Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 02:48 - Българският език и произходът на българите 5
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 1346 Коментари: 0 Гласове:
3



 V. Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България

 

 Писмени паметници на средновековна Дунавска България е всичко, което е писано между 9 и 15-16 век от новата ера в земите на Дунавска България, също и извън нея, но от нейни представители и е достигнало до нас. Въпреки че се излиза от средновековието, могат да се включат и писанията до 18-19 век от новата ера. Или това е достатъчно дълъг период и достатъчно голям материал, за да може да послужи като доказателство. Още повече доказателството не виси само за себе си, а се връзва и с другите изтъквани доказателства – на първо място ДНК-то и антропологията. Затова вече се слага край на твърденията, че няма доказателства за нашия произход и веднъж за винаги се установява кои сме ние българите.

 По-горе беше посочено, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като аналитичният език влияе върху синтетичния. Как се извършва съответното влияние в основни линии? Синтетичните езици имат падежи и проста глаголна система. Аналитичните езици нямат падежи, но притежават сложна глаголна система, която се изразява с много глаголни времена. Някои, от които са сложни / перфектни /. За да почнат да изпадат падежите, трябва да се натрупат повече глаголни времена. Затова при някои езици се получава наличие на сложна глаголна система, повече от основните глаголни времена, но в същото време има и падежи. В този случай даденият език е развил известна степен на аналитизъм, като процесът още не е завършен, защото не са изпаднали всички или поне повечето падежи. Всичко това се развива изключително бавно в продължение на хилядолетия. Поради тази причина има езици с незавършен аналитизъм като гръцки, румънски, албански, немски, за който беше говорено по-горе и др. За да може един аналитичен език да повлияе върху някоя синтетична реч, е необходимо аналитизмът в езикът, упражняващ влияние, да е достатъчно развит.

Какво се получава на практика тук на Балканите. Имаме език, който е извървял в достатъчна степен своя аналитичен път на развитие, за да може да влияе върху другите езици. Това е българският език. Съвременната българска реч има 9 глаголни времена и никакви падежи, само отделни падежни остатъци. За звателния падеж беше отбелязано, че много езиковеди не го смятат за падеж, тъй като не изразява отношение на едни думи към други думи в изречението. Представете си колко хилядолетия са необходими, за да се стигне до това състояние на 9 глаголни времена. Като отчетете обстоятелството, че синтетичните езици имат по 3-4 глаголни времена. В писмените паметници на средновековна Дунавска България сложната глаголна система на българския език е отбелязана.

Именно тук се забелязва голямото противоречие. Защото наред с тези много глаголни времена се отбелязват и цели 7 падежа, без звателния 6, които са точно същите като в славянските езици. Но между 12-14 век тези падежи, изведнъж, започват да изпадат и към 15 век до днес аналитичният характер на именната система господства напълно. Никъде го няма този случай, само за 3 века да изпаднат цели 6 падежа, всичките в дадения език. Това е абсолютно невъзможно. Защото, ако езиците си сменяха граматиките толкова бързо, нямаше да има нормално общуване и от тук дали щеше да я има развитата днешна цивилизация. Глаголната система и падежите са едни от най-основните елементи в структурата на езика. И изпадането на всички падежи, изведнъж само за 3 века, би предизвикало катастрофа в речта. В случая се нарушават основни природни закони. Когато се минава от едно състояние към друго, задължително трябва да има преходен период. Иначе при рязка смяна винаги има сътресения. Когато се напечете силно на слънцето, отивате и си взимате хладък душ. Но хладък, а не ледено студен. Веднага се отдръпвате от ледено студената вода, защото няма никакъв преход между силно напеченото ви тяло и ледено студената вода. Затова дори и да се натрупат много глаголни времена, повечето от падежите, а понякога и всички, стоят известен период от време и после започват да изпадат един по един, а не всичките изведнъж.

Ето гръцкият език. В старогръцкия имаме почти същата сложна глаголна система със 7 глаголни времена като в новогръцкия, където има само 1 глаголно време в повече. Падежите са били 7, без звателния. Отпаднали са само 3 и днес са 4, като има тенденция за изпадане на още един, два. Но не са изпаднали всичките 7 падежа. Като пак ще се повтори, че гърците търпят нашето аналитично влияние близо 5000 години. Същото е положението и с немския, румънския, албанския и др. езици. Никъде не изпадат всички падежи, изведнъж, за 3 века. Турският език, който има аналитично влияние донякъде и е от друго езиково семейство, също не е изпуснал всичките си падежи.

