Когато говорим за древните българи, не можем да подминем въпроса за техните титли. На пръв поглед, непретенциозният читател би казал че те не са нещо особено, сещайки се за Кан, Кавхан, Боил, Багаин и Багатур... но зад тези вече по-известни за хората понятия, се крият още 30тина български титли, запазени до нашето време, и мнозина длъжности във първобългарският саракт, който за сега са безименни, тъй като не е отбелязано тяхното име. Ето обаче, че днес ние ползваме думи като съдя, борч, кормило, бирник, зидам, шаря, а техни варияции са засвидетелствани още при древните българи. Седник(съдия),  Кормъч(управител), Бирч(бирник), Зидчия(зидар), Шарчия(бояджия), и прочие. Всяка една от тези, и другите български титли има дълга своя история но запазването и у днешният ни език, говори за дългата непрекъсната приемственост, между нашият народ, и неговите прародители. Таблицата по-горе представлява един непълен(поради сравнително малкото сведения), вариянт на старобългарската йерархия. Вехтите ни порядки са били не по-малко сложни, от тези днес, тъй че нито една от днешните административни служби не е липсвала у сарактите ни. Голяма част от тези титли биват по-късно заменени със византииски такива, като през второто българско царство, вече имаме Севастократор, Протовестиарий, Стратор и други. Ранно гръцко влияние пък са титлите Комита и Кандидат. Въпреки това, основата на държавният ни апарат е бил подчинен именно на мнозинствено българските титли. Тази тенденция продължава и през втората българска държава, когато Жупан се превръща в Бан, столичните боляри се наричат - столници, Боилите се самонаричат Боляри и прочие. Още първите български изследователи, по така нареченият "прабългарски въпрос", ясно отчитаха че прабългарските титли са от нетюркски произход. И ако тогава се ограничаваха само до това, днес ние със сигурност знаем етимологията на всичките ни титли, между който има такива, уникални и за целият свят... Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.  Този надпис наред с мнозина други ни дава съществена информация по въпроса. Канасюбиги, безспорно означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници, българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла.  Интересен е и въпроса колко са били великите боили, формиращи кръглата маса около владетеля.  Константин Багрянородни в “За управлението” пише за войната на Борис-Михаил І със сърбите: “Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.”, но в творбата си “За церемониите” пише само за шест велики боили.  Любопитно е че премного пъти, в надписите се срещат и комбинации от няколко титли: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре  Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните.. зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар. От 100 запазени до днес наши надписи, почти във всеки, присъства някаква титла. Явно е било че българите не са хабели писменото слово напразно, а са записвали важни факти, събития, мирни договори и други. Не бих могъл да подмина и понятието Главатар, с което е означен управителят на лявата част на саракта при Кан Крум. Ето какво гласи той: "...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези." Дукляновската летопис пък ни казва че: Владетеля на българите направи църковен събор на полето... Там събра народа на Зета и раздели страната на области. Начело на всяка област постави жупан тоест стотник и седник (съдия). Във военно отношение, българите са имали най-малко 10 познати нам титли и наименования, и вероятно още мнозина, който никога не ще научим. Достатъчно ни е че историята ни казва за Копан Есхач, от времето на Борис I Михаил, Боритарканът посрещнал учениците на Кирил и Методий в крепостта Белград, Тортуна Пиле Жупанът... и мнозина други български личности, заслужили да влязат под един или друг претекст в историята и да ни дадат възможността да откриваме истината. Защото Бори, идва от първобългарското Боруй - Крепост, а Таркан в иранските езици означава Съдник, Управител. Не можем да пропуснем и уникалното име на съвременната длъжност дипломат - Сампсис, засвидетелствано от времето на Симеон. Или пък титлата  вагантур, открита в списъка на българските пратеници в Константинопол през 869—870 г... И тъй поединично и бавно, но сигурно, у нас изниква една ясна картина. Картина на българската управленска система. Картина на саракта на древните българи - нашите предци. Картина... на оргазиционно надмощие в страната ни. Защото през времето на Аспарух и Крум е имало само 3 цивизовани страни в Европа, и една от тях е била... България!