За пръв път със собственото си име българите се появяват в Европа през 354 г. Тъкмо по тава време един Анонимен римски хронограф фиксира установяване на част от тях в земите на север от Кавказ.Съдбата на българите между III-II в. пр. р. Хр. и II в. след р. Хр. е свързана трайно с хуните, а постепенното им движение от степите на Средна Азия към Европа е част от едно изключително социално и политическо явление, наричано Велико преселение на народите. Тази трайна връзка между българи и хуни е рефлектирала в най-значимия български исторически паметник от ранната епоха (VII в. ) „Именник на българските ханове". Освободили се от опеката на хуните - въпреки че останали дълго време под тяхната сянка и съвременните автори често ги смесвали, - българите навлезли в политическия живот на Източна Европа под собственото си име. През втората половина на V век българите започнали все по-често да се появяват на Балканския полуостров първоначално като съюзници на Византийската империя във военните й действия срещу остготите (480, 486 г., а през 488 г. задно с гепидите), а наскоро след това като нейни врагове.

През 480 г. византийският император Зенон (474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. В опит да изпълнят молбата на император Зенон българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. През 482г. е споменат български владетел Бузан. През 488 г. Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон).
През 493 г. същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.През 498 г. според Анастасий Библиотекар българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях". През 499г. българите разбиват византийците при р. Цурта.Разгромен е главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която повече не успява да създаде ефикасен контрол над него. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие отсам р. Дунав.