Точно това абсолютно противоречие на изпадане на 6 падежа, всички за даден език, отбелязано не къде да е, а в писмените паметници на Дунавска България през средновековието е най-голямото доказателство за голямото разминаване между писменият и говоримият език тогава. Това крещящо противоречие е и най-голямото доказателство за аналитичният, още по онова време, характер на българския език и не само през периода на средновековната дунавска българска държава, а хилядолетия преди това. Защото беше споменато, че гърците идват на Балканите около три хиляди години преди новата ера, със синтетичен език, който и днес не е преминал изцяло към аналитизъм. Това са близо 5000 години. А нашият език е минал към пълен аналитизъм само с малки остатъци.

Вижда се, че са необходими почти пет хилядолетия, за да изпаднат 3 падежа при гърците и то при положение, че гръцкият език има непосредственото въздействие на българския или това е езикът на траките / тракопеласгите /. Който тогава и днес е единственият аналитичен език в района. Няма кой друг език да упражни въздействие върху гръцкия. Как тогава в нашия език само за 3 века изпадат всичките ни 6 падежа, звателният не се брои-беше обяснено защо. Без да имаме въздействие отникъде и т.н. Ясно е, че тези падежи не са съществували в българския език. Защото ако съществуваха, нямаше как нашият език да упражни въздействие върху другите езици около себе си, защото щеше да е синтетичен, а влияние към изменение на основната структура оказва аналитичният език и затова не може да се твърди, че българският език прави някакво изключение в развитието на езиците, въобще.

Ясно е, че писмените паметници на средновековна Дунавска България отразяват насилие над езика ни, което бива отхвърлено. Ясно е, че хилядолетия не само преди средновековието, но и хилядолетия отпреди 3000 години преди новата ера, когато гърците идват на нашия полуостров, българският език, сиреч на тракопеласгите, е бил започнал процес на аналитизъм. Подобно нещо твърди и Кирил Влахов. Има още факти, които силно подчертават невъзможното изпадане на ужким 6-те падежа в езика ни само за 3 века. Това е наличието дори и днес на падежни остатъци в българския език. При местоименията и някои родително-винителни форми на мъжките имена в отделни говори. Също и образуването на още едно глаголно време, което е липсвало в старобългарския език. Това е бъдеще предварително време в миналото. Състои се от бъдеще време в миналото на спомагателния глагол “съм” + миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол :

“Щях да съм ходил”

Или в старобългарския език е имало 8 глаголни времена, а в съвременния български са 9.

Справка “Старобългарски език” от Кирил Мирчев – Издателство “Наука и изкуство”, София, ІІ издание, 1985 г. и “Граматика на съвременния български книжовен език” – том 2 – Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.

Или, ако допуснем, че преди много хиляди години е започнал процесът на аналитизъм в българския език, то излиза че още 100% нещата не са приключили. Излишно е да говорим повече. Точно това ярко противоречие красноречиво говори, че траките не са били почти изчезнали както ни лъжеха. Напротив траките или тракопеласгите са били мнозинство и то не малко. Иначе нямаше да има богата глаголна система в писмените паметници и да се налага падежите да изпадат само за 3 века. Точно това противоречие показва единството на българския език в миналото и днес. Което се изразява в единството на неговата структура, единна не за 1-2 хилядолетия, а за много повече.

Това от своя страна доказва, неопровержимо, че траките / тракопеласгите / са българи. Доказва и, че прабългарите са траки / тракопеласги /, завърнали се по родните си места. Защото прабългарите се установяват трайно на Балканите през 7 век от новата ера. А се видя, че влиянието на българския език над другите балкански езици е започнало хиляди години преди новата ера и че трябват хилядолетия, за да се получи основна структурна промяна.

При това положение, ако езикът на прабългарите не е бил аналитичен, то няма как само за няколко века да стане аналитичен, когато от 15 в. се отбелязва почти цялостен аналитизъм в писмените паметници. Още повече прабългарите, винаги и навсякъде, са били заобиколени от синтетични езици. Няма откъде другаде да вземат аналитичния език, освен от Балканите откъдето са тръгнали. По-горе беше говорено за това и беше посочено къде да се търсят доказателствата за тръгването им от нашия район и т.н. Ако прабългарите не бяха траки / тракопеласги /, то траките / тракопеласгите / щяха да проявят ожесточена съпротива против тях, както са правели срещу римляните. Ето още едно доказателство, което се покрива с посоченото от българският език. Вижте какво казва не кой да е, а известният професор Кирил Мирчев, написал “Историческа граматика на българския език”.

- “Вече в началото на 15 в. Различията между езика на богослужебните книги и говоримата българска реч са били толкова големи, че дори един писател като Константин Костенечки смята езика на старата българска книжнина не за български, а за руски”.

