В българската историография съществува противоречие относно произхода на българите. То се изразява в две главни направления автохтонност отместен характер, траки, мирмидони, пелазги и дошляци през 681 г. на Балканите от далечния изток уни с тюркски произход и вожд Аспарух. Последното се твърди от редица известни представители на руската и съветска историографии, историци от източната римска империя и от други страни, както и от български автори, начело с доайена на националната ни история проф. В.Златарски и негови последователи под най-различни форми.
   Първото се твърди от историци от споменатата римска империя, българските автори от Златния век на Великият цар Симеон, цитиращи Йоан Малала и професор Ганчо Ценов и неговите последователи, и тези от тях в по-ново време.
   Изследванията, особено в археологията, а и в други области на историята, генетиката и лингвистиката в досегашното време сочат, че академичната наука все още не може да отсее зърното от плявата и да посочи истината.
   Предлаганият текст е превод само на 14 страници от 634 на студиите по история и култура на хуните, написани от американският учен от австрийски произход Отто Менчен-Хелфен, издаден на английски език от сътрудниците му, след неговата кончина в книгата "Светът на хуните" и по-специално в глава Х-та, запълвайки една празнина в тяхната история (на хуните, възприемани като българи) доказваща, че те имат европейски произход, а не тюркски от азиатските земи, че и от тези на Китай и Монголия.

Литературните, епиграфски и палеонтологически свидетелства сочат за присъствието на хуни около Черно море много преди времето, когато през седемдесетте години на четвърти век атиловите хуни нахлуват в Украйна.
   Нито гърците, нито римляните са знаели от къде са дошли атиловите хуни. Амиан Марцелин е разположил местоживенто им зад Меотия, Азовско море - "около граничещия с ледове Океан", което дава малко светлина на неговите географски забележки, но не на хуните. Осемдесет години по-късно Приск няма по-добро предложение , освен легендата за сърната, която показала пътя на хуните през Керченският пролив за Крим. Прочел ли е той това от Евнапий или е чуто от него в двора на Атила, остава неясно.Във всеки случай, легендата се явява вариант а широко разпространената евро-азиятска история за животни-предводители. Броят на предполагаемите хуни е последица от съществуването на изкривени текстове.




   Плиний пише: - " След Attacorsi, там се намират племената thuni и focari и принадлежащите вече на Индия - casiri, разположени във вътрешните райони по направление на скитите. (Ab Attacoris gentes Thuni ej Focari et, iam Indorum, Casiri introrsus ad Scithas versi humanis corporibus vdscuntur). Това е запис от Кодекса на Лейденсис Воссианус в края на IX-ти век, с който всички редактори са съгласни - е най-добрият ръкопис. Това се явява и при прочитане в кодексите Vat.Lat.3861 и Parisinus Lat.6797 ( XIII-ти век). Кодексът Florentinus Ricciardianus е пълен с много погрешни прочитания - има Chuni вместо Thuni.
   Много отдавна е признато, че Orosius (Hist.adv. pag. 1,2,45) е писал inter Funos, Scythians et Gandarias mons Caucausus. В Кодекса Bobiensis Amrosianus, ние вече четем Chunos, както и във всички по-късни кодекси (Chunos or Hunos).
  Другото название за хуните, което независимо един от друг са изменили латинските, арменските и коптските преписвачи е било Uenni. В хрониката на Хиполитус написана до 235 г. от н.е. вече се явява изкривяване на думата от Ouennoi в Ouenetoi. Barbarus Skaligeri има вместо това Huuni. Подобно на западните преприсвачи, арменският преводач на Хиполитус е решил, че е нигов дълг да поправи "грешката" на по-раншните преписвачи и е заменил думата Ouenuoi с думата Homk.

   Гръцкият оригинал на Treaties on the Twele Stones на Епифан, написан около 394г. е загубен, но голяма част от ранният превод на латински е съхранен в Сollectio Auellana. В "северният регион, който обикновенно древните наричали Скития", са живеели Gothi et Dauni, Uenni quote et Arii usque ad Gemanorum Amazonarumumque fegionem. Francesco Foggini-първият редактор на De Gemmis (1743) помислил, че първият откъс бил изкривен и предложил четенето на Hunni вместо Uenni. Още повече, че той оставил текста такъв какъвто го намерил. Човекът, който превеждал гръцкият оригинал на коптски език, бил по-смел и просто променил названието, (което не означавало нищо за него) в "Huns".

  Откъсът от Getica 30 на Йордан, дава известно знание за хуните в техните древни земи на Изток. Той пише: - "Скития се формирала като гъба, в началото тясна, после широка и кръгла по форма, разширявайки се по-нататък като хуни, албани и сери". Както забелязъл Момсен, сравнението сочи към Касиодор, главният източник на Йордан.

е събрала само част от огромния му труд относно хунския период на българите. Българските историчарчета в БАН и катедрите все още се првавят, че не я забелязват, а тези които го цитират се опитват да го фаллшифицират, но тази книга би следвало да бъде задължително изучавана в българските учебни заведения, а не русофилските ни академичета, професорчета и т.н. да се лутат безцелно в джунглата на пан-тюркизна, пан-славизма, македонизма, а сега се опитват да ни направят траки.

Най-доброто е че генетиката потвърждава заключенията на Отто Менчен-Хелфен че българите са хуните на Атила и това ще ги принуди да завъртят русофилската си опашчица и да загърбят лъжите които разпространяваха за корените на българския народ.

Тази книга умишлено не се превеждаше на български и все още не е преведена, затова ДС ченгето Божидар Димитров е поставили две азиатски юрти в центъра на Плиска и историчетата в музея убеждават посетителите, че българите построили Големата Базилика били... номади!?

Сурвакар

Никак не е лесно отсяването на житото от плявата, особено ако няма желание за това. Много е трудно днес европейците, а и не само те да посочат ясно, че единствено ние сме запазили името на белите арийци (бел, бял, бул, бол и т.н. арии) тоест българи. Колко други народи или племена са оставили такова количество градове и на такова пространство по земята, указвайки чии са - Белград, Болгород, Болгар, Бухара и т.н. Колкото до юртите може да се предположи, че за онези времена са играели ролята на кемпери и каравани (когато пътуват няма да спят като каубоите на земята я) за това са си приготвили определени изделия - лесно преносими и бързо сглобяеми.