Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 02:44 - Българският език и произходът на българите 3
Автор: tres1 Категория: История   
Прочетен: 1891 Коментари: 3 Гласове:
3



 ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ

 

1 . Какво показва езикът, който говорим

а) Езикът на траките /тракопеласгите/ е нашия език. Ние сме техни наследници

Скъпи сънародници, не можем повече да продължаваме да живеем, без да знаем кои сме и от къде идваме! Самият факт, че съществуват много теории за нашия произход – като славянска, тюрска, угрофинска и т.н. , говори, че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много политически интереси за фалшифицирането ъ.

 Но въпреки това, е налице едно непоклатимо доказателство за нашия произход. Доказателството е непоклатимо, защото е вътре в самите нас и защото го употребяваме всеки момент. Поради тази причина, то не може да бъде фалшифицирано и не е хипотеза, а нещо реално. Кое е това доказателство? Езикът, който говорим.

Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от неговата история.”

 Христиан Френ – руски академик от германски произход, 1823 г.

Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази част е много променлива и е само външният образ, който дава първото впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е неговата структура или граматика и е неговата устойчива, непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат представени, не са хипотеза, а нещо реално.

Защото изключително много повече време е необходимо да се промени структурата / граматиката / на даден език, отколкото неговата лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за броени десетилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие, докато за промяната на граматиката / структурата / са необходими цели хилядолетия и то не едно и две. И най-важното, не може едно малцинство да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Това може да се случи само, ако мнозинството възприеме изцяло езика на малцинството, но такива случаи са много редки. Иначе малцинството може в голяма степен да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският диалект на българския език си остава с непроменена структура.

Структурата, граматиката се състои от цели три части : Морфология, Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и съответно ни показва кои сме и то без да може да се правят каквито и да е фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща. Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000 години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът си е все синтетичен, по-точно развил се е донякъде към аналитизъм, благодарение на българския език, но все още не е преминал изцяло към аналитизъм или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат думите и колкото и да има смесвания и влияния, все нещо остава от първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло, както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или тракопеласгийски произход.

 Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата за славянския ни произход и доказва тракийската /тракопеласгийската/ ни основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае всеки езиковед, както в миналото, така и днес. Обстоятелството, че българският език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен. А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил падежите си.

Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се изразява с предлога “на”. Пример : Съчинения “на” Пушкин. В граматиката съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи. Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил падежите си, като единствено доказателство се представят писмените паметници от 9 век, когато славянският език се налага за официален в държавата и писмените паметници през следващите векове до 18 – 19 век, когато се създава новобългарският книжовен език.

Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем различен. В посочения период, от 9 до 18-19 век, не е имало звукозаписна или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоримият език. Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски език. В случая трябва да се направи много важно уточнение, което не беше направено в първото издание. На практика, писмените паметници отразяват голямото противоречие между говоримия език и официалния писмен език. Няма да е пресилено, ако се каже, че този факт се явява най-голямото доказателство за тракийския /тракопеласгийски/ произход на българите. Защото обхваща цяла епоха и много голямо количество записи.

Ето тук е голямата измама - езикът, на който се пише книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма, която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий, когато България е пред падане под турско робство, се налага да се вземат много строги мерки. В случая най-голямо впечатление прави отразяването на много богатата глаголна система в писмените паметници от Дунавска България. Докато славянските езици, дори и днес, нямат развита глаголна система. С изключение, донякъде, на сръбския език, но той има голямото влияние на българския. Ясно е, че няма достатъчно покритие между говорим и писмен език. По-надолу ще има подробно обяснение.

Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите. През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските – като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата на езика ни си остава непроменена и другата част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за естествено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите си.

Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един индоевропейски праезик, от който произлизат всички индоевропейски езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици.

Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва отнякъде да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на Балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на Балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни?

По-горе, беше даден пример, че структурата / граматиката / на даден език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я смачкаме , хвърлим, или поставим върху огън? На практика се получава следното : Българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атка идва от собствената държава на българите – Дунавска България, където за официален е наложен чужд език с различна структура, въпреки че коренът е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори / гърци и турци /, на които езикът също е синтетичен – структурно различен от българския.

Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия, написани на синтетичен черковнославянски език. Но българският език успява да се запази и дори да тласне околните езици към аналитизъм. Това може да стане само , ако нашият език е много древен, вече със съвсем установена и уседнала основа и то аналитична. Кое е едно от най-древните населения на Балканите и най-многобройното в района, а според Херодот – гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по многочисленост в света след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките и на пеласгите, след смесването им, е нашия език. Особено от обстоятелството, че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на нашата народност са траките и пеласгите, или ние сме тракопеласги.