Цитатът е от третото издание на “Историческа граматика на българския език”, 1978 г., стр. 62

 Но все пак, благодарение на факта, че българските книжовници не са се приспособили изцяло към наложения за официален чужд език и са отразили богатата глаголна система, като набързо са изхвърлили несвойствените падежи само за 3 века, то можем да кажем, че писмените паметници на средновековната дунавска българска държава отразяват български език в момент на борба срещу извършвано насилие над него. Което достатъчно ясно доказва това, което беше изтъквано по-напред. Можеше ли нашият език да устои на насилието върху себе си и в същото време да влияе върху съседните езици, ако не беше вече в достатъчна степен развил и утвърдил аналитизма. Процес, извършван в продължение на хилядолетия. От тук ясно личи, че ние сме хилядолетия преди другите в тази част на южна Европа.

Знае се, че етруските са населявали днешна Италия – централната и северната ъ част, а пеласгите, освен Балканите, са населявали и южните области на Италия. Етруските се смятат за сродни на траките. Пеласгите пък са предци на траките и се смесват с тях, като по този начин се слага началото на българския народ. Може би затова не случайно, днешните италианци говорят език с различна структура от латинския. Езикът на италианците е аналитичен като нашия. Между другото латинският език, който е синтетичен, е претърпял известно влияние от етруския и се забелязват наченки на аналитизъм в латинската реч. Латинският идва и на Балканите, чийто продължител е румънският език. Българският език оказва влияние върху румънския и върху всички балкански езици. Но за това ще говорим след някое и друго изречение.

 Редно е да изтъкнем, че писмените паметници на средновековна Дунавска България ни показаха много истини. В този смисъл те са безценни и са едно от най-силните доказателства за нашия произход, вързани заедно с другите силни доказателства. Няма да ги повтаряме пак. По никакъв начин не може да се говори, че няма достатъчно доказателства за нашия произход или да се преиначават фактите. Езикът най-вярно показва нещата и именно българският език, чрез тези писмени паметници доказва това.

 След като говорихме толкова много за писмените паметници, редно е да изброим някои от тях – “Клоцов сборник, Савина книга, Болонски псалтир, Добрейшово евангелие, Дубровнишка грамота на Иван Асен ІІ, Троянска повест, Влахо-български грамоти, Дамаскините” и т.н. В “Историческа граматика на българския език” от Кирил Мирчев се дават и съответните примери. Ето какво пише проф. Мирчев:

“В среднобългарския период включваме 12, 13 и 14 век. Това е времето, когато се руши старата система на езика и българският език започва да губи най-типичното качество на своя граматичен строеж – синтетизма в областта на имената .........

 Новобългарски период. Това е периодът от 15 век до днес, в който аналитичният характер на именната система господства напълно”.

 “Историческа граматика на българския език” – ІІІ издание, 1978 г., стр. 10 и 11

 Виждате само за три века 12, 13 и 14 в. се руши цялата система на езика. Абсолютно противоречие, за което беше писано по-горе. И точно това противоречие доказва, че траките / тракопеласгите / не са изчезнали, а ние съвременните българи сме техни наследници. Някой ще попита нима самият Кирил Мирчев, който е известен специалист и е боравил със самите паметници, не е забелязал абсолютното противоречие. Сигурно го е забелязал, но още от Освобождението ни от турско робство, официалната наука, по конюнктурни причини, се стреми да изхвърли траките от народностния ни състав. Дори и днес не им отдава необходимото значение. При това положение известният професор е щял да загуби кариерата си. Затова се забелязват противоречия в обяснението, което се опитва да даде Кирил Мирчев в главата “Причини за разпадане на падежните форми в българския език” – стр. 292 от третото издание на “Историческа граматика на българския език”, София, Наука и изкуство, 1978 г.

Ето твърдение, което впоследствие отрича. И така самият той изпада в противоречие :

“С голяма популярност се ползваше доскоро теорията за фонетичните изравнявания, които се взимаха за единствената причина, пораждаща склонност към аналитизъм. Според тая теория особеното развитие на гласните в българския език или, по-точно казано, фонетичните сближения на редица гласни, които са се намирали в падежните окончания е допринесло за избледняване на флексията, за заличаване на границите между отделните падежи и за възникване на обща форма .............Все пак фонетичните изравнявания в окончанията не могат да се взимат за единствена причина при обясняване на загубата на флексията в българския език. Не са редки случаите в съвременните славянски езици, където се е стигнало чрез естествен звуков развой или чрез морфологична аналогия до големи изравнявания в падежните окончания поне до такава степен, до каквато са могли да се проявяват те и в областта на българската флексия. Въпреки това славянските езици пазят напълно здраво своята синтетична система.”

 И въпросното отричане - стр. 294 :

“Началото на процеса към аналитичен строеж следователно трябва да се постави след ІХ век, когато българският език, поради действието на своите вътрешни закони, започва да променя звуковата си система. С течение на времето тия промени са довели до чувствителна омонимия във формите на някои склонения.”

