интересно е, че това се случва в Дева, което име значи бог. Става ли дума за божествено откровение пред хората, което да ни е дало нови идеи, така че вече да сме били способни да се отличим от животните и да кажем „от този ден сме хора“? Гледайки внезапното начало на човешката история, изглежда, че е станало именно нещо такова.

Ето какво казват археологическите находки по въпроса:

image

Стрелките представят пътя на кроманьонеца от Северна Африка през Европа, а числата показват преди колко хиляди години миграцията е стигнала до съответното място.

Така научаваме, че кроманьонците се заселват на територията на Северозападна България, където се намира и Магура, преди 40 000 до 43 000 години. В същото време, съществуват диаграми на възникването на човешките религии. Ето една от тях:

 

Долу в ляво се намира началото на Европейския анимизъм, който е Култът към плодородието или това е религията, в която водеща рола има Богинята-Майка. Началото на тази религия е определено от преди 42 000 години, а използваният символ е именно „танциваща жена“ – както се възприемат човешките рисунки от Магура. В Магура, да припомня, става дума именно за Богинята-Майка.

Дотук разполагаме с набор от чудесни съвпадения, с които внезапното начало на историята от Магура преди 42 680 години изглежда точно на мястото си и вярно като сведение, потвърдено от външни и напълно независими сведения.

Да направим още една проверка.

image

Ето тази плочица от слонова кост (тогава в Европа още са живели мамути) съдържа точен аналог на човешка фигура от Магура – не мога да се объркат нито стилът, нито пропорциите и конфигурацията. Плочицата е намерена в пещера в долината Ач в Германия, като според посочената по-горе карта на миграцията на кроманьонците, те са били в тази област преди около 38 000 години. А сега вижте датировката на плочицата, те я 32 500 до 38 000 години. И се счита, че плочицата е пренесена в Германия от изток.

Количеството на съвпаденията нараства значително, още повече, че всички тези находки и анализи са правени напълно независимо един от друг.

С това става ясно, че рисунките от Магура са съществували като стил от преди най-малко 38 000 години, щом е могло да се направи тяхно копие. Като се има предвид и миграцията и преноса на култура, рисунките от Магура трябва да са съществували още преди 40 000 до 43 000 години, за да попаднат по пътя на миграцията.

Всичко сочи, че възникването на „Култа към плодородието“ е свързано с миграцията на кроманьонците, а поставянето на датата от преди 42 000 години показва и къде се е случило това – там, където тези са били по това време – на територията на Северозападна България и в околността на Магура.

Ако наистина се е случило откровение от страна на Девата (бога), което е довело до качествен скок в човешкото развитие, това се е случило в околностите на Магура. По тази причина там са направени и първите около 120 рисунки във въпросния стил. Спомнете си, че рисунките са ясно разграничени според изпъкналостта си на поне две възрасти, разделени от толкова хиляди години, че флората и фауната напълно да се променили.

 

Да се върнем към отворената страна на Лентата. Изминали са цели 28 000 години (ако всичко това е вярно, а не е много убедителна заблуда) и хората са довършили рисунките и то така, че няма никакво стилово и смислово прекъсване, но пък са добавени нови елементи, концепции и животински видове като доказателство за изминалото време. И, вижте, продължението се случва в края на… отново на епохата Дева.

Очевидна е важната роля на Девата, но предстои да се изясни в какво се състои и дано изобщо е възможно това да се направи.

Дотук показах доста потвърждения за огромната точност на този прочит на сцената. Сега да поговорим за прекъсването на лентата, което е и прекъсване на живота.

Ако всяко е датирано вярно, това прекъсване следва да се е случило преди около 25 000 години. Има ли грандиозен катаклизъм от това време? Има – началото на Последния Ледников период, което е именно отпреди 25 000 години. Тогава, за едно десетилетие Европа е скована в ледове, което е истинско бедствие и действително прекъсва живота на много места и на много популации.

Значи, и средната част на прочита на Лентата отговаря добре на действителни събития.

А сега се вгледайте в лявата част на Лентата:

image

Не прилича ли наистина много на това:

image

На молекулата ДНК?

Разбирам, че звучи прекалено – от къде тия хора да знаят за ДНК и за това как изглежда тя? Но вижте, след катаклизма, след прекъсването ДНК е от един вид – както ние изобразяваме нашето. Преди катаклизма сегментите са квадратни, т.е. там ДНК е от друг вид, който е бил прекратен с катаклизма, т.е. неговите носители са били погубени.

Има ли човешка генетична линия, която е била прекратена преди 25 000 години, а след това да се е появила нова? Има. Последните следи от неандерталците, които са живели в Европа, са именно отпреди 25 000 години, а т.нар. пеласги (коренно население на Балканите, от което произлизат траките, ние, келтите и други) възниква преди около 25 000 години и след това заселва голяма част от континента.

А сега обърнете внимание на символа, скъсва лентата:

image

Той е представител на семейството на символите на смъртта, които са част от символите на смъртните фигури:

 

Този символ значи смърт и неслучайно „коланът“ на женските фигури става ветрилообразен, когато те са готови да заченат, защото даването на живот в тяло е и даване на смърт на тялото.

Това, че символът и Лентата са нарисувани горе, значи смърт от небето, смърт от високо. Каква е тази смърт от небето? Метеорит, комета? Възможно е.

