/паметник на Юлиан, от центъра на Будапеща/

Днес в унгарската история е останало едно светло за унгарците известние. И спомените от едно пътешествие, в търсене на запазване на родовата памет. Унгарският народ постъпвайки исторически отговорно, праща четири свой синове - монаси, на пътешествие до Прародината. Унгарците напускат родината си, намираща се източно от река Кама 800 години преди това пътешествие. Тръгвайки на сляпо, и питайки за пътят към прародината си(Magna Hungaria), монасите не знаят какво да очакват в местата на тяхният етногенез. Никой от тях не е сигурен какъв точно език се говори в тази вече полумитична за унгарците страна...

Различни западни източници, но най вече мемоарите на оцелелият монах Юлиан, разказват как след няколко години приготовления, четерима монаси облечени в цивилни дрехи, и пуснали бради за да изглеждат като езичници, се отправят на път на изток. Те поемат пешком до Константинопол, прекосявайки "България на Асена", говорейки за царството на Иван Асен II. Според източника "Братята проповедници български, като разбрали че сме на мисия да покръстим нашите(староунгарски) неверни братя, ни дадоха Благословение, дадоха на нови дрехи, подходящи за тяхната страна..."

От Константинопол монасите прекосяват Черно Море с кораб и акостират близо до устието на река Кубан. Два от спътниците на Юлиан, според мемоарите му, решили да се завърнат в Унгария, заради слухове че "татарите били близко".

Изключително любопитно е че по нататък в своето пътешествие, монахът, минава през Волжка България, която се явява западен съсед на Унгария Магна, като крайно странно е че назовава Волжките Българи - езичници, а не мюсулмани, макар че те са такива от 3 века насам

"Велика България - велико и могъщо царство, с богати градове, но всички там - са езичници. В това царство се говори че скоро ще трябва да се подчинят на Римската църква и станат християни, но защо говорят така и сами не знаят, а са слушали така от дядовците си"

Тук вече се чуват думите на мисионера. Най близкото католическо царство до Волжка България, е тевтонският орден, но неговото влияние далеч не е било такова, че да може да накара българите(вече мюсулмани) да сменят вярата си. Но монахът не е особено щедър и към собственият си народ живеещ в магна Унгария, който е представен като първобитен в сравнение, с Волжко-Българският:

"Тъй, като видях един който каза че е Венг(така авторът нарича населението на Magna Hungaria), се зараддвах страшно много, и го питах много въпроси. Той ме заведе в селото му, и цялото село като се събра в кръг им изложих всичко за нашата вяра и прочие, и те внимателно слушаха, защото езикът им бе съвършенно унгарски. Те мен разбираха, и аз тях също. Те - езичници, нямат и понятие от Бога, но НЕ ПОЧИТАТ И ИДОЛИ, но живеят като зверове. Земи не обработват. Ядат месо конско и вълчо, и подобно. Пият чакалова кръв. Пленяват Коне и Оръжия, и всичко важно при войана. По предания на древните който те си спомнят, че ние Унгарците сме роднини с тях но не си спомнят къде сме отишли.

По нататък в друго негово писмо, Юлиан говори обширно за опасността от Татарите, който по това време били под управлението на Батий

Изказвам ви съвсем точно, това което и Княза на Венгерите, и Княза на Суздал ми казаха, че татарите денем и нощем се съвещават как да завладеят Християнска Унгария(днешна Унгария). Нещо повече, те имали намерение да завладеят всичко до Рим и по надалече. 

Една година, след като се завръща, Юлиан тръгва на ново пътешествие, но по пътя е спрян защото му е казано че Волжка България, и Венгрия Магна са сринати и изпепелени...