 

 б) Прабългарите са траки /тракопеласги/, завърнали се по родните си места

 Ако приемем за вярно твърдението, че траките към 3-4 век от новата ера са останали съвсем малко, то тогава, този аналитичен език на Балканите трябва да е донесен от прабългарите. Но те в никакъв случай не са били малко на брой, а много. Защото с шепа хора не можеш да създадеш държава и над 2 века и да си равностойна сила на две империи, между които непосредствено се намирaш – Византия и Франкската империя. Остава открит въпросът кои са прабългарите? До сега твърдо се смята, че българската народност в Дунавска България се състои от три основни етноса : траки, прабългари и славяни. Да, но езикът ни показва, че на практика има един етнос, който претопява друг етнос. Или траките /тракопеласги/ претопяват славяните, защото се оказва, че прабългарите са траки /тракопеласги/, които след дълго странстване се завръщат по родните си места и заедно със заварените тракопеласги стават изключително много над славяните, които и преди това са, в немалка степен, по-малко от тракопеласгите в района. Така наречените “прабългари” са тракопеласги, които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в пространството където се движат на Европа и Азия, от Балканите и далеч на изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в миналото. Защото същите езици и днес са синтетични. А ще припомним, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Поради тази причина няма как днешните синтетични езици в миналото да са били аналитични.

Днес има само един единствен аналитичен език в посочения маршрут на прабългарите – персийският / таджикски и дари са негови диалекти /. Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир. Персийският придобива, по-осезаемо, цялостния си аналитизъм чак към 6 век от новата ера. По-надолу в подточката “Истината за българския народ” ще разберете, че тракопеласгийският / българският език / е с добре развит аналитизъм много хилядолетия преди новата ера. Или персийският далеч след българския започва да развива аналитизма си. Което показва, че езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не съществува никаква възможност на Балканите да бъде привнесен аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този наш аналитичен език на Балканите, след като езикът на всички други народи на полуострова е синтетичен. Но тези други са дошли много по-късно от траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга възможност, че езикът на траките /тракопеласгите/ - с една дума на едно от най-древните и най-многобройното население на Балканите, да е аналитичен в не малка степен, беше споменато.

Ученият Владимир Георгиев посочва, че в езика на траките е имало падежи, но тук идва голямото “но”. Материалът, с който борави нашият известен учен е съвсем малък и вероятността да е изследвал друг език никак не е малка. Защото изследваните, предполагаеми тракийски писмени източници са написани с гръцки букви, понякога плътно наредени една до друга, смислово трудно се разчитат и могат да подведат. Освен това Владимир Георгиев говори много хипотетично и постоянно извлича нещата от гръцки и латински. Все пак, в древната форма на българския език – тракийския - е имало падежи, защото днес имаме падежни остатъци. Но този момент го има хилядолетия преди новата ера.

Ще отбележим, че Кирил Влахов - известен наш учен, един от ръководителите на катедрата по класическа филология в Софийския университет, заявява че падежите в езика на траките са започнали да изпадат още през Античността. Владимир Георгиев е разчел надпис от един пръстен, намерен край Езерово. Находката датира от 5 век преди новата ера. Дори с големи резерви, не може да се приеме, че би могло да е имало 3, дори и повече падежи, без звателния – защото той вече не се смята за падеж. Първо това е писмена форма, която е консервативна и различна от говоримата реч. Второ, ще видите от написаното по-долу, че за изпадането на един падеж отиват средно около 1600-1700 г. или около 2000. Хайде да сложим между 1500-2000 години. От 5 век преди новата ера до сега са близо 2500 години. Би трябвало за тези години да изпаднат 3-4, ако не и повече падежи, в зависимост от това колко е открил Владимир Георгиев. Но това не е станало, защото в писмените паметници от 15 век от новата ера вече падежи няма. Тези паметници се коментират по-надолу. Или от 2500 годините се стесняват на 2000.

В главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че на гръцкия език му трябват 5000 години да изпусне 3 падежа. Или българският, ударно, вместо за 5000 години е изпуснал 4-6 или повече падежи само за 2000 години. Как ще стане това като българският е потопен в синтетично море. Той няма влияние на аналитичен език до себе си. Самият той влияе на околните езици. И ако българският / тракийският / през 5 век от новата ера е имал 4-6 падежа, то влиянието му над околните езици щеше да е много по-слабо и самият български език сега щеше да е с много по слаб аналитизъм.

Самото развитие на езиците показва, че е невъзможно дори език, търпящ непосредствено аналитично влияние, да изпусне падежи за период от 2 или 3000 години така изведнъж, без да се премине през предварителен етап или преходен период. Пример сръбският език - от 1500 години сърбите търпят нашето аналитично влияние и още си пазят всички падежи – 7 на брой. Още повече от близо 6000 години преди новата ера, когато става Потопа и българите тръгват към Азия, към Памир – те тръгват с достатъчно развит аналитизъм в езика си, за да могат да устоят на синтетичните езици около себе си, а вероятно са и оказали влияние върху някои от езиците, с които са имали взаимодействие.

