„It’s all about control and how you can take it”, Motorhead
(Музика за настройване на съзнанието)

Пролог: Преди 11 години на 11/9 бяха взривени два небостъргача, днес ще има възпоменание на жертвите. Нека наистина си ги припомним, дължим им го, защото в миналото те бяха жертва за нашето пробуждане.                Съвсем скоро децата ще тръгнат на училище, за да бъде съзнанието им смляно за поредна година от образователната система, която ще ги превърне в покорни консуматори и ТВ-зрители. Нека ги научим на нещо истинско, дължим им го, защото те са нашето бъдеще.             Започна поредната скучна есен, навявяваща ни сивота и отчаяние. Нека видим в умиращата природа новото начало, защото без минало няма настояще...              „Митът са нашите бледи колективни спомени за минало ни, когато сме играели наравно с боговете. Настъпва времето, когато пак ще си припомним тази игра”.  Чрез налагането на Новата религия споменът е бил съзнателно изтриван с вековете(по-скоро силно фрагмениран, за може пъзелът да бъде подреден само от малцина, които имат ключа), за да бъдем по-лесно контролирани и манипулирани, въпреки това хората са успели да запазят частици от предишното знание за заобикалящия ги свят и са ги нарекли мит. Това обаче, което за едни е мъглив мит, за други е история със стройно подредени факти и логика на развитие, предавана избирателно през поколенията и достигнала за тях в почти пълен обем до наши дни. На тази избрана част(илюминати) това, което обикновения човек е програмиран да разбира като митичните събития, им е била предадена по право под формата на исторически събития. Тази част от хора(понякога наричащи себе си „просветени”) е жива и до наши дни и дирижира нашият живот  във всеки един аспект. Ако сте се уморили да бъдете пионки в чужда игра заповядайте на пътешествието на отвореното съзнание в любезната компания на алхимиците. Ще разберете, че митът и митологичните герои(субекти), свързаната с тях митологична логика, както и съобразяването с нейните закономерности са така живи, силни и реалистични, колкото са били в Древните времена. От друга страна митичните спомени на останалата част от човечеството се усилват и митичният воал започва постепенно да пада. Вероятно за това си има причина...

            Да се върнем към началото - казват, че историята за генезиса на човечеството е обгърната в мъглата на митовете и загадките. Защо ли? Нека се замислим върху един факт - досега науката не дала сериозен, аргументиран и най-вече доказан отговор на въпроса за произхода на човешката раса. Това, което се пуска за масовa употреба – „маймунската теория” на Дарвин определено „куца” и се „поклаща” подобно на своя кръстник маймуната. Това е така поради простата  и очевидна причина, че за последните 10 000хил. години(откогато приблизително са датирани първите известни човешки цивилизации) още никоя горила не се превърнала в човек, въпреки че дори са правените сложни експерименти за обучението им. Следователно нещо липсва? Някои привърженици на Дарвин казват, че е имало „липсващо звено” – т.е. нещо като маймуно-човек. Само че и досега въпреки многобройните разкопки останки от такъв не са намерени и няма категорични археологични доказателства за такъв междинен биологичен вид, на който човекът да е пряк потомък. Дори и да приемем, че го е имало възниква въпросът той пък откъде се взел ? – защо сега някоя горила не се превърне в „липсващото звено”? Или пък защо маймуните и човекът са оцелели, а липсващото звено – „не”. Ако приемем, следвайки Дарвиновата теория, че човек е „по-висш” стадий в еволюцията, тъй като е бил по-приспособим и за това е оцелял, то по пътя на тази логика сегашните маймуни трябва да са умрели преди „липсващото звено”, като „по-низш” и неприспособим индивид. Нали?             Човек понякога не предполага, че дори и да има всички парчета от пъзела, той може да не е нареден правилно? Защо пък маймуните да не се дегенерирали хора, загубили паметта си при смяната на полюсите – нещо, което се преподава като азбучна истина в масонските ложи? Кой е доказал, че еволюцията във времето не може да се изрази в регрес? Може би разгадания код на мита ще ни даде желаните отговори...