Първо посочва, че чрез изменение на звуковата система не може да се стигне до аналитизъм, а малко по-надолу твърди точно обратното. Има и още очебийни противоречия в неговите изказвания. Продължаваме на същата 294 стр. :

“Без влияние на средата обаче, тоя процес би спрял дотук. Влиянието на средата при дадените условия в българския език поражда закона за развой към пълен аналитизъм в областта на имената.”

Това е най-голямото противоречие, в което сам изпада Кирил Мирчев. Пак ще се повтори, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като влияние оказва аналитичният език върху синтетичния, а не обратното. Как тогава българският език е възприел влиянието на синтетичните балкански езици, които и днес не са преминали към пълен аналитизъм, а той българският език е минал към цялостен аналитизъм, с много малки изключения? Ясно е, че българският език е упражнил влияние върху всички балкански езици. Това ще бъде разгледано в следващата глава. И понеже влиянието на българския език е очевидно, господин Мирчев не може да не напише следното на стр. 293 :

“Обективни факти, които се наблюдават в българския и румънския език, ни свидетелстват всъщност, че при формирането на румънския език силно влияние е било упражнявано от българският език, а не обратно.”

Ето още няколко изречения на професор Мирчев от въпросната глава, с които той на практика посочва, че езикът на траките или древнобългарският език е бил в по-голямата си степен аналитичен. Стр. 293 :

“От друга страна , дълго време преди идването на славяните на Балканския полуостров, огромната част от старото тракийско и илирийско население е била романизувана или елинизувана.”

Стр. 294 :

“Още при идването си на Балканския полуостров българските славяни заварват тук романизувано и елинизувано население, което е познавало в своята граматична система малък брой падежни форми.”

Всички останали изказвания на Кирил Мирчев, които са в противовес на явните факти, след това, което посочихме, просто отпадат. Но каквото и да се прави езикът, най-вече неговата структура /граматика / си стои здраво, в продължение на хилядолетия, и се говори от милиони носители във всеки момент. Затова истината не може да се скрие и поради тази причина езикът най-вярно показва нещата, за което беше писано по-горе. Не случайно ДНК изследванията и антропологическите проучвания също подчертават в голяма степен между 50-70% тракопеласгийския характер на българите.

 На практика, писмените паметници на средновековна Дунавска България се оказват най-важният момент от изясняването на нашия произход, защото те са единственият / поне за сега / в значителна степен изследван и обхващащ голям период от време етап от многохилядолетната българска история. И въз основа на тях е направена граматика на старобългарския език както и историческа граматика на българския език. От които трудове се вижда, че българският език не е славянски и че българите са наследници на траките / тракопеласгите /. Беше обяснено, поради каква причина се дава друго обяснение на очебийните факти. Но понеже когато фактите говорят и боговете мълчат, тези които са се опитват да преиначат фактите изпадат в явно противоречие със самите себе си. Беше даден достатъчно ярък пример.

Писмените паметници на средновековна Дунавска България още повече засилват връзката между ДНК, антропология, структура на език и т.н. От тези паметници, помагащи да се види развитието на българския език, личи и явното влияние на българския език над другите езици около него. От тези паметници личи, че когато в някой език се посочва, че падежите му изпадат за по-малко от 1000 години, има голямо противоречие между писмена и говорима реч. И че в случая има изхвърляне на несвойствените падежи от говоримата реч. Подобно нещо има в английския език. При него, в писмените паметници, има изпадане на падежите между 2-12 век от новата ера или за около 700-800 години. Но това е в писменият език, който, в някои случаи, може да се окаже много различен от говоримата реч.

Английският език не прави изключение и при него аналитизмът не идва, така изведнъж – само за 700-800 години. Въобще при никой език аналитизмът не идва за стотици години, а за хиляди. Но някои се опитват да спекулират с писмените паметници, като премълчават явни очебийни факти. Опитите им са безуспешни, защото имаме закон, по който се развиват езиците и езикова ситуация. От които ясно личи измамата. Защото там където се посочва, че аналитизмът се е развил, едва ли не, за по-малко от 1000 години, имаме влияние на съответния език, в който е посочено това нещо, над синтетичните езици около него към аналтизъм и то от хилядолетия или пък същият език търпи влиянието на аналитичния до него, което се вижда, че също трае хилядолетия. Примерът с българския език е достатъчно показателен. Просто при развитието към аналитизъм, няма как един език да стане аналитичен за по-малко от хиляда години. Необходими са му не едно, а няколко хилядолетия. Номерът с писмените паметници не минава.

следва продължение ...



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 974741
Постинги: 443
Коментари: 652
Гласове: 1745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031