Затова е малко трудно в езика им през 5 век преди новата ера да са останали 3 и повече падежи. Така че да не вземат някои да използват този надпис от Езерово като контра аргумент. Както и някои други подобни, ако има. Не могат да използват като контра аргумент и средновековните ни писмени паметници, където може да се забележи ударно изпадане на падежи, дори за стотици години. Защо отразеното ударно изпадане на падежи и то само за стотици години в писмените паметници е измама, е обяснено в главата “ Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България.”

Интересното е, че кой как е разчел надписа от пръстена при Езерово, си е правил своя интерпретация и сега сигурно има около дузина преводи на съответния надпис. Институтът по тракология се въздържа да говори, прекалено много, за тракийския език. В някаква степен се набляга на географските названия, откъдето не можем да хванем изцяло граматиката на езика. Но тази информация, идваща от имената, е показала на наши известни учени, като Веселин Бешевлиев, сигурно и на други, че съвременният български език и езикът на древните траки /тракопеласги/ имат обща структурна основа като словообразуване и фонетика – едно и също формиране на лични и фамилни имена, а пък при умалителните наставки аналогията е пълна. Доктор Стефан Гайд – американец от български произход, истинското му име е Стефан Гайдарски, също убедително посочва приликата между тракийския и съвременния български език.

Срещу доктор Гайд много се говори, но въпреки това, трябва да се обърне по-голямо внимание на твърденията му, изложени в “Тракийското писмо, декодирано”. Ще повторим пак, с извинение, това което се получава на практика – от Балканите тръгва в дълбока древност един, развит в немалка степен, аналитичен език, но една част от неговите носители остава в района, който шества по света и запазва основата си и този език се връща отново на Балканите, като никъде по пътя си не среща друг аналитичен език. И няма как да срещне, защото в пространството, където се движат прабългарите не е имало аналитични езици. Само в по-ново време, към 6 век от новата ера, персийският е минал вече, по-осезаемо, към цялостен аналитизъм, далеч след българския език. От тук следва, с убеденост, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ /ТРАКОПЕЛАСГИ/.

 Цано Цанов, в своята книга “Българите, романтична история”, пише следното : “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.” – стр. 35, ред 18. А на стр. 36, ред 14 е написано следното : “ А не е ли приказно красиво твърдението, че някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за да се върнат след много хилядолетия пак тук ?!” В същата книга на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите.

 Здравко Даскалов твърди, че на територията на България е имало рунна писменост отпреди 10000 години и че тя е поне с 1000 години по-стара от тази в Месопотамия и Египет. Установено е също, че рунните знаци от тракийско време са идентични с руните, донесени от Аспаруховите българи , от което също посочва, че прабългарите са завърнали се по родните си места траки /тракопеласги /. Затова не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи” Писаното от даден хронист е безценен паметник, защото хронистът е съвременник на съответното време и неговото писание е един вид документален запис. Ето няколко примера за траките, които наричат българи :

Михаил Аталиат - „История”
...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...", 
"...българите са мирмидонците..."

Зонара, речник 
Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."

Йоан Цецас, „Хилиади”
"Пеонците са българи".

Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход 1096 г.
"Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum" -
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници”.

карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България). 
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.

Йоан Цеца - "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)

Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).

Касиодор (VI век, римски историк) пише, че «Българите са стар мизийски или илирийски народ»

Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

В «Кратко житие» на Св. Климент Охридский (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...»

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той.

Фолклор, обичаи, традиции - всичко съвпада с т.нар. "траки" 
нестинарството, 
кукерите, 
сурвакането, 
Трифон Зарезан, 
Змийските празници, 
Герман и т.н. 
Народните носии на "траките" днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски.

Йеросхимонах Спиридон в своя летопис "История во кратце о болгарском народе славенском" пише, че първият български крал (rex), който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва Илирик.

"Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна - 1786-1855 г. - Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.

Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”

Г.С.Раковский - "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. 

Г.С.Раковский - Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
---------

    2. ДНК изследванията потвърждават това, което показва езика

Изключително важни са и ДНК изследванията, които както древните хроники, потвърждават това, което езикът показва, а имено че сме наследници на много древно население на Балканите, което гърците наричат “траки”, тоест обобщаващо название на близо 80-90 сродни племена, населяващи Балканите, Северното Причерноморие и въобще тази южна част от Европа - от Карпатите до Пелопонес, включително, не малка част от Апенините, Западна Мала Азия и предполага се, че е имало разслоения на траките дори и в Близкия Изток / Палестина – Балестан / . В случая трябва да се имат в предвид не само траките, а и пеласгите. Именно пеласгите са населявали и част от Апенините, освен Балканите. Не се учудвайте на голямата територия. В миналото, особено далечното, населението на земята е било много по-малко, отколкото сега и народите са населявали доста обширни пространства.