            Нека се върнем към „Библията”, за която много хора в България имат насмешливо мнение, че това е книга изпълнена с приказки за възрастни, с които поповете плашат малките деца и пенсионерите, а училищните буквари се приемат като „чиста монета” (може би защото са писани от хора със замислен поглед, побели коси и очила с дебели рогови рамки) и заедно с тях и чудноватите история за маймуните, които постепенно се превръщат в хора, а после с въжета и пръчки строят пирамиди. В първата глава на „Библията”, преведена на български език като „Битие”  (на английски е „Генезис”, което ще рече „раждане”), са синтезирани не религиозни, а чисто митологични представи и описания, базирани на родовата колективна човешка памет на народи, населявали района на Древна Месопотамия.                     В началото на Новия Завет(учението на Исус Христос) на Библията е казано „В началото бе словото...” Нека се замислим какво означава това? Словото е вибрация, трептене, което се придвижва в пространството. Стария завет допълва „И каза господ – „Нека бъде светлина”, т.е. чрез вибрационната сила на словото е създадена светлината и от там всичко останало. 

            Замислете се колко рядко човек си задава въпроса за причината за съществуването на Вселената и в частност за своето собствено, както и за целта му? Отговорете си честно колко често сами се питате относно този най-важен екзистенциален въпрос и дали поне някога сте си давали някакъв отговор, който да бил актуален и да ви удоволетворявал за относително дълъг период от време. Досещам се, че знам отговора - защо ли ? Защото инстинктивно усещате, че със сегашните си познания и развитие на интелекта не можете да си дадете разумен отговор, а тази несигурност ви плаши ужасно. Оказва се, че в живота ви не сте стъпили здраво на земята, както ви се иска,  а сте в средата на бездна, чиито граници не може да определите с това, което сте свикнали да наричате „здрав разум и логика”. Тогава започвате да изключвате силата на съзнанието си да мисли по този въпрос. Сякаш невидима забрана пада върху вашите мисли да преминават в тази зона на познанието. Тогава автоматично минавате от режим „Защо” на режима „Как”, т.е. съзнанието ви започва да копира готови модели, поради простата причина, че да копираш е по-лесно отколкото да създаваш(изисква по-малко енергия). Това е началото на тази част от човешката история, която описва и самата „Библия”. Превключите ли на този режим означава, че вече имате нужда от мит, бог и религия. В митовете  първоначално е описан света на този (бог), който дава своя готов модел и обяснение за света, неговия смисъл и цел, а религията е начина, по който ще придобиете, запазите и усъвършенствате привързаността си към този модел. Процесът на избор на модел за копиране се нарича „насочване на вярата”. Първоначално боговете налагат на индивидите и обществата такива закони, който автоматично мултиплицират и пресъздават вече насочената вяра в тях. Никой не е питал новородените древни гърци, финикийци, шумери и вавилонци, искат ли да бъдат част от дадена религиозна общност или система от вярвания. Просто това се разбира априори  и с това  тяхната инициация става факт. За някои хора това, че техните родители са избрали дадена религия (а,дали настина са избрали) е достатъчен да не се замислят особено по отношение на принадлежността си към нея.             Този който си задава въпроса „Защо” сам е бог, защото сам твори собствената си реалност. Това обаче е опасен въпрос, защото отнема силата на боговете. 

            С течение на времето някои богове са осъзнали, че изпитват непреодолимо влечение да имат повече свои слуги, защото хората копирайки техния модел усилват режима им на трептене (става въпрос за четириизмерните богове-същости, които пребивават извън нашия режим на възприятие, а другите третозимерните - просто усилват Его-то си...). Тези богове са развили неописуема ревност към властта на другите богове и са разработили и наложили религиозен монопол наречен „монотеизъм”. Но нека се върнем към мита...             Митът, създаден колективно от хората, е информация за първично наложените им модели на светоусещане и богове (биогенетици и биодонори). В тази си форма митовете са отговаряли предимно на въпроса „Как”. Това е ставало във времената, когато изчистените канонични модели на съвременните монотеистични религии още не са били развити. Забележете в митове много рядко се търси причинно-следствена връзка. Там можем да видим хиляди истории как е устроен светът и живота на хората, как и какво са правили боговете, но не и защо е сътворен света и каква е неговата крайна цел. Много рядко може да видите описани мотивите за дадено събитие или действие на герой, още повече на бог. Масовата парадигма е, че боговете просто правят нещата, но не дават много обяснения за целите си.             Така в зората на съвременните човешки цивилизации от рано човек е приучван съзнанието му да работи в режим на подчинение и копиране. Въпросът „Защо?” и поставянето на съмнение на авторитет на демиурзите и религиозните институции, подкрепящи тяхната власт, се наказвал жестоко. Градове са изпепелявани  от огън(атомен?) и сривани от потопи, Сократ пие отрова в древната люлка на демокрацията Атина, Хипатия   е поругана зверски            от „пазителите” на Христовата любов... Mind - контролът е жесток от Библейски времена до днес.