Но, обърнете внимание на следното: след началото си Лентата на живота върви добре за известно време, а след това започва да изтънява и да се вие. Това може да значи, че животът е станал по-труден и лош, а може да значи и, че генетиката на онези хора се е развалила. Развалила се е тяхната същност. Помните ли, че старозаветният бог обича и има навика да затрива човечеството, когато започне да прегрешава твърде много?

Да се върнем на Слънчевия календар, за да ви покажа нагледно. Ето как се разпределят съзвездията около Земята:

image

Нали си спомняте, че основният лъч долу чертае прецесионната спирала около Земята? Вижте от къде започва да я чертае – от Дева. Още едно доказателство за правилното разчитане на Сцената на човешката история – и двете сцени посочват Дева като начало.

Ясно е, че съзвездията са правилно разпределени около Земята в тази сцена, защото Коледа и галактическият център са в Стрелец.

Сега обърнете внимание на границата на Риби и Водолей:

image

Над тази граница стои символ, който е едновременно Т (бог-слово) и смърт. Нима бог-слово се явява като смърт (унищожение) в края на Риби или в началото на Водолей? Преценете сами:

 

Лентата е скъсана във Водолей чрез смърт от небето заради разваляне на живота/генетиката на хората.

Твърде библейско, само дето е записано с около 10 000 години по-рано от библейските събития. Ясно става, че е преписвано и преиначавано, но за това – после. Сега е време за това, което се случва под Лентата на живота:

image

Рисунките отдолу описват случващото се по време на катаклизма. Вижте, че горе отстрани има две вертикални черти, които ограждат част от рисунките и значат, че тези рисунки се отнасят до събитията по време на унищожението.

Явява се една огромна мъжка фигура:

image

Това, че фигурата е нарисувана голяма значи, че нейното въздействие върху сцената е голямо. Главата на фигурата е с формата на символа Т, който значи бог-слово. Тук е изобразено пришествие, първото запомнено или първото изобщо в човешката история – бог-слово се явява сред хората. А си спомнете за книгата „Тракийските хроники“, според която бог винаги праща своето Слово, когато трябва да се свърши определена работа, представляваща намеса в човешките дела.

Под това пришествие е нарисувана мъжка сила, мъжка енергия, което значи, че тази енергия е подчинена на въплъщението на бог-слово:

image

Той използва тази сила, за да подчини двете женски фигури – това е причината да са нарисувани много по-малки. Подчинява ги и ги кара да служат/да се молят на бог:

image

Този символ значи значи служа, извършвам ритуал, а в сцената ясно е показано на кого е подчинен и за кого се отнася ритуалът:

image

Този въплътен бог-слово дава религия или нова религия на хората, като подчинява жените и така възстановява живота, макар и вече един по-различен живот, символизиран от това, че сегментите на Лентата на живота вече са правоъгълни, а не квадратни. С възстановяването на живота разбираме, че въплътеният бог-слово е и Спасителят, но това се е случило не преди 2 000 години, а преди 25 000 години.

Тук интересен е случилият се преврат, при който женското доминиращо начало е било заменено с мъжко доминиращо начало и Богинята-Майка е била „детронирана“ в полза на Бога-Баща. Заедно с това е сменена и религията.

Звучи налудничаво, но има няколко книги, които разказват за твърде подобни събития. Става дума за поредицата за Орион и Сириус на издателство „Паралелна реалност“. Нека се абстрахираме от това какво е личното ни отношение по въпроса и да следим приликите във фабулата.

Книгите са написани по лекциите на американския индианец Робърт Морнингскай, който през 1947 година бил още дете и му предстояла инициация заедно с негови съплеменници. Това трябвало да се случи в пустинята. Тогава се случи събитията от Розуел, при които се счита, че един извънземен космически кораб се разбил на планетата ни. Всъщност, по думите на Морнингскай, и втори кораб се бил разбил същата нощ, но това военните успели да потулят напълно.

Обаче, от втория кораб Морнингскай и неговите съплеменните спасили едно извънземно, което лекували до оздравяването му. Като благодарност, извънземното им разкрило човешката история.

Според него, ние сме създадени като човешки вид чрез генетично вмешателство от страна на империята Орион, която била доминирана от женското начало и чиято Императрица-Майка била еманацията на Богинята-Майка. Това станало, като те дошли тук с Луната, която отвътре била куха и представлявала космически кораб. Земята дълго време била под властта и доминацията на Орион и, съответно, на еманацията на Богинята-Майка.

По-късно Земята била превзета от империята Сириус, която била доминирана от мъжкото начало и били положени много старания да се затрият спомените за женското начало.

Това станало със сила. Тези от Сириус имали военната стратегия да ползват астероиди като космически кораби. Издълбавали ги отвътре и ги оборудвали. Самият вид на астероид пък им давал добро прикритие. Част от военната им стратегия била да засилват астероиди, комети и метеорити към атакуваните планети, с което унищожавали планетите, но изглеждало така, сякаш те нямат нищо общо.

Смъртта от небето, скъсала Лентата на живота, е много вероятно да е именно космическо тяло, защото в ледниците от това време се намират завишени следи от метали с космически произход, а те могат да дойдат на Земята само с някакви космически тела. Разпространението на металите е по цялата планета в пластове и ледници от въпросния период. А тогава пък започва Последният Ледников период, което отлично отговаря на последствията от разбиването на астероид в планетата ни.

От друга страна, ето как изглежда съзвездието Орион от Земята:

image

като при него особено изявен и известен е коланът.

 


има продължение ....




имаима




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 430940
Постинги: 281
Коментари: 365
Гласове: 1079
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930