Ето ДНК изследванията на “Нешънъл Джиографик”: Ние сме 17 % келти – келтите са имали държавно обединение на Балканите отпреди новата ера, но най-вече са едни от първите индоевропейци, като нас, и в далечното минало имаме общи пресечни точки, затова тези 17 % не са за учудване, 12 % славяни, 12 % прабългари, 17 % пеласги и 42 % траки. Но пеласгите, наричани още пелгари, белгари или българи, са предци на многобройните племена на траките, по-късно смесили се с тях. Затова и названието “тракопеласги”, неслучайно, се среща в науката. А тези 12 % прабългари се явяват наследници на тракопеласгите. При това положение, ние сме 71 % траки или тракопеласги. Прави впечатление, че професор Терзийски дава точно същите проценти за траките – 42, точно същите за прабългарите – 12 и съвсем същите за славяните – 12. Разликата е , че вместо 17 % келти, той слага на тяхно място хуни, а на мястото на 17 % пеласги, слага перси.

Още едно изследване на швейцарския институт по генетика – “Игенеа” – българите са 49 % траки, 15 % славяни, 15 % гърци, 11 % древни македонци, които са сродни на траките, 8 % финикийци и т.н. Много показателен е фактът, че тук прабългари не са застъпени. Това потвърждава истината, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ / ТРАКОПЕЛАСГИ / . Прабългарите са били много, иначе как биха създали държавата. Изследванията на нашия институт по антропология, както и на други учени по света, като руските например – доказват, че антропологията на Аспаруховите българи, за целта са изследвани и много от труповете на закланите от Борис І боляри, и на траките / тракопеласгите / е една и съща. Българският физик Божидар Палюшев съвсем наскоро заяви, в частен разговор, че англичаните имат изследване, в което ни изкарват 60 % траки. Или ето не един, а няколко фактора показват, че сме така наречените “ траки /тракопеласги / ”. Но най-вече езикът, защото няма как да се фалшифицира, подкрепен със странични важни доказателства.

   

    3 . Покръстването – повратен момент в нашата история

Покръстването или въвеждането на християнството се оказва крайъгълен камък в историята ни. Защото, чрез този акт се сменя съществуващата от много векове българска държавна система – изключително напредничава за времето си. На българския народ се налага модел, несвойствен за него и резултатът е падане под византийско робство, и България, вече, никога няма да е равностойна сила на силните държави в Европа. България не е можела да избегне християнството, защото другите две сили – Византия и франките, вече, са я били изпреварили с покръстването на много народи и печелене на влияние над не малко земи. Освен това от регистрите на Византия се вижда, че българите-траките /тракопеласгите / на Балканския полуостров са били една доста огромна цифра за времето си – близо 4 млн. , повечето от които християнизирани. При това положение дошлите с Аспарух прабългари – също траки / тракопеласги /, но със запазен, в по-голямата си част, култ към Тангра е трябвало да бъдат приобщени към християнството, за да бъде обединен народът. Но заслепеният за власт Борис І и обкръжението му извършват покръстването по един много зверски начин, чрез избиване, заедно с кърмачетата, на цели родове, унищожаване на една голяма част от аристокрацията, изгаряне на свещени писания и т.н. Затова следва и мощното движение на богомилите като противовес.

Естествено това изключително силно разтърсване на българския обществен живот ни тласка към пропаст и България, ако преди над два века се е противопоставяла на двете империи в Европа, то сега след Симеон вървим все назад, с изключение на малкия период по времето на Иван Асен ІІ. Изглежда вътрешнополитически причини карат Борис І и обкръжението му да извършат покръстването по възможно най-драстичния начин и да ни тласнат към пропаст. Борис І губи, едва ли не, всичките си войни, около 5-6 на брой. Естествено, че това ще предизвика недоволство всред болярите и използване на възможност за свалянето му. При това положение, извършването на покръстването, чрез избиване на голяма част от аристокрация, е добре дошло за Борис І. Той дори не се поколебава да посегне и на един от синовете си – Владимир / Расате /. За регистрите на Византия не беше споменато в първото издание, защото не се знаеше за тях, което още веднъж доказва, че езикът най-правилно показва нещата, защото тези регистри сочат, че траките / тракопеласгите / не са изчезнали, а са преобладаващото и то в голяма степен население в района. Същото показва и българският език.

 

    4. Големите приноси на българите в развитието на Европа

Не само Дунавска България е била равностойна сила на Византия и франките, но и Волжка България, която, по някое време, е имала територия над 2 млн. кв. км. площ – от Северния ледовит океан до Каспийско море. Но двете Българии не се обединяват. Фактът, който беше споменат, че Дунавска и Волжка България са равностойни сили на Византия и франките, ни показва друго значимо нещо. Поради обстоятелството, че тези две български държави се намират на границата на Европа с Азия, българите са спасявали континента от азиатски набези, освен това нашите държави и племената, от които произлизаме, са били водещ фактор в развитието на континента . Ето най-значителните факти в тази насока :

 - В началото на 8 в. кан Тервел разбива непобедимите, дотогава, араби при Константинопол и спасява Европа. Но малко хора знаят, че преди това кан Кубрат спира арабите при Кавказ.