            Интересното е, че въпреки монопола на съвременните монотеистичните религии, митовете и легендите са по-живи и реални от всякога. Те навсякъде около вас. Ще се уплашите до каква степен животът ни е определян и заобикалян от боговете от митовете и ритуали посветени на тях,  все неща, които считаме, че са безвъзвратно минала част от езическата историята на древните народи и техните вярвания. Олимпиадатав Лондон 2012г. бе само върхът на айсберга. За това нека се спуснем в една стремглава разходка в миналото на човечеството и митичните ни корени...             Митът е форма на кодирано познание, изработена от колективното родово съзнание на хората от древни времена до сега. Ето защо той е съкровищница на познанието - зов от миналото насочен в бъдещето. Митът е жив и част от нашето ежедневие и настояще. Някои го използват съзнателно, други – не. Първоначалната цел на съществуването му в морфогенитично поле на човечеството е да бъде насочен и ползван за един по-добро бъдеще.             Митът е форма на колективна родова памет. Повечето от изразните средства са неразбираеми и метафорични, защото семантиката (наука за значението на думите) на предците ни не съответства напълно с тази, която ние използваме. Езикът е жива форма и се развива и видоизменя с течение на времето. Поради това не можем да разберем напълно какво са искали да ни кажат предците ни с техните изразни средства. При писменото предаване на  повечето митове мислите са превеждани, а не са предавани пряко. Поради това са загубени части от първоначалния смисъл. В митовете, които са предавани чрез картини(нещо като митичен комикс, какъвто наблюдаваме в Египет), ролята на тяхното тълкуване(съответно изопачаване от незнание или умисъл) при препредаването им е още по-голяма.             Друг е въпросът, че определени групи на Земята днес вероятно ще бъдат застрашени(по отношение на тяхната власт в обществото и материалния им статус), ако имаме прекалено дълга родова памет. Не случайно със силата на съвременните електрони и печатни медии митът се приравнява с приказките и фантастиката. С това се цели само едно нещо  - омаловажаване на закодираната в него информация и съответно забравянето й. Иначе ще разберем, че твърде дълго копираме един същ модел „Как” и че въпреки това не се сме по-щастливи, а напротив - все по нещастни в манипулираното ни от волите на други битие. 

            По отношение на мита е много любопитно да се запознаем с проучвания на световноизвестния учен Зехария Сичин, който подробно е изследвал шумерския епос, наречен „Енума елиш”. Историята на епоса е запазена на глинени плочки под формата на клинописно писмо в различни публично достъпни музеи и разказва за сътворението на света и планетите.  Очудващо е, че това което на пръв поглед ще се определи от трезво мислещия човек като митично ала-бала се оказва точно и конкретно описание на данни космически тела и тяхното движение в космоса, за които съвременната наука научава едва наскоро от последните изследователски спътници и телескопи.  Възниква логичния въпрос откъде древните шумери са знаели факти, които днешните учени са успели да установят едва със съвременната апаратура от края на  20 век? Отговорът е, че митът и фантастиката са корено различни неща...             Нека се върнем към конкретни проявления на мита и да си зададем някои интересни въпроси.             Всеки е чувал за драконите, змейовете и халите? Знаете ли, че не са фантастични филмови измислици на Холивуд, а митични същества, които присъстват във митологиите на почти всички цивилизации от най-различни краища на света. Сведения за сблъсъка на хората с драконите(хората-змии) датират още от времето, когато не е имало нито телефони, нито Интернет между континентите (така че не можем да обвиним древните миторазказвачи в плагиатство). Тогава как от Древна Япония до империята на Ацтеките се е разпрострял митът за дракона? Нима всички народи са страдали от една съща психоза или са сънували едни същи кошмари, както искат да ни внушат конвенционалните учени, чешейки се умно по главите сред дъжд от пърхот и нафталин. Отговорът за непредубеденото, необременено и свободно съзнание е невероятното прост. Митовете за дракони не са доказателство за съществуването на драконите в холивудския им вариант, но те са неоспоримо доказателство за съществуването на същества подобни на драконите, чиято история в миналото(а най-вече сега?) е преплетена с тази на човеците по някакъв важен начин и поради тази причина хората са оставили свидетелства за нея.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ИНТЕРЕСНО

Да. Змейове и дракони са съществували. Във всяка легенда има зрънце истина...

prekrasen posting - mnogo dobre napisano - preporu4vam da pro4etesh moiat postin 'svetut' vuv moiat blog.

Pozdravi
budha.blog.bg