 - 9 в. – Дунавска България създава богата книжнина , която разпространява всред славянските земи и дава зародиша на културното възраждане на тези народи. В първото издание беше казано, че Дунавска България създава книжнина на славянски език. Но от написаното по-горе и най-вече от по-подробното обяснение по-надолу се разбира, че езикът - граматически не е славянски. Освен това, ако българите не бяха създали държава на Балканите. Сега, сигурно, нямаше да има славянски народи със свои държави в района, като сърби и хървати. Защото Византия е била започнала силен процес на асимилация, чрез християнската религия.

- От 10 век нататък, тръгва мощното богомилско движение от България и залива много страни от стария континент. Чрез разклащането на схоластиката в официалната християнска религия, проправя пътя на европейския Ренесанс.

 - Хиляди години преди новата ера – Българите, наричани “траки” – тоест тракопеласгите, създават развита култура, с което дават тласък на цивилизацията в Европа и на други части от света. От културата и постиженията на българите /тракопеласгите / черпят и гърците и римляните и др. Тук ще споменем нещо само като информация. Боно Шкодров е написал следната книга – “Писмените знаци на българите-ретроспекция на цивилизацията”. Авторът изтъква, че българите създават писмена система от 132 знака, които впоследствие се явяват като основа на финийската, гръцката, латинската и др. азбуки. Книгата я има в интернет, може да я прегледате. Освен Боно Шкодров и други хора изтъкват, че траките / тракопеласгите / - тоест българите, са имали писменост. Логиката сочи, че наистина би трябвало да са имали. Но защо няма по-ярки следи от тази писменост? Защо надписите под Мадарския конник и други подобни са на гръцки език и т.н. ? Това означава, че има много работа пред нашите историци, археолози и др. Стига да са свестни хора. Хората, които прилагат доказателства, че древните българи са имали писменост, звучат доста убедително. И самата логика, дори най-елементарна, затвърждава тази убедителност. Защото не може народ, който създава държави да няма писменост. Може ли една държавна система да съществува без писменост? Изглежда покушенията срещу българската история и наследство са изключително много.

 От 7 до 11 век, Дунавска България се създава и съществува между две империи – Византия и Франкската империя, дори се разраства и е заплаха за Византия по времето на Симеон. Самият факт, че Дунавска България е стояла като клин между тях, е стопиращ фактор, независимо дали в по-голяма или по-малка степен, срещу завоевателните стремежи на двете империи и заслугата на българите, в този случай, е безценна. Но не трябва да забравяме и Волжка България. Волжките българи първи нанасят поражение на монголите и забавят техният устрем към Европа. Което се оказва решаващо, защото дворцови интриги за завземането на престола, принуждават предвождащият монголската армия да се върне обратно. Иначе не се знаеше каква щеше да е съдбата на една голяма част от Европа. После Волжка България е играла много положителна роля за развитието на района, в който е била и особено, в последствие, за Русия.

 

    5. Истината за българския народ

Накрая каква е истината за българския народ? Основна част от нашата народност са траките, които са индоевропейци и са от бялата европеидна раса, а техни предци са пеласгите и са другата наша основна част. Пеласгите също са индоевропейци. Затова ние сме тракопеласги и сме един от най-древните народи на света, но не е чудно, ако се окажем и най-древния. Фактът, че сме тракопеласги показва, най-вече, езикът ни. Обстоятелството, че в съвременния български език има падежни остатъци, говори че тракийският език, в много далечното минало, е бил синтетичен и някой аналитичен език му е повлиявал в развитието му към аналитизъм. Такова влияние може да му даде само пеласгийският език, защото пеласгите са най-голямото предтракийско население на Балканите. Като между пеласги и траки не е имало драстична количествена разлика, защото тогава единият щеше да погълне другия. И сега щяхме да говорим или езикът на пеласгите и българският в момента щеше да е много по-аналитичен и оказал много повече аналитично влияние на езиците около себе си, или езикът на траките и нашият език би имал, все още, падежи и съответно езиците около нас биха имали много по-малко аналитично въздействие. По-надолу има специална глава, в която се разглежда влиянието на българския над другите езици около него.

Аналитизмът в езика на пеласгите е бил развит в немалка степен, защото успява да тласне към аналитизъм тракийската реч и оформилият се впоследствие симбиозата тракопеласгийски говор, добил също достатъчно добре развит аналитизъм, успява да устои на синтетичните езици около него и да ги придвижи към развитие на аналитичен строеж. Като се има предвид, че за изпадането на падежите са необходими цели хилядолетия, представете си колко хилядолетия преди новата ера се е получила тази симбиоза между траки и пеласги. За да може от езика на траките да изпаднат необходимото количество падежи и тракийският или вече тракопеласгийският език да почне да влияе на другите езици в посока аналитизъм. Горе долу може да се придобие някаква представа кога става смесването между пеласги и траки или кога започва формирането на българския народ. Зависи от времето, по което гърците идват на Балканския полуостров. Защото след нас идват те и нашият език започва първо да влияе върху тяхната реч. Но има и един друг факт, който ни помага да разберем кога е поставено началото на българския народ. Това е движението на прабългарите. Потомците на тези тракопеласги, които някои наричат прабългари, през 7 век от новата ера се връщат / по-осезаемо /, след дълги странствания, на Балканите – откъдето са тръгнали. Това се доказа с българския език, беше писано. Затова, не случайно, материалната и духовната култура на прабългарите съвпада с тази на траките – справка “Спароток” от blog.bg. Не случайно, Мадарският конник има много тракийски артефакти– справка “Спароток” от blog.bg.

И не случайно ДНК-то и антропологията на прабългарите са като на траките / тракопеласгите /. Ще припомним, че около 6000 години преди новата ера става потоп и Черно море от езеро се превръща в море. При такъв природен катаклизъм, естествено, има раздвижване на човешки маси и затова се смята, че една част от живеещите на Балканския полуостров хора се придвижват на изток към Азия. Представители на тези хора се явяват прабългарите. Видя се, че те се движат само всред синтетични езици и че езикът им е аналитичен. Защото, ако беше синтетичен, то времето от идването им на Балканите, 7 век от новата ера, до днес, или около 1300 години, абсолютно е недостатъчно да минат към аналитизъм. А те ни са били малко народ, за да бъдат претопени, така изведнъж. Сръбският език 1500 години търпи влиянието на българския и още си пази всички падежи. По надолу ще стане дума. Или излиза, че около 6000 години преди новата ера, от Балканите тръгва език, който е с достатъчно развит аналитизъм, за да се запази всред синтетичните езици и самите тях да ги тласне към аналитизам.

Към тези 6000 години преди новата ера, ще трябва да сложим още 6-7000 години аналитично влияние, което тръгналият от Балканите език е трябвало да претърпи. Защото ще видите от написаното по-долу, че първо има преходен период – когато се натрупват доста глаголни времена и след това започва изпадане на падежите, почти един по един, в продължение на хилядолетия. Като за изпадането на един падеж, приблизително, отиват над хиляда години - средно около 1600-1700 – /по-надолу в текста се вижда, откъде се вади това заключение /, за да се получи език с добре развит аналитизъм, който да може да придвижва синтетичните езици към аналитично развитие. А колко време трае преходният период е отделен въпрос. Или това обстоятелство ни кара да предположим, че смесването между траки и пеласги е станало между 15-10-то хилядолетие преди новата ера. Или тогава е започнало зачеването на българския народ. Като процесът на сливане не е задължително да трае хилядолетия. Някой и друг век е достатъчен, за да бъдат нещата завършени в голяма степен. Иначе езикът си се развива и влияе върху езиците, с които има по-големи контакти, за да може оформените вече българи да тръгнат с аналитичен език и да се върнат с аналитичен език след хилядолетия. Това се разбра от езиковата ситуация.

Ето едно по-ясно изразено пресмятане – българският език влияе върху гръцкия от близо 5000 години / защото гърците са на полуострова от около 3000 години преди новата ера - основаването на Микенската цивилизация /. В съвременния гръцки има 4 падежа, въпреки че 2 от тях, вече се стремят да изпаднат, но все още не са изпаднали. Или за около 5000 години са изпаднали 3 падежа, защото в старогръцкия падежите са били 8 със звателния, но без него са 7, а според съвременните схващания звателният падеж, вече не се смята за такъв. Или, ако разделим 5000 на 3 се получават средно между 1600 - 1700 години, необходими за изпадане на един падеж. Индоевропейските езици имат максимално към 7-8 падежа. Това означава, че на тракийската реч, търпяща влиянието на пеласгийската, са й били необходими поне между 4-5000 години време да изпусне 3-4 падежа и около 2000 години, а може би и повече за минаването към преходен период и натрупване на глаголни времена. Или като прибавим към 6-то хилядолетие преди новата ера / времето на Потопа / тези 4-5000 години и още около 2000 години за преходния период, се получават някъде към 12-13000 години преди новата ера. При това положение, спокойно можем да кажем, че българският народ се образува между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера. Невероятно, но факт, пред който и боговете мълчат. Като този факт затвърждава обстоятелството, че идването на гърците на Балканите е около 3000 години преди новата ера (Микена). Защото, ако се допусне, че стъпват на полуострова 1200 години преди новата ера, както някои смятат, аналитизмът в съвременния гръцки език щеше да е в много по-малка степен развит, това го показва най-вече фактът, че гърците за 5000 години изпускат само 3 падежа – средно по 1600-1700 години на падеж / беше писано /. И не само гръцкият изпуска един падеж за около 1600-1700 години, а и румънският език.

От написаното по-долу в главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че румънският е продължител на латинския език. В латинския е имало 5 падежа без звателния - няма да повтаряме до втръсване, че звателният вече не се брои за падеж. В съвременния румънски има 4 падежа без звателния. Или румънският, като продължител на латинския, е изпуснал за близо две хиляди години / времето от идването на римляните на Балканите до сега / само един падеж. Този падеж се нарича Аблативен и съдържа в себе си няколко падежа. Но се брои за един и затова изпада средно за времето, за което изпада един падеж в индоевропейските езици. Няма да е уместно, ако някой се опита да спекулира с тази подробност.

Тези примери, с гръцкия и румънския език, ( защото времето за изпускане на падежи при румънския език, потвърждава времето за изпускане на падежи при гръцкия), много ясно ни показват за колко време индоевропейските езици си изпускат падежите. Това ни насочва, че е много вероятно при Потопа, от около 6000 години преди новата ера, българите / по-късно, наречени прабългари / да са тръгнали от Балканите на изток в Азия. Защото така се получават необходимите хилядолетия, за постигане на достатъчен аналитизъм в тракопеласгийския / българския / език, за да има влияние над околните езици тук на Балканите и над езиците, които прабългарите срещат по пътя. Или затвърждава се фактът, че между 15-то и 10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но дори и да не знаем със сигурност, кога прабългарите са тръгнали от Балканите на изток в Азия, то фактът, че индоевропейските езици изпускат един падеж за около 2000 гадини, ни насочва, много вярно, кога е станало образуването на българския народ.

По-горе беше казано, че индоевропейските езици, максимално, имат по 7-8 падежа. Махаме звателния, защото той вече не се брои за падеж и остават 6-7 падежа. Българският език, в момента, няма падежи, останали са само падежни остатъци. Отпаднали са 6 падежа. Умножаваме 6 по 2000 – горе долу необходимите години за изпадане на един падеж в индоевропейските езици и стават 12000 години. Към тях слагаме, около 2-3000 години преходен период, но това е много приблизително и се получават 14-15 хиляди години. От тях махаме 2000 години, които имаме от новата ера и се получава 13-14-то хилядолетие преди новата ера, време за образуване на българите.

Или за пореден път се потвърждава, че между 15-10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. В случая може да се фиксира най-ранното, възможно тръгване на българите от Балканите към Азия. Това е 6-то хилядолетие преди новата ера. Споменатият по-горе Потоп. Защото преди това, отивайки по-назад във времето, например към 7-8 хилядолетие преди новата ера, няма как да се развие необходимият аналитизъм в българския език, за да може той да устои на заобикалящия го отвсякъде синтетизъм и да упражни влияние. Или от 6-то хилядолетие преди новата ера, нататък към новата ера, е възможно българите, независимо при какви обстоятелства, не е задължително да е при някой потоп, да са тръгнали към Азия.

Петър Дънов може да се окаже прав, че сме най-древният народ на земята. Поне от индоевропейците сме най-древни. Тази древност, 15-10-то хилядолетие преди новата ера, и фактът, че език с добре развит аналитизъм / този на пеласгите / се слива със синтетичен език / на траките /, говори, че още от тогава българският език тръгва по пътя към аналитизма. Далеч, много далеч преди другите индоевропейски народи. Преди 2500 години Херодот – бащата на Историята, засвидетелства, че траките – с една дума ние българите -  сме били втория по многочисленост в света народ, след индусите. Това означава, че ако се бяхме запазили, сега трябваше да сме стотици милиони на територия, над 10 пъти по-голяма от днешната и една от първите сили на планетата.

Впоследствие една голяма част нас шества по света, създава силни държави и спасява Европа от гибел, полага началото на духовното възраждане на много страни в стария континент и е решаващ фактор в създаването на човешката цивилизация. Но сега този, някога, голям български народ – един от най-големите в света, стоящ в началото на човешката цивилизация, е наврян в миша дупка. Защо? Защото както е посочено, по-горе, никога в своето съществуване, всички българи не са живели в една държава. И в момента, българите в република Македония – над 50 % от населението и българите в република България, живеят разделени. Пропуснали ли сме шансовете си и дали трябва да продължаваме да живеем не дотам добре?

Разкриването на истината за нашия народ и изучаването на същинската му история, не е в интерес само на нас българите, а на целия свят. Защото след като сме един от най-древните народи, съвсем не е без значение и фактът, че сме били най-многобройни в света, втори след индусите. Че сме пропътували половината свят в създаване на държави, и сме родоначалници на човешката цивилизация, шествала в Европа и Азия, а може би и другаде – коптите в Египет и кабилите в Северен Алжир. Изучаването на миналото ни ще изясни белите петна в световната история и ще помогне на човечеството да изгради бъдещето си. А ние българите, ако не осъзнаем кои сме, ще бъдем един жив труп, който след време ще се разпадне. Трябва ли това да стане? Отговорете си сами. Но, за да се осъзнаем, трябва най-напред в учебниците, още за първи клас, да се напише новата истинска история. Каквото влезе в детската душа остава за цял живот.

 Двете истини: “Народ без история не е народ” и “Съединението прави силата” са изцяло меродавни за българите. Историята ни е жестоко окрадена и до скоро ни лъжеха, че сме славяни-между другото, още няма официално опровергаване на тази лъжа. В момента се опитват да ни изкарат източноиранци. Което също е лъжа. Ние сме българи, потомци на тракопеласгите. Имената “траки” и “пеласги” са дадени от гърците. От хилядолетия стоим на нашата си земя, на която живеем в момента. Дори може да се направи смело предположение, откъде идва името “българи”. Наименованието “пеласги”, употребявано от гърците, сочи следното – звукът “П” е вероятен изговор на “Б” от гърците. В гръцкия език “Б” се предава с “МП” и се произнася като “П”. Двете съгласни “С” и “Г”, една до друга, спокойно може да изразяват преминаване на особената съгласна “Р” пред “Г” в “С”. И като се оправят тези работи се получава “беларги”- почти като българи. Но гърците, освен името “пеласги” са употребявали и формата “пелгари”. Което вече, съвсем точно, звучи като “белгари”или “българи”. Защото беше обяснено, че “Б” в гръцкия се предава с “МП” и под “П” трябва да имаме предвид “Б”, а в гръцкия език няма звук “Ъ” , който е предаден, чрез “Е”в случая. Или, без съмнение, изпъква името “българи”.

Много неща има, тепърва, да се разкриват за нашите деди в далечното минало. Защото е невъзможно народ, който само преди 2500 години е бил втори по многочисленост в света, когато Херодот засвидетелства този факт, и най-вече имащ културна и държавнотворческа същност, да не остави повече доказателства за себе си. Изглежда не всичко, което се знае за българите, се изкарв




Гласувай:
3



1. germantiger - Гласувам ЗА всичките ти постинги.
15.02.2013 14:43
ДНК изследванията не потвърждават безусловно тракийския произход, защото никой не пояснява какво е тракийски ген - първо такива гени няма - те не са тракийски или марсиански, както и кръвта не се "дели" на българска, германска или друга - тя по "самосъзнание" може да е такава.

Иначе е А, B, AB, +, -, Резус фактор.

...

Ето други изследвания, които потвърждават, че българите са мискирани ПОВЕЧЕ ОТ ВСЕКИ ДРУГ ГОЛЯМ НАРОД НА ЗАПАД ПРИМЕРНО - сравнявай:

http://germantiger.blog.bg/photos/119896/original/Image1(1).jpg

http://germantiger.blog.bg/photos/119896/original/Image2.jpg

и ХАПЛОГРУПИТЕ

http://germantiger.blog.bg/photos/119896/original/132(2)(1).jpg

Не възприемай коментарите ми като крайна опозиция - с голяма част от доводите ти съм съгласен и ги чета последователно, за това посочвам разликите или това, което не споменаваш защитавайки тезите си.
цитирай
2. tres1 - ДНК
15.02.2013 15:53
ДНК изследванията използвани за определяне или разкриване принадлежност към дадена група /племе или народ/, могат да бъдат много и силно оспорвани, но безспорно е, че те са един от модерните и най-достоверни показатели за извършването на такива от историческата наука. Дали отделни елементи като групи, подгрупи и отделни фактори ще бъдат наричани по един или друг начин, то няма да повлияе или измени характерната ДНК структура в цялост. Тоест дали ще се назове тракийски, пелазготракийски, критоилирийски и т.н. не подменя, нито променя същността на изследването и в частност неговите резултати.
Относно коментариите - приемам ги с удоволствие, защото най-малкото са резултат от предизвикан интерес и разбира се не без значение е начина на поднасянето им, за което в случая мога само да благодаря.
цитирай
3. germantiger - ...
15.02.2013 17:42
За ДНК изследванията мненията ни са идентични.

Оспорвани, но обезателни, задължително добросъвестни!

В предложените от мен линкове (мога да предложа и източниците им) се вижда, че българите антропологично са миксирани повече от немалко народи в Европа. Това особено дразни някои автохтонисти днес, а не трябва - защото миксирането не подменя българското, нито аз бих манипулирал с този факт. Всички са миксирани, различна е степента.

Добре си го написал в края за коментарите, дано ги има повече и повече мислещи хора също!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tres1
Категория: История
Прочетен: 974937
Постинги: 443
Коментари: 652
Гласове: 1745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031